Екзопланета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Статистика
Брой известни екзопланети 5005~
Брой планетни системи -
Брой планетни системи с
повече от една планета 		-
Кандидати 18 000
(непотвърден брой)
Exoplanet Discovery Methods Bar.png

Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 15 април 2021 г. е потвърдено откритието на 4715 извънслънчеви планети, в 3486 планетни системи, в това число 772 планетни системи с повече от една планета (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети).[1] Има 18 000 кандидати, от които 297 в обитаемата зона. От тях потенциално обитаемите планети са общо 42, като 13 от тях са с размери подобни на тези на Земята, а 29 са от клас „Свръхземя“. Разликата между потенциално обитаемите планети и останалият брой планети в обитаемата зона на звездите които обикалят, се състои от 255 планети с размери на газови гиганти.

Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Освен това съществуват и непотвърдени сведения за свободно реещи се обекти с планетна маса („планети скитници“, т.е. такива които не обикалят около звезда). Подобни обекти обаче не отговарят на |работната дефиниция на „планета“, използвана от Международния астрономически съюз,[2] така че няма да бъдат разглеждани в тази статия. За повече информация вижте междузвездна планета.

Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на 19 век. По онова време астрономите като цяло подозират съществуването им, но не е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития са направени през 1990-те; от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Днес се смята, че поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети и че истинската честота на срещане може да е много по-висока.[3] Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса, дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот.[4]

Повечето екзопланети са открити по косвен път – чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Малко екзопланети са наблюдавани директно. Първата такава е 2M1207b, която е наблюдавана с Големия телескоп на Европейската южна обсерватория на връх Паранал в Чили.[5]

История на откриването[редактиране | редактиране на кода]

Твърдения за откриването на извънслънчеви планети са правени повече от век. Някои от най-ранните включват звездата 70 Змиеносец. През 1855 година, капитан У. С. Джейкъб докладва от мадраската обсерватория на Британската източноиндийска компания, че аномалии в орбитата правят „изключително вероятно“ наличието на „планетарно тяло“ в тази система. През 1890-те Томас Дж. Дж. Лий от Чикагския университет обявява, че аномалиите в орбитата доказват съществуването на тъмно тяло в системата на 70 Змиеносец с 36-годишен орбитален период около една от звездите в системата. Скоро обаче Робърт Рей Мултън публикува изследване, доказващо че система от три тела с такива орбитални параметри би била изключително нестабилна. През 1950-те и 1960-те Петер ван ден Камп от Суартморския колеж прави друга бележита поредица от твърдения, този път за планети в орбита около звездата на Барнард. Днес астрономите като цяло считат всички ранни твърдения за открити екзопланети за погрешни.

Първото публикувано откритие, получило впоследствие потвърждение, е направено през 1988 година от канадските астрономи Брус Кемпбъл, Г. А. Х. Уокър и С. Янг.[6] Наблюденията им навеждат на мисълта, че около зведата Гама Цефей обикаля планета.

5000+ eкзопланетите (Март 2022) NASA/JPL-Caltech/SYSTEM Sounds (M. Russo и A. Santaguida)

Първата значителна стъпка в областта на новите изследвания за екзопланетите е направена през 1992, от Волсчшан и Фрайл. Те публикуват резултатите от своята работа за съществуването на планети пулсари около PSR B1257+12 в списание „Природа“ („Nature“). Волсчшан е направил необичайното откритие за милисекунден пулсар още през 1992 г. Това е първата доказана екзопланета, която има за орбита пулсар и все още се счита, че е това е изключително необичайно.

През 2021 г. българският астроном Трифон Трифонов открива екзопланетата Gliese 486b.[7]

Според ново изследване за всяка звезда в Млечния път се падат по 1,6 планети, следователно броят им е поне 160 000 000 000.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Екзопланетите могат да се разделят на няколко групи.

Пулсарска планета[редактиране | редактиране на кода]

Това са планети, които се намират в орбита около пулсар или неутронна звезда. Тези планети се откриват чрез засичане на аномалии в честотата на пулсара.

Потвърдени планети[редактиране | редактиране на кода]

MJ – масата на Юпитер, ME – масата на Земята.

Пулсар Планета Маса
PSR B1620-26 PSR B1620-26c 2.5 MJ
PSR 1257+12 PSR 1257+12 A 0.020 ME
PSR 1257+12 B 4.3 ME
PSR 1257+12 C 3.90 ME
PSR 1257+12 D 0.0004 ME

Съмнителни планети[редактиране | редактиране на кода]

Пулсар Планета Маса
Geminga Geminga b 1.7 ME
PSR B0329+54 PSR B0329+54 A 0.3 ME
PSR B0329+54 B 2.2 ME
PSR B1828-10 PSR B1828-10 A 3 ME
PSR B1828-10 B 12 ME
PSR B1828-10 C 8 ME

Свръхземя[редактиране | редактиране на кода]

Планетите от този тип имат маса, поне два пъти по-голяма от тази на Земята, но по-малка от тази на Уран и са с твърда повърхност. Открити са няколко такива планети, най-известната е Gliese 876 d. Има съмнения, че още няколко други планети спадат към този клас като Mu Arae d.

Горещ Юпитер[редактиране | редактиране на кода]

Това са планети с маса, близка или равна на тази на Юпитер, но за разлика от него, те се намират на не повече от 0,05 АЕ от своята звезда (около 1/8 разстоянието между Слънцето и Меркурий).

Елиптичен Юпитер[редактиране | редактиране на кода]

Тези планети са с маса, близка до тази на Юпитер и имат елиптична орбита. Проучванията показват, че 7% от всички звезди имат такива планети, което ги прави по-често срещани от планетите от тип горещ Юпитер.

Горещ Нептун[редактиране | редактиране на кода]

Горещ Нептун е вид гигантска планета с маса, подобна на тази на Уран или Нептун, в орбита близо до своята звезда. Обикновено по-малко от 1 AU.

Безядрена планета[редактиране | редактиране на кода]

Планета без ядро.

Желязна планета[редактиране | редактиране на кода]

Желязната планета е вид планета, която се състои основно от богато на желязо ядро с малка или никаква мантия. Меркурий е най-голямото небесно тяло от този тип в Слънчевата система (останалите планети от земен тип са силикатни планети), но могат да съществуват по-големи богати на желязо екзопланети.

Въглеродна планета[редактиране | редактиране на кода]

Въглеродна планета е теоретичен тип планета, която съдържа повече въглерод от кислород.

Океанска планета[редактиране | редактиране на кода]

Цялата или по-голямата част е покрита с океан.

Странното при тези планети е, че въобще нямат нормално дъно, а то е съставено от сух лед (на латински sicca glacies) или по-точно от твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид.

Земеподобна планета[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Земеподобна планета

Една от най-подобните на Земята планети – Кеплер-425b – е забелязана от космическата обсерватория на НАСА „Кеплер“ през юли 2015 г. Екзопланетата се намира на 1400 светлинни години от Слънчевата система в съзвездието Лебед. Тя обикаля около звезда с размери и температура почти като нашето Слънце. Една година на Кеплер-425b трае 385 дни, което означава, че разстоянието до нейната звезда вероятно е почти колкото от Земята до Слънцето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Schneider, Jean. Interactive Extra-solar Planets Catalog. // The Extrasolar Planets Encyclopedia. Посетен на 12 ноември 2012.
  2. ↑ Working Group on Extrasolar Planets: Definition of a „Planet“. // IAU position statement. 28 февруари 2003. Посетен на 7 декември 2006.
  3. ↑ Marcy, G.; Butler, R.; Fischer, D.; et.al. Observed Properties of Exoplanets: Masses, Orbits and Metallicities. // Progress of Theoretical Physics Supplement 158. 2005. с. 24 – 42.
  4. ↑ Terrestrial Planet Finder science goals: Detecting signs of life. // JPL Terrestrial Planet Finder website. Посетен на 21 юли 2006. Архив на оригинала от 2011-11-17 в Wayback Machine.
  5. ↑ съобщение за откриването и изображения, недостижима препратка към 9 януари 2015, архив на оригинала от 6 август 2009, https://web.archive.org/web/20090806073459/http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-2005/pr-12-05.html, посетен на 2008-05-03 
  6. ↑ Campbell, B.; Walker, G. A. H.; Yang, S. A search for substellar companions to solar-type stars. // Astrophysical Journal, Part 1 331. 1988. с. 902 – 921.
  7. ↑ Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност. // 04-03-2021. Посетен на 08-03-2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Extrasolar planet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Екзопланета&oldid=11351988“.