Елена Йончева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Николова Йончева
българска журналистка

Родена

Националност Флаг на България България
Образование Московски държавен университет
Професия журналист, депутат
Народен представител в:
XLIV НС   

Елена Николова Йончева е българска журналистка , политик, депутат в 44 Народно Събрание (НС), прессекретар на Президентството (2017) [1]. От 2019 избрана за евродепутат от квотата на БСП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Йончева е родена на 27 май 1964 г. в град София, България.[2] Дъщеря е на Лариса и Никола Йончеви. Майка ѝ е рускиня, баща ѝ – българин. Има и брат Иван Йончев. Завършила е телевизионна журналистика в Москва с отличие.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От 1994 до 2009 г. има съвместно съжителство с политика Сергей Станишев, с когото се познават още от студентските си години в Москва.

Журналистическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работи за петъчното предаване „Панорама“ по Канал 1 на БНТ, водеща е в Канал 1, в програмата „Екип 4“, както и в публицистичното предаване „Оригиналът“ по TV7, заедно с Иван Гарелов.

През 2012 г. със своя екип 16 дни снима живота в Халеб по време на гражданската война в Сирия.

Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, между които конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия и др.[2] Снимала е филм за българската база Свети Климент Охридски в Антарктида, за ромите в Лом, за футболиста от ПФК Левски Мариян Огнянов и др.

Автор е на четири документални филма за събитията в Украйна (Евромайданът, започнал през ноември 2013 г., и последвалата война в Донбас). През септември 2015 г. президентът на Украйна Петро Порошенко подписва забрана за влизане в страната на 388 политици и журналисти. Сред 41 журналисти и блогъри от цял свят попада и Йончева. След протести от страна на авторитетни хора и организации, между които и Комитетът за защита на журналистите[3], забраната за Елена Йончева и още 28 журналисти е отменена[4].

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. Йончева е част от инициативния комитет, издигнал за кандидат-президент Румен Радев. След като става президент, той я включва в екипа си като прессекретар на Президентството. Скоро след това тя напуска и е избрана за депутат в 44 Народно събрание от групата на БСП. Там Йончева продължава да се изявява като журналист – прави документални филми, в които личат слабостите на управлението. Тя прави филм за оградата по южната граница на България [5]и демонстрира, че тя лесно може да бъде бъде премината, разпалвайки гнева на вицепремиера Валери Симеонов, който е отговорен за строежа на оградата. Той обвинява Йончева, че си служи с полуистини и подмяна на факти. Симеонов твърди че тя е заснела оградата, още по времето когато тя не е била готова [6]. Като депутат Йончева влиза в конфликт с управляващите в т.ч. и с премиера Бойко Борисов [7].[8] и министър Боил Банов.[9][10][11]

В началото на 2019 г. прокуратурата повдига обвинение срещу нея за пране на пари, свързано с аферата КТБ.[12] Елена Йончева отговаря на обвиненията с думите, че това е опит за сплашване, който е свързан с разкритията ѝ за злоупотреби от страна на властимащи.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]