Електронна обработка на данни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Електронната обработка на данни представлява употребата на автоматизирани методи за обработката на данни. Обикновено са използвани относително прости, последователни действия, за обработката на големи количества сходна информация. Например в системата на търговията – актуализации на стоките при инвентаризация, банкови транзакции, транзакции при запазването и закупуването на самолетни билети чрез системите за резервации на самолетната компания, плащането на комунални услуги. Определението „електронна“ се е използвало при „обработка на данни“ предимно около 1960, за да се разграничи чиновническата обработка на данни, правена ръчно, от тази, правена с машина.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Електронна обработка на данни във фабриката на Фолксваген, 1973

Първият компютър, използван за търговски цели, е разработен във Великобритания през 1951 от кетъринг организацията „Джей Лайънс и ко“.[3] Този компютър става познат като „Лайънс Електроник Офис“ (Lyons Electronic Office) – или LEO. Той е доразвит и широко използван през 60-те и началото на 70-те години на ХХ-ти век. Джо Лайънс създава отделна компания за разработката на LEO компютрите, която впоследствие се слива, създавайки „Инглиш Електрик Лео Маркони“ (English Electric Leo Marconi), а по-късно „Интернешънъл Компютърс Лимитед“ (International Computers Limited).[4] Към края на 1950-те години на ХХ-ти век производителите на офис техника започват да предлагат и компютри. Ранните търговски системи са инсталирани само от големи организации. Те са единствените, които могат да си позволят да инвестират нужното време и капитал за закупуването на хардуер, наемането на персонал от специалисти, които да разработят персонализиран софтуер, и да преодолеят последвалите (и често неочаквани) организационни и културни промени.

На първо място, отделните организации разработват собствен софтуер, включително за управление на данни с комунални услуги. Различни продукти могат да имат „еднократен“ (one-off) поръчков софтуер. Този фрагментарен подход доведе до дублиране на усилията в производството за управлението на информацията, за която е нужно ръчно усилие.

Високите хардуерни разходи и сравнително бавните скорости на обработка принуждават разработчиците да използват ресурсите „ефективно“. Форматите за съхранение на данни са били силно уплътнени. Типичен пример е премахването на века от датите, които в крайна сметка доведоха до 'millennium bug'.

Въвеждането на данни изисква междинна обработка чрез перфорирана хартия, лента или перфокарта и отделен вход за повтарящите се трудоемки задачи, отстранявани чрез потребителски контрол. При установяване на невалидни или неправилни данни, е нужна корекция и повторно изпращане и преизчисляване.

Съхранението на данни се поставя върху хартиена лента, а след това на магнитна лента: използването на съхранение на данни в рамките на леснодостъпна памет не е икономически ефективно. Значителни развития се проведоха през 1959 г., когато IBM обявява компютъра 1401, а през 1962 г. ICT (International Computers & Tabulators) започва разпространение на компютъра ICT 1301. Както всички машини през това време комптютрите съдържат процесор заедно с периферни устройства – магнитна лента, палуби, дискове, барабани, принтери и картон и хартиена лента, за вход и изход се изисква значително голямо място в специално изградени климатизирани помещения за настаняване. Често частите за инсталацията на перфокартите, по-специално сортировачите, бяха поставени така, че да предостави вход на компютъра в предварително сортирана форма, която намалява времето за обработка и участва в сортирането на голям обем от данни.

Способностите за обработка на данни станаха достъпни за малките организации под формата на отдели за компютърни услуги. Те предлагат обработка на специфични приложения например: заплати и най – често служат за въведение за покупка на собствен компютър от клиентите. Организациите използват тези съоръжения за тестване на програми, докато чакат пристигането на собствената си машина.

Тези машини първоначално били доставени на клиенти с ограничен софтуер. Проектантския състав бил разделен на две групи: системни анализатори изработват системните спецификации и програмисти, които превеждат на машинен език.

