Електрична индукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електричната индукция[1] е векторно поле, чиято величина е свързана с интензитета на електричното поле по формулата:

,

където εr е относителната диелектрична проницаемост на средата, ε0 е абсолютната диелектрична проницаемост на вакуума, а E е интензитета на електричното поле. D и E са векторни величини в горната формула.

е друга по-пълна формула за електричния интензитет, където P е векторна величина и характеризира поляризацията на средата.

Електричната индукция в съответствие с приетите единици в SI се измерва с електричните заряди в кулони на квадратен метър (C/m²)

Електричната индукция е аналогична на магнитната индукция. Тя представлява обмен на енергия чрез електричното поле между тела с различни заряди или с неутрално тяло.

На принципа на електрична индукция работят почти всички фрикционни генератори на статично електричество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, превод и редакция на проф. д-р на ф. н. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 96 ISBN 954-598-041-9