Екзарх Антимово
| Екзарх Антимово | |
  Екзарх Антимово  Екзарх Антимово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1081 души[1] (15 март 2024 г.) 21,8 души/km² |
| Землище | 49,54 km² |
| Надм. височина | 189 m |
| Пощ. код | 8490 |
| Тел. код | 05524 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 27169 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007) |
| Кметство – кмет | Екзарх Антимово Кольо Колев (БСП) |
Èкзарх Антѝмово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Екзарх Антимово се намира на около 40 km западно от центъра на областния град Бургас, около 14 km южно от общинския център град Карнобат и около 26 km северозападно от град Средец. Разположено е в хълмиста местност по югоизточните склонове на Хисаро-Бакаджишкия праг[2]. Надморската височина в центъра на селото е около 176 m. През селото протича Голямата (Папазлъшката) река, десен приток на Русокастренска река. Климатът е преходно-континентален, почвите са главно излужени смолници[2].
През Екзарх Антимово минава третокласният републикански път III-795, който на юг води през селата Житосвят и Малина, през кръстовище с второкласния републикански път II-53 и през село Драка към връзка с второкласния републикански път II-79 (Елхово – Бургас), а на север през село Драганци и след пътен възел с автомагистрала Тракия продължава до връзка западно от Карнобат с първокласния Подбалкански път.
Землището на село Екзарх Антимово граничи със землищата на: село Драганци на север; село Детелина на североизток; село Черково на изток и югоизток; село Житосвят на юг; село Добриново на югозапад; село Смолник на запад; село Железник на северозапад.
В землището на Екзарх Антимово има 8 язовира.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището възниква през османското владичество около голям турски чифлик. През 1610 г. то се споменава в турски регистър под името „Агаджлар“. По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. населението масово напуска селото и се заселва в Бесарабия. Малко преди Освобождението 1878 г. в изоставеното селище идват заселници от Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско и от други части на Тракия.[2]
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото с дотогавашно име Àчларе[4] е преименувано на Екзарх Антимово[5].
Преди Освобождението село Ачларе е населено предимно с турци и има само около 50 български семейства. В селото няма църква. Около 1890 г. е преустроена турска къща за параклис. През 1893 г. е започнат строеж, а през октомври 1896 г. е осветена от сливенския митрополит Гервасий църквата под името „Свети Великомъченик Димитрий“.[6]
Училището в селото е основано през 1872 г., а е имало по-старо гръцко[7] училище[2]. През 1888 г. със средства и доброволен труд на населението е построена училищна сграда. През 1914 г. се открива прогимназия. В училището се обучават и ученици от селата Житосвят, Добриново, Тас тепе, Черково, Драганци, Железник, Крумово градище и Сан Стефано.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 г. двама души от Ачларе са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на село Екзарх Антимово наброява 2049 души при преброяването към 1934 г. и 2214 към 1946 г., намалява до 1238 към 1985 г. и 965 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[10]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 936 |
| Българи | 738 |
| Турци | 14 |
| Цигани | 145 |
| Други | 5 |
| Не се самоопределят | 11 |
| Неотговорили | 23 |
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Екзарх Антимово към 2022 г. е център на кметство Екзарх Антимово.[12][13]
В село Екзарх Антимово към 2022 г. има:
- действащо читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1925 г.“;[14][15]
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[16]
- православна църква „Свети Димитър“;[17]
- пощенска станция.[18]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В парка в центъра на селото е изграден паметник от бетон, облицован с мрамор, посветен на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.[19]
На територията на селото се намира паметник и могила на 5 съветски воини, загинали по време на Втората Световна война[20].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Енциклопедия "България", том 2, стр. 530, Издателство на БАН, София, 1981 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Карнобат, село Екзарх Антимово Към 15 септември 2022 г.
- ↑ Справка за с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат, обл. Бургас към 03.03.1878 г. // Архивиран от оригинала на 2022-09-15. Посетен на 2022-09-15.
- ↑ Справка за с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат, обл. Бургас към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование // Архивиран от оригинала на 2022-09-15. Посетен на 2022-09-15.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 454К „Църковно настоятелство при храм „Св. в. м. Димитрий“ – с. Екзарх Антимово, Бургаско (1876 – 1948)“; История на фондообразувателя
- ↑ Гърци в България
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 567К „Средищна прогимназия – с. Екзарх Антимово, Бургаско (1914 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Справка за населението на с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-09-14. Посетен на 2022-09-14.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Екзарх Антимово // Архивиран от оригинала на 2022-09-22. Посетен на 2022-09-22.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Екзарх Антимово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Н. Й. Вапцаров – 1925 г.“, село Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Н. Й. Вапцаров – 1925 г.“, село Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Христо Ботев“, село Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас[неработеща препратка]
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, Екзарх Антимово – храм „Св. Димитър“ – 1894 г.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8490 Екзарх Антимово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-09-16.
- ↑ Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас. Община Карнобат, с. Екзарх Антимово
- ↑ Загинали съветски войници в България по време на Втората световна война. BGR.NEWS-FRONT. 29.09.2016 // Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 2022-09-16.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-054
- Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта
| ||||||||