Литературата за компютри и електронната обработка на данни била рядко срещана в статии, фигуриращи в счетоводните публикации и материали, предоставени от производителите на оборудването. Първото издание на „The Computer Journal“ е публикувано от British Computer Society в средата на 1958 г. Английските счетоводни органи, сега известни като „Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители“, формират комисия за обработка на електронни данни(юли 1958 г.) с цел информиране на своите членове за възможностите, които притежава компютъра. Първата брошура, издадена от комисията през 1959 г., се казва „Въведение в електронни компютри“. Също така през 1958 Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в Англия и Уелс произвеждат книга за методи на електронно счетоводство. Бележките са индикатор за това, което изглежда постижимо и възможните последици от използването на компютър.

Прогресивните организации се опитали да надхвърлят себе си като изцяло се прехвърлят от перфокарти и счетоводни машини, към производство на сметки на оборотната ведомост чрез интегрирани информационни системи. Новите процедури изцяло променили начина, по който работата се извършвала, променили различните организационни структури, призовали за основно преосмисляне на начина, по който информацията е представена пред управлението и начина, по който предизвиква принципите на вътрешен контрол, приети от дизайнерите на счетоводни системи.[5] Но пълната реализация на тези обезщетения е трябвало да изчака появата на следващото поколение компютри.

В днешно време[редактиране | редактиране на кода]

Както и при други промишлени процеси, комерсиалните информационни технологии са се пренасочили от поръчкова, базирана на продукцията индустрия, където продуктът бе пригодяван за нуждите на купувача, към мултифункционални компоненти, готови за използване, които позволяват да се намери най-доброто решение за всяка ситуация. Масовото производство значително намалява разходите и прави ИТ достъпни дори и за най-малката организация.

LEO бил хардуер, пригоден за единичен клиент. Днес Intel Pentium и съвместимите чипове са част от стандарта на други компоненти, които се комбинират в зависимост от нужната функция. Една индивидуална промяна беше освобождаването на компютрите и преносимата памет от защитените, въздушно-филтрирани среди. Благодарение на влиятелността си, компании като Microsoft и IBM няколко пъти са налагали ред в сферата на ИТ и последвалите стандартизации са позволили на специализирания софтуер да процъфти.

Софтуерът е директно достъпен – изключвайки продукти като Microsoft Office и IBM Lotus, съществуват и специализирани пакети, примерно за ведомност и управление на персонала, поддръжка на сметките и управление на клиентите. Те са силно специализирани и включват сложни компоненти на по-големи среди, но разчитат на общи конвенции и интерфейси.

Съхранението на данни също е стандартизирано. Релационните бази данни се разработват от различни доставчици за общи формати и конвенции. Често срещаните файлови формати могат да бъдат споделяни от големи основни рамки и настолни персонални компютри, което позволява онлайн вход и валидация в реално време.

Софтуерната разработка е фрагментирана. Все още съществуват специализирани техници, но те все по-често използват стандартизирани методологии, където резултатите са предвидими и достъпни. На другия край на скалата, всеки офис мениджър може да бръкне в таблица или база данни и да получи достъпни резултати (но има рискове). Специализираният софтуер е софтуер, който е написан за конкретна задача, а не за общо приложими проблеми. Тези програми предоставят средства специално за целите, за които те са били проектирани.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Illingworth, Valerie. Dictionary of Computing. 4th. Oxford University Press, 11 December 1997. ISBN 9780192800466. с. 126.
  2. Anthony Ralston. Encyclopedia of Computer Science 4ed.. Nature group. с. 502.
  3. World’s First Business Computer, LEO, Turns 60, TechWeek Europe
  4. Bird, Peter. J. Lyons & Co.: LEO Computers. // 2002. Посетен на 18 May 2009.
  5. Mitchell R. baba Control with a Computer. The Accountant 3 November 1962.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Electronic Data Processing“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.