Елада (тема)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елада.

Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година

Елада (на гръцки: θέμα Ἑλλάδος) е една от византийските военноадминистративни единици – теми на Балканския полуостров.

Територията на тази тема е от съществено значение за изясняване обхвата на останалото гръцко население на Балкана, след края на т.нар. славянско заселване на Балканите. Образувана е в края на 7 век и продължава съществуването си до самия край на 12 век или до превземането на Константинопол от латините с налагането на франкократията на Балканите.

Първоначално темата обхваща бившата римска провинция Ахая. Темата е създадена в годините между 687 и 695 при първото управление на император Юстиниан II, вероятно в резултат от неговата антиславянска кампания през 688/689 г. [1] През 8 век византийските източници използват за обозначаване на темата по-скоро израза стратегия. Темата включвала и Тесалия, но не в съвременния обхват на тази област. В началото на 10 век седалището на стратега на темата било преместено в Лариса. [2] Това била и вероятната причина, след като властта в България преминала в комитопулите, те да започнат бойните действия срещу империята с обсада на Лариса.

През 800 г. Пелопонес е отделен от Елада в самостоятелна тема. [3] Темата, заедно с Пелопонес, е за последно подложена на българска атака по време на похода на Самуил, завършил катастрофално с битка при Сперхей. След падането на България под византийска власт, Елада и Пелопонес се управляват от общ стратег, а Тесалия е придадена към тема Тесалоники.

През 11-12 век като цяло обстановката в Елада е спокойна и населението ѝ просперира. Венецианците успяват да извоюват някои търговски привилегии в презморската търговия от и за района на тема Елада, но като цяло това е време на просперитет за населението ѝ. След края на четвъртия кръстоносен поход, обстановката се изменя коренно, създават се кръстоносни държави, а от старите византийски магнати в региона на бившата тема Елада най-успешен се оказва в новото време – Лъв Сгур.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koder, Hild, p. 57
  2. Pertusi 1952, с. 172
  3. Koder, Hild, p. 59