Елена Алексиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елена Алексиева
ElenaAlexieva.jpg
Елена Алексиева през 2006 г.
Родена 12 април 1975 г. (40 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1994-
Дебютни работи „Бримка на сърцето“ (стихосбирка, 1994)
Известни творби „Читателска група 31“ (2005)
Награди

Хеликон“ (2006),

Аскеер (2013), Икар (2015)
Уебсайт http://elenaalexieva.com/

Елена Алексиева е българска писателка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София и е завършила Първа английска гимназия. Има магистърска степен по Международни икономически отношения от УНСС и докторска по семиотика/литература.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000)[1], издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005)[2][3], „Кой?“ (2006, по библейски сюжети)[4][5] и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007)[6] и „Тя е тук“ (2009)[7]. Следват разкази - „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и романът „Нобелистът“ (2012)[8]. През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“.

Нейни романи, разкази и пиеси са превеждани на френски, английски, испански, полски, унгарски, сръбски и др.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“.[9][10]

Награда „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, премиера в Народен театър „Иван Вазов“, сезон 2012/2013, реж. Крис Шарков.

Награда на Обществото на независимите критици 2014 за постановката „Глас“ – моноспектакъл на Ивана Папазова, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, сезон 2013/2014, реж. Калин Ангелов.

Награда „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, сезон 2014/2015, реж. Калин Ангелов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Тенев, „Каква ни е Елена Алексиева?“, рец. във сп. „Християнство и култура“, кн. 2, 2002 г.
  2. Ангел Игов, „Читатели с широко затворени очи“, рец. във в. „Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
  3. Димитър Камбуров, „Hotel California: Елена Алексиева в „Читателска група 31“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75).
  4. Лора Шумкова, „Философия на пренаписването“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 1 (85).
  5. Антон Баев, „Евангелие по Елена“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85).
  6. Ангел Игов, „Разказ, преразказ, прочит“, рец. във в. „Култура“, 1 (2484), 11 януари 2008 г.
  7. Виктория Кирилова, „Пъзелът на самоличността“, рец. в електронно списание Литературен клуб, 8 юни 2009 г.
  8. Светлозар Игов, „Роман за българския нобелов синдром“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.12.2011, № 12 (145).
  9. „Читателска група 31 - Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
  10. „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]