Екатеринбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екатеринбург
Екатеринбург
— Град —
Знаме    Герб
Ekb collage.jpg
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален окръг Уралски федерален окръг
Федерален субект Свердловска област
Район Екатеринбург
Площ 490 km²
Надм. височина 270 m
Население (2015) 1 428 042 души
2914 души/km²
Кмет Евгений Ройзман (ГП)
Основаване 1723 г.
Град от 1781 г.
Пощенски код 620XXX
Телефонен код +7 343
МПС код 66, 96
Часова зона UTC+6:00
Официален сайт екатеринбург.рф
Екатеринбург в Общомедия
Изглед от центъра на града

Екатеринбу̀рг (на руски: Екатеринбург) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг. Населението му е около 1 428 042 души (2015),[1] което се нарежда на 4-то място в страната след Москва, Санкт Петербург и Новосибирск.

Първоначално наречен на света Екатерина, между 1924 и 1991 година градът носи името на комунистическия деец Яков Свердлов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Екатеринбург е основан от Василий Татишчев и Георг Вилхем де Генин и е наречен на света Екатерина – съименница на царица Екатерина I, съпруга на цар Петър I.

Градът е основан на 18 ноември 1723 г. На този ден е пусната първата линия на завода, построен на река Исет от Василий Никитич Татишчев и Георг Вилхелм де Геннин. По лична молба на Георг Вилхем де Генин, императрица Екатерина I позволява градът да носи нейното име. Достига статута на град през 1796 г.

Скоро след Октомврийската революция, на 16 юли 1918 г., цар Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца са убити от болшевиките в къщата на Ипатиев. През 1977 г. къщата на Ипатиев е разрушена по нареждане на Борис Елцин, за да се предотврати издигането и в култ от монархистите. На нейно място са издигнати дървен кръст и параклис. Б. Елцин като президент на Русия присъства на погребението на царя през 1998 г. След като Руската православна църква обявява мястото за свещено, през 2000 – 2003 г. там е издигнат храм, наречен „Храм на кръвта“.

След като са били убити членовете на императорското семейство, телата им са били изхвърлени недалеч от Екатеринбург в местността Ганина яма, залети със сярна киселина и после изгорени. Сега на това място е създаден мъжки манастир с красиви дървени църкви и сгради. В момента в манастира има 7 църкви и се строи следваща.

Няколко дни след разстрела градът е завзет от чехословашки и белогвардейски войски. Съветската власт е възстановена година по-късно, през юли 1919 г. През 1924 г. градът получава името Свердловск, в чест на комунистическия деец Яков Свердлов.

През 1930-те год. Свердловск се нарежда сред съветските центрове за развиване на тежка индустрия, по време на което се създава известния Уралмаш. По време на Втората световна война много държавни научни институти и цели фабрики са преместени в града, далече от военните действия (предимно в Москва), и много от тях остават там след края на войната. Част от колекциите на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 г. и остават там до октомври 1945 г.

На 1 май 1960 г. американският шпионски самолет U-2 с пилот Франсис Гари Пауърс, работещ за ЦРУ, е свален над Област Свредловск. Той е заловен, изпратен на съд и осъден за шпионаж на 7 г. каторжен труд. От тях той изтърпява само 1 г., преди да бъде разменен за Рудолф Абел – високопоставен шпионин на КГБ, заловен в САЩ през 1957 г.

Еднообразните евтини 5-етажни жилищни блокове, които могат да се видят днес в кварталите на града, са построени при управлението на Хрушчов през 1960-те год.

По време на Августовския пуч в Русия от 1991 г. Свердловск, който е родният град на Борис Елцин, е избран от него за резервна столица на Руската федерация за в случай, че положението в Москва стане твърде опасно за руското правителство. Резервен кабинет начело с Олег Лобов е изпратен в града, където Елцин има традиционно голяма подкрепа. Скоро след провала на пуча и последвалото разпадане на СССР градът връща историческото си име Екатеринбург.

