Елена Алексиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Алексиева
българска писателка
През 2006 година
През 2006 година

Родена
12 април 1975 г. (43 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Период От 1994 г.
Жанрове Роман, разказ, драма, поезия
Дебютни работи „Бримка на сърцето“ (стихосбирка, 1994)
Известни творби „Читателска група 31“ (2005)
НаградиХеликон“ (2006)
Аскеер“ (2013)
„Икар“ (2015)

Елена Алексиева е българска писателка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 април 1975 година в София и е завършила Първа английска езикова гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска от Нов български университет по семиотика/литература с дисертация на тема „Динамика и трансформации на знака. Екзистенциалната семиотика в романите на Дон ДеЛило и в Горски цар от Мишел Турние“ (2005).

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2001)[1], издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005)[2][3], „Кой?“ (2006, по библейски сюжети)[4][5] и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007)[6] и „Тя е тук“ (2009)[7]. Следват разкази – „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и романът „Нобелистът“ (2011)[8]. През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“[9]. В него са включени пиесите: „Терапевтът“[10], „Бернхард в ада“, "Фантомна болка[11]", „Ангелски огън“, „Оракул“, „В любовта винаги всичко“, „Писмото“. През 2015 г. излиза втори сборник с пиеси, " Жертви на любовта[12]", издателство „Факел Експрес“. Сборникът съдържа три монодрами, от които „Глас“ (Драматичен театър Пловдив[13] , Народен театър „Иван Вазов“[14], Нов театър НДК[15] ), „Мадам Мишима“ (награда „Икар“ за съвременна пиеса) и „Жертви на любовта“[16]. „Приказките на господин Кабода“[17] е сборник детски приказки, издателство „Факел Експрес“, 2017 г.

Най-новата ѝ книга е романът Свети Вълк, 2018.

Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“.[18][19]

Награда „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, премиера в Народен театър „Иван Вазов“, сезон 2012/2013, реж. Крис Шарков.

Награда на Обществото на независимите критици 2014 за постановката „Глас“ – моноспектакъл на Ивана Папазова, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, сезон 2013/2014, реж. Калин Ангелов.

Награда „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, сезон 2014/2015, реж. Калин Ангелов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Тенев, „Каква ни е Елена Алексиева?“, рец. във сп. „Християнство и култура“, кн. 2, 2002 г.
  2. Ангел Игов, „Читатели с широко затворени очи“, рец. във в. „Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
  3. Димитър Камбуров, „Hotel California: Елена Алексиева в „Читателска група 31“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75).
  4. Лора Шумкова, „Философия на пренаписването“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 1 (85).
  5. Антон Баев, „Евангелие по Елена“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85).
  6. Ангел Игов, „Разказ, преразказ, прочит“, рец. във в. „Култура“, 1 (2484), 11 януари 2008 г.
  7. Виктория Кирилова, „Пъзелът на самоличността“, рец. в електронно списание Литературен клуб, 8 юни 2009 г.
  8. Светлозар Игов, „Роман за българския нобелов синдром“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.12.2011, № 12 (145).
  9. [1] Култура.БГ | „Ангелски огън“ – нова книга с пиеси на Елена Алексиева | Части от предаването – 10
  10. [2] "Терапевтът", народен театър „Иван Вазов“
  11. [3] Театър 199, Фантомна болка
  12. Жертви на любовта
  13. Драматичен театър Пловдив
  14. Глас, Народен театър „Иван Вазов“
  15. Глас, Нов театър НДК
  16. „Жертви на любовта“[4], издателство „Факел Експрес“
  17. Приказките на господин Кабода, издателство Факел Екпрес
  18. „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
  19. „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]