Експлозия на нефтената платформа „Deepwater Horizon“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Противопожарни лодки от запаса на нефтената платформа гасят пожара, докато Бреговата охрана на САЩ търси оцелели

Експлозията на нефтената платформа „Deepwater Horizon“ е експлозия и причинен от нея пожар на нефтената платформа „Deepwater Horizon“, намираща се на окол 40 km от брега на Луизиана в находището Macondo, работеща по поръчка на компанията BP. Експлозията убива 11 души и ранява други 17, като останалите 98 души на платформата оцеляват без сериозни физически увреждания. След експлозията „Deepwater Horizon“ изгаря и потъва, с което започва огромен нефтен разлив на територията на Мексиканския залив, най-големият досега в американската история, смятан за екологична катастрофа.[1][2]

Заден план[редактиране | редактиране на кода]

Deepwater Horizon[редактиране | редактиране на кода]

Deepwater Horizon е плаваща платформа за сондиране на петрол – пето поколение, свръхдълбоководна, динамично позиционирана, стабилизирана с колона, полупотопяема мобилна офшорна сондажна единица (MODU). Платформата е с дължина 121 метра и широка 78 метра и може да работи във водите с дълбочина до 2400 метра до максимална дълбочина на тренировка от 9,100 метра. Пресата съобщава от Трансонейската държава, че платформата е използвана исторически за по-дълбоки кладенци, включително и най-дълбокия подводен газов и нефтен кладенец в историята на 35,055 фута (10,685 метра) през 2009 година. Платформата от 560 млн. долара е построена от Hyundai Heavy Industries в Южна Корея и завършена през 2001 година. Тя е била собственост на Трансоушън, експлоатирана под флага Marshallese и е била под аренда на BP до септември 2013 година. По време на експлозията, Deepwater Horizon се намира в Мисисипи каньон блок 252, наричан Macondo Prospect, в сектора на Съединените щати в Мексиканския залив, на около 66 километра от бреговете на Луизиана. През март 2008 година минералните права за сондиране на петрол по Macondo Prospect бяха закупени от BP в продажбата на лизингова услуга за управление на минералите. Платформата започна сондажи през февруари 2010 година при дълбочина на водата от около 5000 фута (1500 метра).

Риск от преливане и предпазни мерки[редактиране | редактиране на кода]

Офшорните сондажни платформи са големи, сложни, механични операции, които работят в условия, подложени както на човешка грешка, така и на неблагоприятни природни условия. Докладите за управление на минералите показват, че от 2001 година насам има 69 смъртни случая в морето, 1349 наранявания и 858 пожари и експлозии в Мексиканския залив. Наблюдават се пожари или експлозии на офшорни петролни платформи в Мексиканския залив през първите пет месеца на 2009 година, последният период със статистически данни.

Предварителни разливи и предупреждения[редактиране | редактиране на кода]

Имаше много предишни разливи и пожари в Deepwater Horizon; Бреговата охрана е издала ситуации за замърсяване 18 пъти между 2000 година и 2010 година и е разследвала 16 пожара и други инциденти. Предишните пожари, разливи и инциденти не бяха считани за необичайни за платформата в Залива и не бяха свързани с експлозията и разливането през април, 2010 година. В Deepwater Horizon обаче има и други сериозни инциденти, включително един през 2008 година, при който 77 души са били евакуирани от платформата, когато са преброени и започнаха да потъват, след като част от тръбата е случайно извадена от баластната система на платформата.

Април, 2010 г. експлозия и пожар[редактиране | редактиране на кода]

Пожарът на борда на Deepwater Horizon се съобщава, че започва в 9:45 часа. CDT на 20 април 2010 година. Според изпълнителния директор на Трансоушън Адриан Роуз, необичаен натиск, натрупан в морската тръба, и като се появи, „бързо се разшири и запали“. Роуз каза, че събитието е основно взрив. Оцелелите описаха инцидента като внезапна експлозия, която им даде по-малко от пет минути да избягат, когато алармата изчезна.

Пострадали[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалните доклади сочат, че между 12 и 15 работници липсват доклади, което скоро намалява броя на липсващите до девет членове на екипажа на платформата и двама инженери. Бреговата охрана на Съединените щати незабавно стартира мащабна спасителна операция, включваща две брегови охрана, четири хеликоптера и спасителен самолет. Двама от фрезите продължиха да търсят през нощта. До сутринта на 22 април Бреговата охрана е проучила близо 1940 квадратни мили (5000 квадратни километра). На 23 април бреговата охрана отмени търсенето на 11-те изчезнали лица, като заключи, че „разумните очаквания за оцеляване“ са изтекли. Длъжностни лица заключават, че липсващите работници може да са били близо до взрива и не са могли да избягат от внезапната експлозия.

Следните единадесет души загиват:

  • Джейсън С. Андерсън, 35 години
  • Аарон Дейл Бъркийн, 37 години
  • Доналд Кларк, 49 години
  • Стивън Рей Къртис, 39 години
  • Гордън Л. Джоунс, 28 години
  • Рой Уайът Кемп, 27 години
  • Карл Д. Клепингер, младши, 38 години
  • Кийт Блеър Мануел, 56 години
  • Дюй А. Ривет, 48 години
  • Шайн М. Росто, 22 години
  • Адам Уайз, 24 години

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Bird Habitats Threatened by Oil Spill" from National Wildlife. // National Wildlife Federation, 2010-04-30. Посетен на 2010-05-03.
  2. „Gulf Oil Slick Endangering Ecology“. [web streaming]. CBS Broadcasting. 2010-04-30. http://wcco.com/video/?id=78277. Посетен 2010-05-01. 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Deepwater Horizon drilling rig explosion“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.