Екзарх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
За българския общественик вижте Александър Екзарх.

Екзарх (от гръцки ἔξαρχος) е титла, използвана във Византийската империя за управители оглавяващи административната и военната власт в сравнително отделечени провинции (екзархати) като Картаген и Равена.

В християнската църква, екзархът е наместник на патриарха или пък епископ, който без да бъде патриарх, е йерархично поставен над други епископи (подобно на архиепископ) или има върховенство и над техните епархии.

В древността и православния свят[редактиране | редактиране на кода]

В древността първоначално екзарси са били митрополитите на тези области които не са били въздигнати подобно на Йерусалимския, Антиохийския, Александрийския, Римския и Цариградския в ранг на патриаршии: екзарх на Тракия (със седалище Хераклея Синтика при дн. с. Рупите), екзарх на Азия (със седалище в Ефес) и екзарх на Кападокия и Понт (със седалище в Kесария), впоследствие титлата започва да се ползва и от различни митрополите, например така е споменат този на Сердика в 343 г.

Екзархии са:

  • кипърската църква от 431 г., след добиване на автокефалност от Ефес, като главата ѝ е наричан днес архиепископ
  • първоначалният ранг на българската църква от 4 март 870 г. когата църковният събор решава да се създаде Българска автокефална архиепископия – екзархия до провъзгласяването и официално за патриаршия в 927 г., и след 1018 г. при понижаването ѝ в автокефална Охридска архиепископия, Търновската архиепископия до прогласяването ѝ за патриаршия в 1235 г. и БПЦ в периода 1870 – 1953 г.,
  • Търновския митрополит назначаван от цариградската патриаршия след 1416 г. е титулуван и екзарх на цяла България.
  • Кюстендилският и Щипски митрополит Константий II Константинополски е титулуван екзарх на цяла Мизия (1812 – 1827)
  • екзарх на Македония от времето на Мелетий Сисанийски (1852 – 1863) се нарича митрополитът на епархията със седалище в град Сятища
  • българо-сръбската Печка архиепископия преди 1346 г., в периода 1463 – 1577 г. и след 1766 г.,
  • екзарх е и предстоятеля на автономната Синайска църква в състава на ерусалимската патриаршия,
  • екзарх е йерархът на константинополският патриарх занимаващ е с брачните случаи,
  • днес екзарси са наместниците на българския, на сръбския и на йерусалимският патриарх в Америка,
  • православните енории в Мексико пък са обединени в „екзархия на Мексико“, в момента под ръководството на епископа на Мексико Сити,
  • патриарха на Антиохия има под свое ръководство екзарха на Индия,
  • руския император Петър Велики премахва патриаршията на Москва в 1702 г. и в продължение на двадесет години, до възстановяването ѝ църквата се ръководи от екзарх като председател и временно управляващ синода, а под върховенството на руската патриаршия са екзархатите: Грузински (1811 – 1920), Украински (1921 – 1990), Североамерикански (1933 – 1954), Латвийски и Естонски (1941 – 1944), Западноевропейски (от 1945), Източноазиатски (1946 – 1962), Средноевропейски (1946 – 1948, 1960 – 1990), Северно и Южно Американски (1954 – 1970), Централно и Южно Американски (1970 – 1992) и Белоруски (от 1989 г.).
  • Eкзархия на Македония от 2002 г. е Православната охридска архиепископия под върховенството на сръбската църква, пръв неин екзарх е Йоан VI Охридски, осъден по политически обвинения в 2005 г. днес е в България.

Относно мястото на екзарха през Средните векове в българската църковна йерархия има следните мнения: екзархът е посланик (легат) на патриарсите, които му препоръчват да разрешава църковни съмнения, да следи за реда, определен от църковните правила (П. Шафарик, Ю. Трифонов), екзархът е църковен устроител на българската земя (Ем. Георгиев), екзархът при българския архиепископ в Преслав е заемал в църковната администрация второ място след архиепископа (П. Динеков, Б. Ст. Ангелов, Кр. Станчев), екзарси преди всичко се наричат духовните чинове, които се намират при архиереите и са изпращани да изпълняват някои важни поръчки, екзарха е имал задължението да следи живота на монашеството и на духовенството и да се грижи и за развитието на книжнината в манастирите, през Х век той наблюдава дали в поверената му черковна област се изпълняват наредбите и учи на християнско благочестие, на християнски морал, разяснява християнските догми, според Иван Дуйчев и Икономова титлата екзарх означава придворен писател, или ръководител на книжовно средище в края на Х началото на Х век, той е столичен областен епископ и пръв помощник на княза, ръководител на книжовното и културното дело в Преслав, Кую Куев дава няколко периода на еволюция в употребата на титлата екзарх: в началото екзарх означава пръв епископ или архиепископ, а по-късно (Х в.) титлата се носи от по-низши църковни администратори – игумени и периодевти (обходници) т.е. инспектори, ревизори.

В католическия свят[редактиране | редактиране на кода]

В католическите страни за екзарх се споменава този на Бургундия със седалище в Лион от 1157 г., днес титлата е заменена с примас или апасталически викарий.

Съществуват обече различни източно католически и униятски апостолически екзархати, апостолическия екзарх е епископ титуляр на когото е папата, който му е възложил пастирска грижа за дадена автономна църква в район с ранг на епархия, който се намира на територията на източната църква или други страни. Апостолски екзарх по този начин отговаря на това, което в латинския обряд се нарича апостолически викарий.

Екзархия е Българската католическата църква от източен обряд със седалище София,
съществува гръко-католически екзархат във Вардарска Македония (1918 – 1924 и от 2001)
Украинската гръко-католичаски църква има следните свои екзархати: Апосотлически екзархат на Германия и Скандинавия, Апосотлически екзархат във Великобритения, Апосотлически екзархат на Франция, Швейцария, Белгия, Холандия и Люксембург, Донецко-Харковски екзархат, Одеско-Кримски екзархат и Луцко-Волински екзархат,
Арменската католическа църква – екзархати на Дамаск (Сирия), на Ерусалим и Аман (Йордания, Израел, Палестина), на Латинска Америка и Мексико,
Хърватската византийско-католическа църква: екзархат на Крижевци (Хърватия), Апостолическа екзархия на Сърбия и Черна гора,
Гръцката византийско-католическа Църква с екзархатите: Гърция и Константинопол (Турция),
Мелкитската (Антиохйската) гръцко-католическа църква – екзархатите: Ирак, Кувейт, Аржентина и Венецуела,
Унгарската гръцко-католическа църква – екзархата Мишколц (Унгария),
Македонската гръцко-католическа църква – екзархата Македония,
Рутенската гръцко-католическа църква – Апостолическа екзархия в Чехия,
Руската Католическата Църква екзархатите: Русия и Харбин (Китай),
Сирийската католическа църква екзархатите: Басра и Персийския залив (Ирак, Кувейт и др.), Йерусалим (Палестина, Израел и Йордания), Турция, Венецуела,
Сиро-маланкарската католическа църква – католическа екзархия в САЩ,
Маронитската църква – екзархатите: Йерусалим и Палестина (Палестина, Израел), Йордания.

Български екзарси[редактиране | редактиране на кода]

Архиепископ Йосиф I Дръстърски (870 – 877)
Архиепископ Георги (877 – 893)
Йоан Екзарх
Григорий презвитер (893 – 917)
Леонтий Преславски (917 – 927), фактически патриарх,
Йерарсите на българската Охридска архиепископия (1018 – 1777) от Йоан Дебърски (1018 – 1037) до Арсений II Охридски (1763 – 1767)
Василий I(1186 – 1232)
Александър Екзарх (български възрожденец, светско лице)
Иларион Ловчански (12 – 16 февруари 1872)
Антим I (1872 – 1877)
Йосиф I Български (1877 – 1915)
Стефан I Български (1944 – 1948)

Униятски български екзарси:
Епископ Кирил Куртев (1926 – 1942)
Епископ Иван Гаруфалов (1942 – 1951)
Епископ Кирил Куртев (1951 – 1971)
Архиепископ Методий Стратиев (1971 – 1995)
Епископ Христо Пройков (от 1995)
Киро Стоянов
Йоаким Хербут

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]