Еклисиаст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За албума на КариЗма вижте Еклесиаст (албум).

Еклесиаст или Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής, на латински: Ecclesiastes, на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте (Septuaginta).

Авторът на книгата се представя като син на Давид, цар на Йерусалим (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).

Значение на заглавието[редактиране | edit source]

Еврейската дума קהלת (кохелет) означава служба или дейност на онзи, който говори, поучава, проповядва пред събрание, на иврит קהל (кахал), на гръцки εκκλησία (първоначално εκκλησία означава светско събрание, а по-късно започва да се използва със значение на религиозно събрание, като в Новия завет вече има значение на църква). Друго тълкувание на думата קהלת (кохелет) е: онзи, който събира нещо, като от контекста на книгата може да се заключи, че това, което събира, е или афоризми, или група от хора, за да ги учи на мъдрост.

В българското заглавие на книгата е запазена гръцката дума, Εκκλησιαστής, с новогръцко произношение (η = и), съответно побългарена (без наставката ής), а освен това се използва и славянско заглавие, Проповедник. Обаче това би предполагало религиозна функция, което не отговаря напълно на действителната функция, която по-скоро е учител.

Автор[редактиране | edit source]

В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар Соломон, понеже неговите наследници са царе само на Юдея. По-късно, традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че Еклесиаст е написан от цар Соломон. Много съвременни учени обаче изоставят това схващане, като приемат, че Еклесиаст е творба в псевдоепиграфската традиция, която придава тежест на дадено ново произведение, като го приписва на известен мъдрец. Съвременното схващане е, че Еклесиаст е написан през 3 век пр.н.е., когато в Палестина започва да прониква елинистичната култура, която завладява света с чисто земни ценности, поради което назрява необходимостта в духа на библейската традиция да се изтъкне, че земните ценности изобщо не могат да направят човек щастлив. Най-разпространено схващане е, че Еклесиаст е написан около 250 пр.н.е. от неелинизиран интелектуалец от средите на Втория храм в Йерусалим. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в Книга на Сирах (написана около 180 пр.н.е.) многократно се правят цитати от Еклесиаст или парафрази като от канонично, а не съвременно произведение.

Език[редактиране | edit source]

Еврейският език на Еклесиаст не е обичаен за епохата на царуването на цар Соломон, понеже книгата съдържа множество заемки от други езици, например от арамейски и староперсийски език. Влиянието на тези два езика е характерно за късния еврейски и се смята, че е настъпило след като Йерусалим бива превзет от вавилонските войски през 587 пр.н.е.. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения (Първа книга на царете 4:30, 34; 9:26-28; 10:1, 23, 24).

Датиране на Еклесиаст[редактиране | edit source]

Доминик Рудман в Детерминизмът в Еклесиаст (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на Еклесиаст. Същият автор в Бележка относно датирането на Еклесиаст в Catholic Biblical Quarterly том 61, бр. 1 (1999), стр. 47-53, обсъжда книгата на Чун Леонг Сеов Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет в JBL том 115 (1996), стр. 653-54, в която Сеов поддържа датиране 4 век пр.н.е.. В тази бележка се посочва, че „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4-12) привежда доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132-46), предлагат началото или средата на 2 век пр.н.е.“.

Място в канона[редактиране | edit source]

В Еклесиаст едно от названията на Бог, האלהים (ха-елохим), което се използва често в Петокнижието, се среща 32 пъти, което се възприема като божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на юдаизма, така и на християнството (според Адам Кларк, Commentary, том III, стр. 799: Книгата, озаглавена Кохелет или Еклесиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния, и съответно се е смятала за част от свещения канон).

Еклесиаст също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Той е съгласен с Битие за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (Еклесиаст 3:20, 21; Битие 2:7; 7:22; Исаия 42:5). Освен това, Еклесиаст утвърждава учението на Библията, че човек е създаден идеален и праведен, но че по собствено воля е избрал да не се подчини на Бог (Еклесиаст 7:29; Битие 1:31; 3:17; Второзаконие 32:4, 5). Еклесиаст също така приема Бог като Създател (Еклесиаст 12:1; Битие 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (Еклесиаст 9:5, 10; Битие 3:19; Псалми 6:5; 115:17 (113:25)).

Суета[редактиране | edit source]

Целта на Еклесиаст е да открие как да си осигури човек облаги в живота, които да са в съответствие с главните цели, посочени в останалите Книги на мъдростта. Според Еклесиаст обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук Еклесиаст достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (суета).

Думата הבל (hebel) буквално означава „дъх, въздишка“, в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си (старобългарски) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.

Основното заключение в Еклесиаст, което е и негов лайтмотив, се повтаря както в началото, така и в края на книгата: Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите, всичко е суета (по-буквален превод от оригинала би звучал по следния начин: Напълно безсмислено, казва Кохелет, напълно безсмислено, всичко е безсмислено). Изразът суета на суетите всъщност е суперлатив

"Еклесиаст показва пътя към Бога, и как човечеството бива да изпълнява поетия си към Бога дълг като, доказва че, суетата на живота обърква човека в пътя към Бога. Ето защо, Соломон, който е имал всичко от „суетния“ светски живот, е постигнал нищо, т.е. „суета“, и щом обръща гръб на Божията воля, загубва всичко наведнъж, затова съветът му е да почуствате Бога в себе си, и да Го следвате неотлъчно и уверено, каквато и да е волята Му. Само така може да си подсигурите и по-добър живот занапред, тъй като както е казал: „Всичко се повтаря“. Неслучайно в „Еклесиаст“ се посочва път, който е според Божиите правила (3:10-17), предупреждава се за Божия съд (8:12, 9:1). Според „Еклесиаст“ „мъдростта е равностойна на едно наследство“ (7:11), защото тя „запазва живота на ония, които я имат“ (7:12).

Отзвук в другите книги на Библията[редактиране | edit source]

Цитати от Еклесиаст или парафрази се срещат първо в Книгата на Сирах: Сир. 11:5 – Екл. 4:13, Сир. 13:25 – Екл. 8:1, Сир. 14:4 - Екл. 2:21, Сир. 21:20 – Екл. 7:6.

Позовавания на Еклесиаст се срещат и в Новия завет, например в Послание към римляните 8:20 („Понеже създанието беше подчинено на немощ... “), където „немощ“ е превод на гръцка дума, използвана в превода на седемдесетте за предаване на еврейската дума хебел.

Отзвук на Еклесиаст извън Библията[редактиране | edit source]

Вижте също: Библия, Общ увод в Библията, Стар завет.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Статии по темата[редактиране | edit source]

Използвани източници[редактиране | edit source]