Екзопланета
| Брой известни екзопланети | 5963 |
|---|---|
| Брой планетни системи | 4472 |
| Брой планетни системи с повече от една планета |
981 |
| Кандидати | 1993 |
Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 9 Май 2025 г. е потвърдено откритието на 5963 извънслънчеви планети, в 4472 планетни системи, в това число 981 планетни системи с повече от една планета (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети).[1][2] Има 18 000 кандидати, от които 297 в обитаемата зона. От тях потенциално обитаемите планети са общо 42, като 13 от тях са с размери подобни на тези на Земята, а 29 са от клас „Свръхземя“. Разликата между потенциално обитаемите планети и останалият брой планети в обитаемата зона на звездите които обикалят, се състои от 255 планети с размери на газови гиганти.
Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Освен това съществуват и свободно реещи се обекти с планетна маса („планети скитници“, т.е. такива които не обикалят около звезда). Подобни обекти обаче не отговарят на работната дефиниция на „планета“, използвана от Международния астрономически съюз,[3] така че няма да бъдат разглеждани в тази статия. В Млечния път вероятно има милиарди такива.[4] За повече информация вижте междузвездна планета.
Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на 19 век. По онова време астрономите като цяло подозират съществуването им, но не е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития са направени през 1990-те; от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Днес се смята, че поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети и че истинската честота на срещане може да е много по-висока.[5] Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот.[6]
Повечето екзопланети са открити по косвен път – чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Малко екзопланети са наблюдавани директно. Първата такава е 2M1207b, която е наблюдавана с Големия телескоп на Европейската южна обсерватория на връх Паранал в Чили.[7]
История на откриването
[редактиране | редактиране на кода]Твърдения за откриването на извънслънчеви планети са правени повече от век. Някои от най-ранните включват звездата 70 Змиеносец. През 1855 година, капитан У. С. Джейкъб докладва от мадраската обсерватория на Британската източноиндийска компания, че аномалии в орбитата правят „изключително вероятно“ наличието на „планетарно тяло“ в тази система. През 1890-те Томас Дж. Дж. Лий от Чикагския университет обявява, че аномалиите в орбитата доказват съществуването на тъмно тяло в системата на 70 Змиеносец с 36-годишен орбитален период около една от звездите в системата. Скоро обаче Робърт Рей Мултън публикува изследване, доказващо че система от три тела с такива орбитални параметри би била изключително нестабилна. През 1950-те и 1960-те Петер ван ден Камп от Суартморския колеж прави друга бележита поредица от твърдения, този път за планети в орбита около звездата на Барнард. Днес астрономите като цяло считат всички ранни твърдения за открити екзопланети за погрешни.
Първото публикувано откритие, получило впоследствие потвърждение, е направено през 1988 година от канадските астрономи Брус Кемпбъл, Г. А. Х. Уокър и С. Янг.[8] Наблюденията им навеждат на мисълта, че около зведата Гама Цефей обикаля планета.
Първата значителна стъпка в областта на новите изследвания за екзопланетите е направена през 1992, от Волсчшан и Фрайл. Те публикуват резултатите от своята работа за съществуването на планети пулсари около PSR B1257+12 в списание „Природа“ („Nature“). Волсчшан е направил необичайното откритие за милисекунден пулсар още през 1992 г. Това е първата доказана екзопланета, която има за орбита пулсар и все още се счита, че е това е изключително необичайно.
През 2021 г. българският астроном Трифон Трифонов открива екзопланетата Gliese 486b.[9]
Според ново изследване за всяка звезда в Млечния път се падат по 1,6 планети, следователно броят им е поне 160 000 000 000.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Екзопланетите могат да се разделят на няколко групи.
Пулсарска планета
[редактиране | редактиране на кода]Това са планети, които се намират в орбита около пулсар или неутронна звезда. Тези планети се откриват чрез засичане на аномалии в честотата на пулсара.
Потвърдени планети
[редактиране | редактиране на кода]MJ – масата на Юпитер, ME – масата на Земята.
| Пулсар | Планета | Маса |
|---|---|---|
| PSR B1620-26 | PSR B1620-26c | 2.5 MJ |
| PSR 1257+12 | PSR 1257+12 A | 0.020 ME |
| PSR 1257+12 B | 4.3 ME | |
| PSR 1257+12 C | 3.90 ME | |
| PSR 1257+12 D | 0.0004 ME |
Съмнителни планети
[редактиране | редактиране на кода]| Пулсар | Планета | Маса |
|---|---|---|
| Geminga | Geminga b | 1.7 ME |
| PSR B0329+54 | PSR B0329+54 A | 0.3 ME |
| PSR B0329+54 B | 2.2 ME | |
| PSR B1828-10 | PSR B1828-10 A | 3 ME |
| PSR B1828-10 B | 12 ME | |
| PSR B1828-10 C | 8 ME |
Свръхземя
[редактиране | редактиране на кода]Планетите от този тип имат маса, поне два пъти по-голяма от тази на Земята, но по-малка от тази на Уран и са с твърда повърхност. Открити са няколко такива планети, най-известната е Gliese 876 d. Има съмнения, че още няколко други планети спадат към този клас като Mu Arae d.
Горещ Юпитер
[редактиране | редактиране на кода]Това са планети с маса, близка или равна на тази на Юпитер, но за разлика от него, те се намират на не повече от 0,05 АЕ от своята звезда (около 1/8 разстоянието между Слънцето и Меркурий).
Елиптичен Юпитер
[редактиране | редактиране на кода]Тези планети са с маса, близка до тази на Юпитер и имат елиптична орбита. Проучванията показват, че 7% от всички звезди имат такива планети, което ги прави по-често срещани от планетите от тип горещ Юпитер.
Горещ Нептун
[редактиране | редактиране на кода]Горещ Нептун е вид гигантска планета с маса, подобна на тази на Уран или Нептун, в орбита близо до своята звезда. Обикновено по-малко от 1 AU.
Безядрена планета
[редактиране | редактиране на кода]Планета без ядро.
Желязна планета
[редактиране | редактиране на кода]Желязната планета е вид планета, която се състои основно от богато на желязо ядро с малка или никаква мантия. Меркурий е най-голямото небесно тяло от този тип в Слънчевата система (останалите планети от земен тип са силикатни планети), но могат да съществуват по-големи богати на желязо екзопланети.
Въглеродна планета
[редактиране | редактиране на кода]Въглеродна планета е теоретичен тип планета, която съдържа повече въглерод от кислород.
Океанска планета
[редактиране | редактиране на кода]Цялата или по-голямата част е покрита с океан.
Странното при тези планети е, че въобще нямат нормално дъно, а то е съставено от сух лед (на латински sicca glacies) или по-точно от твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид.
Земеподобна планета
[редактиране | редактиране на кода]
Една от най-подобните на Земята планети – Кеплер-425b – е забелязана от космическата обсерватория на НАСА „Кеплер“ през юли 2015 г. Екзопланетата се намира на 1400 светлинни години от Слънчевата система в съзвездието Лебед. Тя обикаля около звезда с размери и температура почти като нашето Слънце. Една година на Кеплер-425b трае 385 дни, което означава, че разстоянието до нейната звезда вероятно е почти колкото от Земята до Слънцето.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Schneider, Jean. Interactive Extra-solar Planets Catalog // The Extrasolar Planets Encyclopedia. Посетен на 12 ноември 2012.
- ↑ https://exoplanet.eu/catalog/
- ↑ Working Group on Extrasolar Planets: Definition of a „Planet“ // IAU position statement. 28 февруари 2003. Посетен на 7 декември 2006.
- ↑ https://web.archive.org/web/20210518220530/https://www.nationalgeographic.com/science/article/a-guide-to-lonely-planets-in-the-galaxy
- ↑ Marcy, G.; Butler, R.; Fischer, D.; et.al. Observed Properties of Exoplanets: Masses, Orbits and Metallicities // Progress of Theoretical Physics Supplement 158. 2005. с. 24 – 42. Архивиран от оригинала на 2008-10-02.
- ↑ Terrestrial Planet Finder science goals: Detecting signs of life // JPL Terrestrial Planet Finder website. Архивиран от оригинала на 2011-11-17. Посетен на 21 юли 2006.
- ↑ съобщение за откриването и изображения, недостижима препратка към 9 януари 2015, архив на оригинала от 6 август 2009, https://web.archive.org/web/20090806073459/http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-2005/pr-12-05.html, посетен на 3 май 2008
- ↑ Campbell, B.; Walker, G. A. H.; Yang, S. A search for substellar companions to solar-type stars // Astrophysical Journal, Part 1 331. 1988. с. 902 – 921.
- ↑ Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност // 04-03-2021. Посетен на 08-03-2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Extrasolar planet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |