Ексетър (тежък крайцер, 1929)
„Ексетър“ HMS Exeter (68) |
|
---|---|
![]() Тежкият крайцер „Ексетър“, март 1941 г. |
|
Флаг |
![]() |
Клас и тип | Тежък крайцер от типа „Йорк“ |
Производител | Devonport Royal Dockyard в Девънпорт, във Великобритания. |
Живот | |
Заложен | 1 август 1928 г. |
Спуснат на вода | 18 юли 1929 г. |
Влиза в строй | 27 юли 1931 г. |
Изведен от експлоатация |
потопен на 1 март 1942 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Характеристика | |
Дължина | 164,6/175,3 m |
Ширина | 17,7 m |
Газене | 6,2 m |
Задвижване |
4 парни турбини Parsons; 8 парни водотръбни котли; 4 гребни винта; 80 000 к.с. |
Скорост |
32,25 възела (59,73 km/h) |
Водоизместимост |
8524 t (стандартна) 10 658 t (пълна) |
Броня |
пояс: 76 mm; траверси: 86 mm; палуба: 37 mm (51 mm над рулевото устройство); погреби: 76 – 140 mm; кули: 25 mm; барбети: 25 mm; |
Екипаж | 628 души |
Далечина на плаване |
10 000 морски мили при 14 възела ход |
Въоръжение | |
Артилерия |
3x2 203 mm; Зенитна артилерия: 4x1 102 mm; 2x4 12,7 mm картечници |
Самолети |
2 хидроплана; 2 катапулта |
Торпеда | 2x3 533 mm ТА[1] |
„Ексетър“ в Общомедия |
Ексетър (на английски: HMS Exeter (68)) е тежък крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Втори кораб от крайцерите тип „Йорк“. Последният в английската флота крайцер с осемидюймова артилерия е заложен на 1 август 1928 г. в държавната военна корабостроителница Devonport Royal Dockyard, спуснат е на вода на 18 юли 1929 г., а влиза в строй на 27 юли 1931 г. Става петия (от 1680 г.) кораб, носещ това име (Ексетър е главен град на графство Девъншир). Взима участие в битката при река Ла Плата. Потопен в сражението в Яванско море от 1942 г.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Кораба от новия тип не се води за „вашингтонски“, тъй като има по-малка водоизместимост от договорната и е по-слабо въоръжен, отколкото типичните представители на този клас, строящи се тогава повсеместно с максималните договорни параметри. Последният в английския флот крайцер с осемидюймова артилерия е заложен на 1 август 1928 г. в държавната корабостроителница Devonport Royal DockYard. По време на церемонията по спускането на вода, състояла се на 18 юли 1929 г., той получава името „Ексетър“, ставайки петия кораб, носил това име[2]. Военноморската база и корабостроителницата Девънпорт са част от пристанищния град Плимът. Към момента на построяването на крайцера това име не се е появявало в списъците на британския флот от около сто години.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Ексетър“ се различава от главния корабна проекта по ширината на корпуса (по-широк е с 1 фут = 0,3048 m), нов тип надстройка (с куполовидна форма), броя хидросамолети и схемата за поместване на авиационното оборудване.
Служба[редактиране | редактиране на кода]
Довоенна[редактиране | редактиране на кода]
Крайцера влиза в състава на флота на 27 юли 1931 г., получавайки назначение във 2-ра ескадра крайцери на Атлантическия флот. За времето на служба в състава на 2-ра ескадра „Ексетър“ получава бордовата си авиация и авиационното оборудване. През 1933 г. „Ексетър“ получава назначение в 8-а крайцерска ескадра от състава на Американо-Ийст-Индската военноморска станция.
През 1935 г., в отговор на нарастването на италианската военна мощ в африканските колония в Еритрея и Сомалия, граничещи с Абисиния, англичаните провеждат демонстрация на сила. Крайцера „Ексетър“ заедно с крайцера „Аякс“ пристигат в Средиземноморието от Американо-Ийст-Индската ескадра. Всичко англичаните съсредоточават в зоната на напрежение седем линейни кораба, два самолетоносача, осем тежки и 13 леки крайцера, 70 разрушителя (в т.ч. разрушители от Флота на Метрополията), 20 подводни и четири канонерски лодки. Демонстрацията на британската морска мощ няма успех и не предотвратява войната, започнала на 3 октомври с нахлуването на италианските войски.
Войната в Абисиния завършва през май 1936 г. с победа на Италия. След това „Ексетър“ и „Аякс“ се връщат на Бермудите. След завръщането си в състава на 8-а ескадра „Ексетър“ възобновява представителната си дейност, „демонстрирайки“ флага на Великобритания в пристанищата на Северна и Южна Америка и на островите от Карибския басейн в течение на целия предвоенен период.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Донец А. И.. Тяжелые крейсера типа „York“. Владивосток, Рюрикъ, 2003, 84 с.. ISBN 5-7042-1157-7.
- Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
- Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Москва, Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 978-5-699-19130-7.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. Annapolis, Maryland, U.S.A, Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Naval Institute Press, 1995. ISBN 978-1557501417.
- Smith P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981. ISBN 978-0718302184.
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с.. ISBN 1-86176-058-2.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- EXETER heavy cruiser (1931) ((en))
- Тяжёлые крейсера типа „Йорк“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Ексетър (тежък крайцер, 1929)
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Exeter (1929)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |