Екатеринбург

Екатеринбург
Екатеринбург
	Екатеринбург Екатеринбург
— Град —
	Ekb collage.jpg
	Екатеринбург Екатеринбург
Страна	Русия
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Федерален субект	Свердловска област
Район	Екатеринбург
Площ	490 km²
Надм. височина	270 m
Население	1 536 183 души (2024); 3135 души/km²
Кмет	Алексей Орлов (Единна Русия)
Основаване	1723 г.
Град от	1796 г.
Пощенски код	620XXX
Телефонен код	+7 343
МПС код	66, 96
Часова зона	UTC+5:00
Официален сайт	екатеринбург.рф
	Екатеринбург в Общомедия

Екатеринбу̀рг (на руски: Екатеринбург; от 1924 до 1991 г. – Свердловск) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг.^[1] Населението му е около 1 428 042 души (2015),^[2] с което се нарежда на 4-то място в страната след Москва, Санкт Петербург и Новосибирск. Разстоянието до столицата Москва е около 1800 km.

Първоначално наречен на света Екатерина, между 1924 и 1991 година градът носи името на комунистическия деец Яков Свердлов – Свердловск.

История

Екатеринбург е основан от Василий Татишчев и Георг Вилхем де Генин и е наречен на света Екатерина – съименница на царица Екатерина I, съпруга на цар Петър I.

Градът е основан на 18 ноември 1723 г. На този ден е пусната първата линия на завода, построен на река Исет от Василий Никитич Татишчев и Георг Вилхелм де Генин. По лична молба на Георг Вилхем де Генин, императрица Екатерина I позволява градът да носи нейното име. Достига статута на град през 1796 г.

Скоро след Октомврийската революция, на 16 юли 1918 г., цар Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца са убити от болшевиките в къщата на Ипатиев. През 1977 г. къщата на Ипатиев е разрушена по нареждане на Борис Елцин, за да се предотврати издигането и в култ от монархистите. На нейно място са издигнати дървен кръст и параклис. Б. Елцин като президент на Русия присъства на погребението на царя през 1998 г. След като Руската православна църква обявява мястото за свещено, през 2000 – 2003 г. там е издигнат храм, наречен „Храм на кръвта“.

След като са били убити членовете на императорското семейство, телата им са били изхвърлени недалеч от Екатеринбург, в местността Ганина яма, залети със сярна киселина и после изгорени. Сега на това място е създаден мъжки манастир с красиви дървени църкви и сгради. В манастира има 7 църкви и се строи следваща.

Няколко дни след разстрела градът е завзет от белогвардейски войски, подпомагани от Чехословашките легиони. Съветската власт е възстановена година по-късно, през юли 1919 г. През 1924 г. градът получава името Свердловск, в чест на комунистическия деец Яков Свердлов.

През 1930-те години Свердловск се нарежда сред съветските центрове за развиване на тежка индустрия, по време на което се създава известния Уралмаш. По време на Втората световна война много държавни научни институти и цели фабрики са преместени в града, далече от военните действия (предимно в Москва), и много от тях остават там след края на войната. Част от колекциите на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 г. и остават там до октомври 1945 г.

На 1 май 1960 г. американският шпионски самолет U-2 с пилот Франсис Гари Пауърс, работещ за ЦРУ, е свален над Свердловска област. Той е заловен, изпратен на съд и осъден за шпионаж на 7 г. каторжен труд. От тях той изтърпява само 1 г., преди да бъде разменен за Рудолф Абел – високопоставен шпионин на КГБ, заловен в САЩ през 1957 г.

Еднообразните 5-етажни жилищни блокове (т.нар. „хрушчовки“), които могат да се видят днес в кварталите на града, са построени при управлението на Хрушчов през 1960-те години.

По време на Августовския пуч в Русия от 1991 г. Свердловск, който е родният град на Борис Елцин, е избран от него за резервна столица на Руската федерация в случай, че положението в Москва стане твърде опасно за руското правителство. Резервен кабинет начело с Олег Лобов е изпратен в града, където Елцин има традиционно голяма подкрепа. Скоро след провала на пуча и последвалото разпадане на СССР градът възвръща историческото си име Екатеринбург.

География

Само на няколко километра западно от града е условната граница между Европа и Азия. Градът е пресечен от река Исет, приток на Тобол. В североизточната му част се намира езерото Шарташ, а в северозападната – Градското езеро. Разположен на източните склонове на Урал, градът е главният промишлен и културен център на уралския регион.

На територията на града има около 20 природни паметника-ценни в екологично, научно, културно и естетическо отношение, природни комплекси и обекти под закрила, в това число езерото Шарташ, каменните палатки и др.

Климат

Екатеринбург е разположен в зона на умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 541 mm.^[3]

Климатични данни за Екатеринбург
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	5,6	9,4	17,3	28,8	33,4	35,6	38,8	37,2	31,9	24,7	13,5	5,9	38,8
Средни максимални температури (°C)	−9,1	−6,8	1,0	9,8	17,4	23,0	24,4	21,1	14,5	6,8	−2,8	−7,9	7,6
Средни температури (°C)	−12,6	−11,1	−3,8	4,3	11,3	17,1	19,0	15,9	9,8	3,4	−5,8	−11	3,0
Средни минимални температури (°C)	−15,7	−14,5	−7,6	0,0	6,2	12,1	14,4	11,9	6,4	0,7	−8,3	−13,7	−0,7
Абсолютни минимални температури (°C)	−44,6	−42,4	−39,2	−21,8	−13,5	−2,3	1,5	−1	−9	−22,7	−39,2	−46,7	−46,7
Средни месечни валежи (mm)	27	20	21	28	50	75	90	73	58	39	33	27	541
Източник: Погода и Климат^[3]

Население

Население по години
1724	1781	1807	1820	1856^[4]	1861	1877	1887
4000	7969	10 023	13 026	16 900	19 832	30 274	37 399
1897^[4]	1913	1923^[4]	1931^[4]	1939	1956	1959	1962^[4]
43 239	69 210	97 400	223 300	423 000	707 000	779 000	853 000
1967^[4]	1973^[4]	1976	1979	1982^[4]	1986	1989	1992
961 000	1 099 000	1 163 000	1 211 172	1 252 000	1 310 000	1 364 621	1 371 000
1996	1998	2000	2002	2004	2005	2006	2007
1 276 000	1 272 000	1 266 300	1 293 537	1 334 400	1 304 300	1 308 400	1 315 100
2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015^[2]
1 323 000	1 332 264	1 349 772	1 350 100	1 377 738	1 396 074	1 412 346	1 428 042

Етнически състав

Етнически групи според преброяването на населението през 2010 г.: 89,04% руснаци, 3,72% татари, 1,03% украинци, 0,96% башкири, 0,52% марийци, 0,51% азербайджанци и други.

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Тежко машиностроене, металургия, лека промишленост са част от индустриите, които се развиват в града. Произвеждат се стомана, бензин, химикали, автомобилни гуми. Обработката на скъпоценни камъни е добре развита.

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Екатеринбург е голям железопътен възел, в който се събират 7 магистрални линии (от Перм, Тюмен, Казан, Нижни Тагил, Челябинск, Курган и Тавда). В града е разположено Управлението на Свердловския железен път, което обслужва територията на Свердловска и Тюменска области, Пермския край, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономни окръзи, а също част от Омска област, с около 420 гари. Само в Екатеринбург гарите са 7: Екатеринбург-Сортировочная, Екатеринбург-Пассажирская, Шарташ, Путьовка, Апаратна, Гипсова, Шувакиш. Участъкът Перм – Екатеринбург – Тюмен влиза в основния маршрут на Транссибирската магистрала.

С укрепване на икономиката след спада през 1990-те години няколко европейски авиокомпании започват или възстановяват полетите си до летище „Колцово“ в града, което е обновено през 2007 г.

Общественият транспорт в Екатеринбург се състои от трамваи, автобуси, тролейбуси, маршрутки и Екатеринбургския метрополитен, който отваря врати през 1991 г. Днес метрото в Екатеринбург има 1 линия със 7 станции.

Днес в града има 30 висши учебни заведения, в това число 17 държавни.

Спорт

Градският стадион „Екатеринбург Арена“ е с капацитет 36 000 души. Реконструиран е за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ за 180 млн. евро (13 млрд. рубли).^[5]

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Екатеринбург в пълна степен са представени архитектурните стилове и направления неокласицизъм, еклектика, модернизъм, конструктивизъм.

В града е базирано Уралското отделение на Руската академия на науките, 30 музея, над 35 изложбени зали и галерии, 15 театъра, Държавна филхармония, Екатеринбургски цирк, зоопарк, кина и концертни зали. Църквите са нови (тъй като след Октомврийската революция са били разрушени) и красиви.