Електрод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електролиза

Електродът (на гръцки: ηλεκτρόν - elektron - кехлибар и на гръцки: ὁδός - hodós път, начин ) притежава електронна проводимост и е добър проводник на електричество. Обикновено е направен от метал, чрез който се прави контакт и се осъществява електрическа верига с неметалическа среда с йонна проводимост (електролит или йонизиран газ), твърд електролит, полупроводник. Важна характеристика на електродите е електрическият потенциал, който се установява на границата между проводящата част и електролита като съответно се наричат положителен електрод (анод) или отрицателен електрод (катод). [1]Думата електрод като понятие е измислена и въведена от Майкъл Фарадей [2], както и термините катод, анод, йон, анион, катион. [3]

В техническата литература с термина електрод се обозначава още всеки край на една електрическа верига с възможност за включване към една работеща система от електрически вериги [4] (напр. цоклите и пиновете на електронните лампи и др.).

Анод и катод при електролиза[редактиране | редактиране на кода]

Електродите в един галваничен елемент са потопени в разтвор на електролит и се наричат анод и катод (термини, също измислени от Фарадей). Анодът е електродът, върху който протича окислението и електроните напускат елемента по електрическата верига (отрицателен), а катодът е електродът, където протича редукция(положителен). Всеки от електродите може да стане анод или катод в зависимост от полярността на приложеното напрежение. Биполярен е електрод, който действува като анод в един елемент и като катод в друг галваничен елемент.

Електроди в електротехниката[редактиране | редактиране на кода]

При електронната лампа или полупроводниковите елементи с диоди, анодът е положителният електрод (+), а катодът - отрицателният (−). Електроните се излъчват от катода и се ускоряват към анода. Много електронни елементи имат и други електроди, чрез които се контролира протичането на ток - като база, решетка, гейт.

При заваряването електродът се използва, за да се осъществи електрическа дъга между предметите за заваряване. В зависимост от вида на процеса при заваряването електродът може да се консумира или не. При система с прав ток заваръчният катод може да е катод (запълваща заварка) или анод. При променливо-токов заваръчен процес не се говори за анод и катод.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски и съставителство проф. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 97 ISBN 954-598-041-9
  2. Faraday, Michael. On Electrical Decomposition. // Philosophical Transactions of the Royal Society, 1834. Архив на оригинала от 2010-01-17. Посетен на 2010-01-17. ( (където Фарадей измисля думите електрод, анод, катод, анион, катион, електролит, електролиза)
  3. Еленков, Николай. Многоликата фея на електричеството ... или за електрохимията по-популярно, Издател „Образователни технологии“, София, 1999, с.38, ISBN 954-9889-02-5
  4. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език, Издателство Наука и изкуство, Четвърто преработено и допълнено издание, София, 1978, с.244