Елена Ивановна
| Елена Ивановна | |
|---|---|
| велика княгиня на Литва и кралица на Полша | |
 |
|
| Лични данни | |
| Родена |
19 май 1476 г. Москва |
| Починала |
20 януари 1513 Вилнюс |
| Семейство | |
| Брак | Александер Ягелончик |
| Династия | Рюриковичи и Палеолози |
| Баща | Иван III |
| Майка | София Палеологина |
| Елена Ивановна в Общомедия | |
Елена Ивановна (на руски: Елена Ивановна; на полски: Helena Moskiewska; на литовски: Elena) e дъщеря на великия княз Иван III и София Палеологина. От 1494 г. е велика княгиня на Великото литовско княжество, а от 1501 г. – и кралица на Полша.
При прекратяването на руско-литовската война от 1487 – 1494 г. Елена Ивановна е омъжена за литовския велик княз Александер Ягелончик, който в чест на съпругата си се задължавал да запази православната вяра в страната си. Така Елена Ивановна се превръща в покровителка на православните християни в литовската държава. През 1499 г. обаче, нарушавайки дадените обещания, Александер се опитва да я принуди да приеме католицизма, което подтиква голям брой православни литовски феодали да се преселят в Русия. Този негов акт става причина и за обявяване на нова руско-литовска война от 1500 – 1503 г.
Тъй като бракът на Елена Ивановна и Александер Ягелончик бил бездетен, след смъртта на съпругът и московският велик княз Василий III (брат на Елена) прави опит с нейна помощ да заеме престола, но безуспешно. Крал на Полша и Литва става Зигмунт I и Елена Ивановна изпада в немилост. През 1512 г. тя се опитва да се върне в Москва, но е арестувана и малко след това умира – по всяка вероятност от насилствена смърт.