Елена Карамихайлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Елена Карамихайлова
Родена
Починала
30 април 1961 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България
Стил импресионизъм
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учители проф. Хенрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер
Известни творби „Българска мадона“

Елена Карамихайлова Янева е една от първите български художнички в Следосвобожденска България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1875 година в Шумен в семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е сред основоположниците на атомната физика в България. Елена Карамихайлова завършва Нанчовото училище (днес ПМГ "Нанчо Попович") в родния си град. Родителите ѝ — просветени и будни българи — държат на доброто образование на дъщеря си и я изпращат в американския Робърт колеж в Цариград, който тя завършва през 1895 г.

Пет години по-късно Карамихайлова заминава за Мюнхен, за да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства — последователно при проф. Хенрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в периода, когато тя е в Германия, 1900—1910 година, водещата тенденция в западното изобразително изкуство е експресионизмът, Карамихайлова твори в считания вече за отживелица импресионизъм, който обаче най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, много голяма част от картините ѝ са нарисувани под открито небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, както и дълбокият психологизъм и интимност на портретите. Сред най-известните ѝ портрети от този период са на сестрите ѝ Райна и Елисавета, картините „Пред бала“, „Пред огледалото“, „Пред пианото“, „Пролет“, „Оптимизъм“. Рисува и един свой автопортрет с четка в ръка.

При завръщането си в България през 1910 година, Карамихайлова става член на наскоро създаденото дружество „Съвременно изкуство“ и участва в множество изложби в страната и чужбина. През 1914 година се отправя към Франция, но началото на Първата световна война я спира край бреговете на Боденското езеро, където тя остава в продължение на шест седмици. Там създава една от най-известните си творби „Край езерото“, типична за нейния импресионистки период.

По време на войната нова тема навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова — темата за майчинството, пресъздадена в платна като „Българска мадона“, „Майка“, „Писмо от фронта“, „Селянка от Земен“. В продължение на дълги години художничката ежегодно прекарва по няколко месеца в село Земен и рисува там още много картини: „Деца от Земен“, „Овчарки“, „Из дефилето на Струма“, „Две сестри“. През целия си творчески път Карамихайлова рисува и натюрморти с цветя.

През 1946 г. е удостоена с орден „За граждански заслуги“.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Създадената през 1955 г. художествена галерия в Шумен носи името на Елена Карамихайлова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980
  • Имена в българската живопис, Ирина Михалчева, Издателство „Български художник“, София, 1982

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]