Електронно обучение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Електронно обучение, съкратено ЕО, (на английски: e-learning) според Oxford English Dictionary [1] е познание, ръководено с помощта на електронна медия. Посочени са следните начини на изписване: E-Learning, E-learning, e-Learning, e-learning, Elearning, ELearning, eLearning, elearning, e.learning. Според речника на термините по е-обучение [2] значението е следното:образование чрез интернет, мрежа или компютър.

Мрежата позволява трансфер на данни, а чрез тях се изграждат умения и знания. Е-обучението се отнася към електронния процес на познание и включва: уеб-базирано обучение, компютърно базирано обучение, виртуални класни статии и дигитално сътрудничество. Същността на е-обучението преминава през интернет, интранет/екстранет, аудио или видео устройства, сателитна телевизия и CD-ROM. По много интересен начин е представено е-обучението в книгата „701 Е-learning Tips“ на Masie Center [3]. Там са представени типове електронно обучение, изпратени от мениджъри и трейнинг специалисти от цял свят. Терминът „е-обучение“ не е еднозначен с термина „дистанционно обучение“. Той се отнася и за описанието на традиционни форми на обучение, които използват елементи на дигитализация в ежедневния процес на обучение. Тези т. нар. „хибридни курсове“ в момента са доста повече, отколкото дистанционно предлаганите. Например в САЩ 70% са предлаганите дистанционно курсове и 80% хибридни такива.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Електронното обучение обикновено се свързва с целенасочената употреба на информационни и комуникационни технологии в преподаването и обучението, т.е. цел на EO е да направлява обучаващите се или да ги подпомага при специфични задачи.

Основи на електронното обучение[редактиране | редактиране на кода]

Основа на електронното обучение са т. нар. „Course Management Systems“ (Системи за управление на курсове), познати и като „Learning Management System“ (Системи за управление на обучението) и „Виртуална среда за обучение“ или VLEs (Virtual Learning Environments). Това са системи за многомодулно електронно представяне на лекционни материали за студентите. Така те могат да се „свържат“ със своите преподаватели, като предават електронно писмените задачи, да участват в интерактивни образователни сесии или в реално време се явяват на изпит. В подобна среда преподавателите са могат с минимални усилия и средства да общуват индивидуално или едновременно със студентите, като това им помага и по-лесно да оценят техния труд. Студентите сами по себе си са улеснени максимално при работа в екип. Те намират „Course Management Systems“ като основен портал за достъп до други услуги и ресурси, което може да задоволи една част от техните информационни нужди.

Пример за такава система Moodle (Modular Object-Oriented Dynamic Learning Environment)

Съвременни тенденции в развитието на ЕО[редактиране | редактиране на кода]

Нарастващият интерес към ЕО изглежда идва от няколко направления. Те включват организации, които традиционно предлагат програми за дистанционно обучение. За тях прилагането на ЕО е логично продължение на дейностите им, използващи дистанционно обучение. Корпоративният сектор, от друга страна, е заинтересован от ЕО като начин за намаляване на цената за обучението на работещите. От ЕО са заинтересовани също и образователните организации. Те приемат ЕО като начин за подобряване на достъпа до своите учебни програми.

Развитието на ЕО е пряко свързано с нарастващите възможности и намаляването на цената за достъп до информационните и комуникационните технологии. Възможността на информационните и комуникационните технологии да поддържат обучение и преподаване, основаващо се на използването на мултимедийни ресурси, също е причина за нарастващия интерес към ЕО.

Въпреки големия интерес към ЕО, то не е с неограничени възможности. Съществена пречка за развитието на ЕО е липсата на достъп до необходимата технологична инфраструктура, без която ЕО не може да съществува. Лошата технологична инфраструктура може да донесе повече вреда отколкото полза на преподавателите и обучаемите. Цените на софтуера и хардуера спадат, но нерядко има други разходи, които често се пренебрегват, например разходите за поддръжка на инфраструктурата и подготовката на преподавателите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]