Елба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лабе пренасочва насам. За други значения вижте Лабе (пояснение).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Централна Европа. За острова в Средиземно море вижте Елба (остров).

Елба (Лаба)
(на немски: Elbe; на чешки: Labe)
Koenigstein Saxony pic01 2007 04 22.jpg
Река Елба в района на Кьонигщайн, Саксония
Lauf der Elbe.png
Схематична карта на течението на Елба
Общи сведения
Местоположение Флаг на Чехия Чехия
Флаг на Германия Германия
Дължина 1094) km
Водосб. басейн 148 268 km²
Отток 712 m³/s
Начало
Място план. Кърконоше
Координати 50°46′32.52″ с. ш. 15°32′10.68″ и. д. / 50.7757° с. ш. 15.5363° и. д.
Надм. височина 1386 m
Устие
Място Северно море
Координати 53°53′41.28″ с. ш. 8°42′16.92″ и. д. / 53.8948° с. ш. 8.7047° и. д.
Надм. височина 0 m
Елба (Лаба) в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Елба

Елба или Лаба (на немски: Elbe, Елбе; на чешки: Labe, Лабе; на долногермански Елв, Elv) е голяма река в Централна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по теретирията на Чехия (краища Краловохрадецки, Пардубицки, Средночешки и Устецки) и Германия (провинции Саксония, Саксония-Анхалт, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Хамбург), вливаща се в Северно море. Дължина 1094 km, площ на водосборния басейн 148 268 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Елба води началото си под името Лаба на 1386 m н.в., от западната част на планината Кърконоше (част от планинска система Судети), в крайния северозападен ъгъл на Краловохрадецки край, на 500 m под билото на планината и границата с Полша. В началото Лаба тече в южна посока, при град Пардубице завива на запад, а при град Колин – на северозапад и запазва това генерално направление до устието си. В най-горното течение (първите 20 km) Лаба е типична планинска река с бързо течение, голям наклон и множество бързеи, прагове и водопади (Елбски водопад – височина 70 m). След това до устието на най-големия си пирток Вълтава тече през хълмистите равнини на Северна Чехия в сравнително широка долина и спокойно течение. Между устието на река Охрже и германския град Дрезден (на протежение около 80 km) Лаба, а след навлизането си в Германия, Елба, прорязва чрез дълбок и красив пролом източните части на планината Ерцгебирге (Рудни планини). На 15 km след Дрезден, при град Мейсен Елба излиза от планините и навлиза в централната част на Северногерманската равнина, където образува широка и плитка долина със заблатени участъци и крайречни езера. В отделни участъци коротото ѝ е оградено с предпазни диги, а някои от множеството и меандри са изправени. Ширината на реката нараства от 100 – 150 m в Дрезден до 300 – 500 m³ в Хамбург. Влива се в Хелголандския залив на Северно море при град Куксхафен, като образува голям естуар с дължина 110 km и ширина от 2,5 до 15 km.[1]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Елба обхваща площ от 148 268 km², който се простира на територията на 4 държави: Германия (97 175 km², 65,38%), Чехия (49 933 km², 33,84%), Австрия (921 km², 0,62%) и Полша (239 km², 0,16%). Речната ѝ мрежа е двустранно развита с почти равномерно разпределени леви и десни притоци. На североизток и изток водосборният басейн на Елба граничи с водосборния басейн на река Одер и други по-малки реки, вливащи се директно в Балтийско море, на юг – с водосборния басейн на река Дунав (от басейна на Черно море), а на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Рейн и Везер (от басейна на Северно море).[1]

Елба получава множество притоци, като 27 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 14 притока над 100 km, от които 5 притока над 200 km. По-долу са изброени всичките тези 27 притока като е показано за всеки от тях дали е ляв (→) или (←) десен приток, дължината и площта на водосборния басейн.

  • → Ула 78 /510
  • → Метуе 77 / 608
  • → Орлице 105 / 755
  • → Лоучна 81 / 732
  • → Хрудимка 106 / 867
  • → Доубрава 88 / 592
  • ← Цидлина 87 / 1 164
  • ← Йизера 165 / 2 193
  • Вълтава 430 / 28 090
  • Охрже 316 / 5 614
  • ← Плоучнице 106 / 1 194
  • ← Шварце Елстер 179 / 5 705
  • → Мулде 147 / 7 400
  • Зале 413 / 24 167
  • → Оре 103 / 1 503
  • Хафел 334 / 24 096
  • ← Щепениц 85 / 1 299
  • → Аланд 97 / ?
  • → Етце 73 / 1 928
  • Елде 208 / 2 990
  • ← Зуде 90 / 2 253
  • → Илменау 109 / 2 984
  • ← Биле 65 / 506
  • ← Алстер 56 / 581
  • Есте 62 / 364
  • ← Щьор 87 / 1 781
  • → Осте 149 / 1 715

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Елба има смесено снежно-дъждовно подхранване с повишено пролетно пълноводие в резултат от снеготопенето и слабо изразено лятно маловодие, по време на което характерно явление са епизодичните прииждания на реката в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, но като цяло речният отток на реката е с малки сезонни амплитуди. Многогодишните колебания на водното ниво достигат до 7 – 8 m. Среден годишен отток на границата между Чехия и Германия около 300 m³/sec, а в долното течение – 712 m³/sec. Морските приливи се разпространяват нагоре по течението на реката на 160 km. В горното течение замръзва за 1,5 – 2 месеца, а в долното – за 2 – 3 седмици, но ледената покривка е натрайна и не се проявява ежегодно.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Елба е плавателна за плиткогазещи речни съдове на 950 km от устието (до чешкия град Колин). Долното ѝ течение, до Хамбург (на 110 km от устието) е достъпно за океански кораби (освен най-големите, над 50 хил.т). Чрез система от плавателни канали Елба се съединява с Балтийско море („Килски канал“, „Елба-Траве“, „Щьор канал“) и реките Рейн, Везер и Емс чрез „Средногерманския канал“ и Одер – каналите „Елба-Хафел“, „Одер-Хафел“ и „Одер-Шпрее“.[1]

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете:

История[редактиране | редактиране на кода]

Исторически Eлба е важна граница в европейската география. Реката е била известна на древните римляни под името Албис (Albis) – те дори опитват да придвижат източните граници на империята от Рейн до Елба, но претърпяват поражение през 9 г. в битката в Тевтобургската гора. През Средновековието, по реката преминава източната граница на империята на Карл Велики. Плавателната част на реката е доста важна за търговията на Ханзейския съюз.

През 1945 г., малко преди края на Втората световна война, войските на Третия райх са приклещени между армиите на съюзниците, настъпващи от запад и съветските войски, придвижващи се от изток. На 25 април те се срещат в района на Торгау на Елба. Това събитие получава името „Срещата на Елба“. След войната, по участък от течението на реката, преминава границата между източната и западната части на съвременна Германия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Чехия“         Портал „Чехия