География[редактиране | редактиране на кода]

Само на няколко километра западно от града е условната граница между Европа и Азия. Градът е пресечен от река Исет, приток на Тобол. В североизточната му част се намира езерото Шарташ, а в северозападната – Градското езеро. Разположен на източните склонове на Урал, градът е главният промишлен и културен център на уралския регион.

На територията на града има около 20 природни паметника-ценни в екологично, научно, културно и естетическо отношение, природни комплекси и обекти под закрила, в това число езерото Шарташ, каменните палатки и др.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Екатеринбург е разположен в зона на умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3,0 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 541 mm.[2]

Климатични данни за Екатеринбург
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,6 9,4 17,3 28,8 33,4 35,6 38,8 37,2 31,9 24,7 13,5 5,9 38,8
Средни максимални температури (°C) −9,1 −6,8 1,0 9,8 17,4 23,0 24,4 21,1 14,5 6,8 −2,8 −7,9 7,6
Средни температури (°C) −12,6 −11,1 −3,8 4,3 11,3 17,1 19,0 15,9 9,8 3,4 −5,8 −11 3,0
Средни минимални температури (°C) −15,7 −14,5 −7,6 0,0 6,2 12,1 14,4 11,9 6,4 0,7 −8,3 −13,7 −0,7
Абсолютни минимални температури (°C) −44,6 −42,4 −39,2 −21,8 −13,5 −2,3 1,5 −1 −9 −22,7 −39,2 −46,7 −46,7
Средни месечни валежи (mm) 27 20 21 28 50 75 90 73 58 39 33 27 541
Източник: Погода и Климат[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1724 1781 1807 1820 1856[3] 1861 1877 1887
4 000 7 969 10 023 13 026 16 900 19 832 30 274 37 399
1897[3] 1913 1923[3] 1931[3] 1939 1956 1959 1962[3]
43 239 69 210 97 400 223 300 423 000 707 000 779 000 853 000
1967[3] 1973[3] 1976 1979 1982[3] 1986 1989 1992
961 000 1 099 000 1 163 000 1 211 172 1 252 000 1 310 000 1 364 621 1 371 000
1996 1998 2000 2002 2004 2005 2006 2007
1 276 000 1 272 000 1 266 300 1 293 537 1 334 400 1 304 300 1 308 400 1 315 100
2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015[1]
1 323 000 1 332 264 1 349 772 1 350 100 1 377 738 1 396 074 1 412 346 1 428 042

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. населението на Екатеринбург е представено от: 89,04% руснаци, 3,72% татари, 1,03% украинци, 0,96% башкири, 0,52% марийци, 0,51% азербайджанци и други.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тежко машиностроене, металургия, лека промишленост са част от индустриите, които се развиват в града. Произвеждат се стомана, бензин, химикали, автомобилни гуми. Обработката на скъпоценни камъни е добре развита.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Летище Колцово.

Екатеринбург, чиято железопътна гара се нарича Свердловск, е важен железопътен възел на Транссибирската магистрала, от който започват линии, достигащи до всички части на Урал и Русия. С укрепване на икономиката след спада през 1990-те год. няколко европейски авиокомпании започват или възстановяват полетите си до летище „Колцово“ в града, което е обновено през 2007 г.

Общественият транспорт в Екатеринбург се състои от много трамваи, автобуси, тролейбуси, маршрутки и Екатеринбургския метрополитен, който отваря врати през 1991 г. Днес метрото в Екатеринбург има 1 линия със 7 станции.

Днес в града има 30 висши учебни заведения, в това число 17 държавни.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В Екатеринбург в пълна степен са представени архитектурните стилове и направления класицизъм, еклектика, модернизъм, конструктивизъм, неокласицизъм.

В града е базирано Уралското отделение на Руската академия на науките, 30 музея, над 35 изложбени зали и галерии, 15 театъра, Държавна филхармония, Екатеринбургски цирк, зоопарк, кина и концертни зали. Църквите са нови (тъй като след Октомврийската революция са били разрушени) и красиви.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года
  2. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Екатеринбурга. Посетен на 2 юли 2016 г.
  3. а б в г д е ж з ((ru)) Народная энциклопедия «Мой город». Екатеринбург.