Елена Ивановна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Ивановна
кралица на Полша

Родена
Починала
20 януари 1513 г. (36 г.)
Погребана Вилнюс, Литва
Управление
Период 1501 – 1506
Други титли велика княгиня на Литва
Семейство
Род Рюриковичи
Баща Иван III
Майка София Палеологина
Братя/сестри Василий III
Съпруг Александър Ягелончик (1495)
Елена Ивановна в Общомедия

Елена Ивановна (на руски: Елена Ивановна; на полски: Helena Moskiewska; на литовски: Elena) е велика княгиня на Великото литовско княжество от 1494 г., а от 1501 – и кралица на Полша.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на великия княз Иван III и София Палеологина. Сестра е на Василий III, велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533.

Брак с Александер Ягелончик[редактиране | редактиране на кода]

При прекратяването на Руско-литовската война от 1487 – 1494 г. Елена Ивановна е омъжена за литовския велик княз Александер Ягелончик, който в чест на съпругата си се задължавал да запази православната вяра в страната си. Така Елена Ивановна се превръща в покровителка на православните християни в литовската държава. През 1499 г. обаче, нарушавайки дадените обещания, Александер се опитва да я принуди да приеме католицизма, което подтиква голям брой православни литовски феодали да се преселят в Русия. Този негов акт става причина и за обявяване на нова Руско-литовска война от 1500 – 1503 г.

Тъй като бракът на Елена Ивановна и Александер Ягелончик бил бездетен, след смъртта на съпругът ѝ московският велик княз Василий III (брат на Елена) прави опит с нейна помощ да заеме престола, но безуспешно. Крал на Полша и Литва става Зигмунт I и Елена Ивановна изпада в немилост. През 1512 г. тя се опитва да се върне в Москва, но е арестувана и малко след това умира – по всяка вероятност от насилствена смърт.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]