Електрод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Електролиза

Електродът (на гръцки: ηλεκτρόν – elektron – кехлибар и на гръцки: ὁδός – hodós път, начин) притежава електронна проводимост и е добър проводник на електричество. Обикновено е направен от метал, чрез който се прави контакт и се осъществява електрическа верига с неметалическа среда с йонна проводимост (електролит или йонизиран газ), твърд електролит, полупроводник. Важна характеристика на електродите е електрическият потенциал, който се установява на границата между проводящата част и електролита като съответно се наричат положителен електрод (анод) или отрицателен електрод (катод). [1] Думата електрод като понятие е измислена и въведена от Майкъл Фарадей [2], както и термините катод, анод, йон, анион, катион. [3]

В техническата литература с термина електрод се обозначава още всеки край на една електрическа верига с възможност за включване към една работеща система от електрически вериги [4] (напр. цоклите и пиновете на електронните лампи и др.).

Анод и катод при електролиза[редактиране | редактиране на кода]

Електродите в един галваничен елемент са потопени в разтвор на електролит и се наричат анод и катод (термини, също измислени от Фарадей). Анодът е електродът, върху който протича окислението и електроните напускат елемента по електрическата верига (отрицателен), а катодът е електродът, където протича редукция (положителен). Всеки от електродите може да стане анод или катод в зависимост от полярността на приложеното напрежение. Биполярен е електрод, който действува като анод в един елемент и като катод в друг галваничен елемент.

Електроди в електротехниката[редактиране | редактиране на кода]

При електронната лампа или полупроводниковите елементи с диоди, анодът е положителният електрод (+), а катодът – отрицателният (−). Електроните се излъчват от катода и се ускоряват към анода. Много електронни елементи имат и други електроди, чрез които се контролира протичането на ток – като база, решетка, гейт.

При заваряването електродът се използва, за да се осъществи електрическа дъга между предметите за заваряване. В зависимост от вида на процеса при заваряването електродът може да се консумира или не. При система с прав ток заваръчният катод може да е катод (запълваща заварка) или анод. При променливо-токов заваръчен процес не се говори за анод и катод.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

  • за електролиза
  • електроди за заземяване
  • електроди за геоложки проучвания
  • електроди за нанасяне на галванични покрития
  • за заваряване
  • в медицината – сърдечен дефибрилатор
  • екзекуция с електрически стол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски и съставителство проф. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 97 ISBN 954-598-041-9
  2. Faraday, Michael. On Electrical Decomposition. // Philosophical Transactions of the Royal Society, 1834. Архив на оригинала от 17 януари 2010. Посетен на 17 януари 2010. ((където Фарадей измисля думите електрод, анод, катод, анион, катион, електролит, електролиза)
  3. Еленков, Николай. Многоликата фея на електричеството ... или за електрохимията по-популярно, Издател „Образователни технологии“, София, 1999, с.38, ISBN 954-9889-02-5
  4. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език, Издателство Наука и изкуство, Четвърто преработено и допълнено издание, София, 1978, с.244