Направо към съдържанието

Елатер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елатерът е клетка (или структура, прикрепена към клетка), която е силно хигроскопична и следователно променя формата си в отговор на промените във влажността в околната среда. Елатерите са свързани с разсейването на спорите при някои групи растения, които нямат семена. Такива групи са например Хвощовите и Чернодробните мъхове. Елатери се срещат в различни форми, но винаги са свързани с растителни спори. Листнатите мъховете нямат елатери, а перистоми, които променят формата си с промените във влажността, за да позволят постепенно освобождаване на спорите.

Елатери при Хвощовите

[редактиране | редактиране на кода]
Елатери при спори на род Equisetum

При елатерите на растенията от разред Хвощови (Equisetales), те представляват четири лентовидни израстъка с лопатовидно разширени краища, прикрепени към вътрешната стена спорите. Тези израстъци се развиват от външен спираловиден слой на стената на спората - перина. При узряване на спорите спирално завитите ленти се отлепват от вътрешната стена, с изключение на една точка на спората, където са прикрепени и четирите лентички. При влажно време те се завиват плътно около спорите, а в сухо време се разтварят и спомагат за разпукването на спорангиите, органите в които се намират спорите, и за разпръскването на самата спора. [1]

Влажните спори са склонни да се залепват една за друга и за близките повърхности поради повърхностното напрежение. Когато условията са сухи, спорите вече не се залепват една за друга и се разпръскват по-лесно, улавяйки въздушни течения.

Елатери при чернодробни мъхове

[редактиране | редактиране на кода]
Спори и два елатера на чернодробен мъх от род Ptilidium.

При чернодробните мъхове, елатерите са клетки, които се развиват в спорофита заедно със спорите. Те са завършени клетки, обикновено със спирални удебелявания в зрялост, които реагират на съдържанието на влага.

При повечето чернодробни мъхове елатерите са неприкрепени, но при някои видове (като род Frullania) няколко елатера остават прикрепени към вътрешността на спорангиума (споровата капсула).


  1. Калинков, Венко. Ботаника, Земиздат, София, 1982
  • Bold, Harold C., Alexopoulos, Constantine J., & Delevoryas, Theodore. (1987). Morphology of Plants and Fungi, (5th ed.). New York: Harper & Row. ISBN 0-06-040839-1.
  • Campbell, Douglas Houghton. (1918). The Structure and Development of Mosses and Ferns, (3rd ed.). New York: The Macmillan Company.
  • Kenrick, Paul & Crane, Peter R. (1997). The Origin and Early Diversification of Land Plants: A Cladistic Study. Washington, D. C.: Smithsonian Institution Press. ISBN 1-56098-730-8ISBN 1-56098-730-8.
  • Smith, Gilbert M. (1938). Cryptogamic Botany, Volume II: Bryophytes and Pteridophytes. New York: McGraw-Hill Book Company.