Елбасан
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елбасан.
| Елбасан Elbasan | |
| — град — | |
Изглед на Елбасан | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Елбасан |
| Окръг | Елбасан |
| Община | Елбасан |
| Надм. височина | 140 m |
| Население | 66 834 души[1] (18 септември 2023 г.) |
| Пощенски код | 3001–3006 |
| Официален сайт | elbasani.gov.al |
| Елбасан в Общомедия | |
Елбасан (на албански: Elbasan или Elbasani) или Конюх е град в централната част на Албания, административен център на област Елбасан и околия Елбасан.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен по поречието на река Шкумбини. Той е сред най-населените градове в страната с около 120 000 жители към 2003 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Градът възниква през I век под името Скампа. Началото на днешния Елбасан е поставено през 1466 година от османския султан Мехмед II. В български и сръбски извори от XV век и насетне новооснованият град е известен и под името Конюх, както и Нови град, а в гръцки – Неокастро.
В града са заселени жители от други области, включително и българи. Началото на българската колония, просъществувала повече от 200 години, е поставено през 1466 – 1467 г. от 15 семейства от Скопие.[2] Днес в Елбасан живеят около 12 000 българи, преселници от областта Голо бърдо.
През лятото на 1466 година е изградена крепостта на Елбасан. Подложен е на неуспешна обсада от Скендербег през следващата 1467 г.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Транспортен възел. Черна металургия, дървообработване. Център на селскостопански район.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Елбасан
Муртеза Пеза (1919 – 1981) – югославски партизанин и албански писател
Даниел Годели (р. 1992) – албански щангист
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albania: Prefectures and Cities - Population Statistics, Maps, Charts, Weather and Web Information // Архивиран от оригинала на 20 ноември 2025 г. Посетен на 30 декември 2025 г.
- ↑ Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, София 2004, с. 69 – 70
|
| |||||