Електронен продуктов код

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Eлектронен код на продукта (EPC, на английски: Electronic Product Code) е вид код, разработен като универсален идентификатор, който осигурява уникална идентификация за всеки физически обект във всяка точка на света, по всяко време. Терминът Electronic Product Code или EPC е търговска марка на организацията EPCglobal за набор от съвместими технологии за безконтактна маркировка на стоките, основно за целите на логистиката в търговията на дребно.

Технологията предвижда присвояване на всяка стока на уникален идентификатор по „принципа на автомобилните номера“. Физическото ниво на обмен на данните е основано на ISO/IEC 18000-6.

Съвременният формат на данните на EPC Type I съдържа следните полета:

Заглавие[1] Номер на притежателя на EPC-кода[2] Клас на обекта[3] Сериен номер[4]
Размер: 8 бита 28 бита 24 бита 36 бита
Пример: 0x07 0x00012B4 0x00014F 0x123456789

Понастоящем най-често се използват 64- и 96-битови формати на EPC-кода, съществуват също 128-битови стандарти, на етап определяне на спецификацията и изпитване на стандартите се намира 256-битов стандарт[5]. С помощта на 96-битов формат може да се генерират 79 228 162 514 264 337 593 543 950 336 уникални номера, като се осигуряват уникални идентификатори за 268 млн. компании.

Схемата е способна да се адаптира към следните наследени кодове и стандарти:

  • GTIN (Global Trade Identity Number)
  • GRAI (Global Returnable Asset Identifier)
  • UID (Unique Identification)
  • GLN (Global Location Number)
  • GIAI (Global Individual Asset Identifier)
  • SSCC (Serial Shipping Conteiner Code)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Номер на версията на EPC
  2. Указател на предприятието, използващо дадения код
  3. Клас или категория на продукта, аналогичен Stock Keeping Unit
  4. Уникален сериен номер на маркирания обект
  5. По информация от 2007 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]