Електроизолационен материал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изолационни материали са материали, които не провеждат или провеждат незначително електрическия ток поради липсата на свободни електрони в структурата им.

Това понятие не трябва да се използва за материали, които слабо провеждат топлината, звуковата енергия, парата или водата. В този случай може да се използват съответно понятията топлоизолация, звукоизолация, пароизолация и хидроизолация.

Електрически изолационни материали[редактиране | редактиране на кода]

Електрическите изолационни материали имат високо специфично електрическо съпротивление (минимум 1010 Ω·cm). Те се отличават с голяма здравина на електрически пробив и малка водопоглъщаемост. Освен това трябва да имат необходимата за приложението си механична здравина и устойчивост на околната среда.

Те имат определен температурен клас на устойчивот според вида на материалът.

Примери[редактиране | редактиране на кода]