Експлозия на нефтената платформа „Deepwater Horizon“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Противопожарни лодки от запаса на нефтената платформа гасят пожара, докато Бреговата охрана на САЩ търси оцелели

Експлозията на нефтената платформа „Deepwater Horizon“ е експлозия и причинен от нея пожар на нефтената платформа „Deepwater Horizon“, намираща се на окол 40 km от брега на Луизиана в находището Macondo, работеща по поръчка на компанията BP. Експлозията убива 11 души и ранява други 17, като останалите 98 души на платформата оцеляват без сериозни физически увреждания. След експлозията „Deepwater Horizon“ изгаря и потъва, с което започва огромен нефтен разлив на територията на Мексиканския залив, най-големият досега в американската история, смятан за екологична катастрофа.[1][2]

Заден план[редактиране | редактиране на кода]

Deepwater Horizon[редактиране | редактиране на кода]

Deepwater Horizon е плаваща платформа за сондиране на петрол – пето поколение, свръхдълбоководна, динамично позиционирана, стабилизирана с колона, полупотопяема мобилна офшорна сондажна единица (MODU). Платформата е с дължина 121 метра и широка 78 метра и може да работи във водите с дълбочина до 2400 метра до максимална дълбочина на тренировка от 9,100 метра. Пресата съобщава от Трансонейската държава, че платформата е използвана исторически за по-дълбоки кладенци, включително и най-дълбокия подводен газов и нефтен кладенец в историята на 35,055 фута (10,685 метра) през 2009 година. Платформата от 560 млн. долара е построена от Hyundai Heavy Industries в Южна Корея и завършена през 2001 година. Тя е била собственост на Трансоушън, експлоатирана под флага Marshallese и е била под аренда на BP до септември 2013 година. По време на експлозията, Deepwater Horizon се намира в Мисисипи каньон блок 252, наричан Macondo Prospect, в сектора на Съединените щати в Мексиканския залив, на около 66 километра от бреговете на Луизиана. През март 2008 година минералните права за сондиране на петрол по Macondo Prospect бяха закупени от BP в продажбата на лизингова услуга за управление на минералите. Платформата започна сондажи през февруари 2010 година при дълбочина на водата от около 5000 фута (1500 метра).

Риск от преливане и предпазни мерки[редактиране | редактиране на кода]

Офшорните сондажни платформи са големи, сложни, механични операции, които работят в условия, подложени както на човешка грешка, така и на неблагоприятни природни условия. Докладите за управление на минералите показват, че от 2001 година насам има 69 смъртни случая в морето, 1349 наранявания и 858 пожари и експлозии в Мексиканския залив. Наблюдават се пожари или експлозии на офшорни петролни платформи в Мексиканския залив през първите пет месеца на 2009 година, последният период със статистически данни.

Предварителни разливи и предупреждения[редактиране | редактиране на кода]

Имаше много предишни разливи и пожари в Deepwater Horizon; Бреговата охрана е издала ситуации за замърсяване 18 пъти между 2000 година и 2010 година и е разследвала 16 пожара и други инциденти. Предишните пожари, разливи и инциденти не бяха считани за необичайни за платформата в Залива и не бяха свързани с експлозията и разливането през април, 2010 година. В Deepwater Horizon обаче има и други сериозни инциденти, включително един през 2008 година, при който 77 души са били евакуирани от платформата, когато са преброени и започнаха да потъват, след като част от тръбата е случайно извадена от баластната система на платформата.

Април, 2010 г. експлозия и пожар[редактиране | редактиране на кода]

Пожарът на борда на Deepwater Horizon се съобщава, че започва в 9:45 часа. CDT на 20 април 2010 година. Според изпълнителния директор на Трансоушън Адриан Роуз, необичаен натиск, натрупан в морската тръба, и като се появи, „бързо се разшири и запали“. Роуз каза, че събитието е основно взрив. Оцелелите описаха инцидента като внезапна експлозия, която им даде по-малко от пет минути да избягат, когато алармата изчезна.

Пострадали[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалните доклади сочат, че за между 12 и 15 работници липсват доклади, което скоро намалява броя на липсващите до девет членове на екипажа на платформата и двама инженери. Бреговата охрана на Съединените щати незабавно стартира мащабна спасителна операция, включваща две брегови охрани, четири хеликоптера и спасителен самолет. Двама от фрезите продължиха да търсят през нощта. До сутринта на 22 април Бреговата охрана е проучила близо 1940 квадратни мили (5000 квадратни километра). На 23 април бреговата охрана отменя търсенето на 11-те изчезнали лица, като заключава, че „разумните очаквания за оцеляване“ са изтекли. Длъжностни лица заключават, че липсващите работници може да са били близо до взрива и не са могли да избягат от внезапната експлозия.

Следните единадесет души загиват:

  • Джейсън С. Андерсън, 35 години
  • Аарон Дейл Бъркийн, 37 години
  • Доналд Кларк, 49 години
  • Стивън Рей Къртис, 39 години
  • Гордън Л. Джоунс, 28 години
  • Рой Уайът Кемп, 27 години
  • Карл Д. Клепингер, младши, 38 години
  • Кийт Блеър Мануел, 56 години
  • Дюй А. Ривет, 48 години
  • Шайн М. Росто, 22 години
  • Адам Уайз, 24 години

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Bird Habitats Threatened by Oil Spill" from National Wildlife. // National Wildlife Federation, 2010-04-30. Посетен на 2010-05-03.
  2. „Gulf Oil Slick Endangering Ecology“. [web streaming]. CBS Broadcasting. 2010-04-30. http://wcco.com/video/?id=78277. Посетен 2010-05-01. 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Deepwater Horizon drilling rig explosion“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.