Елена Каролина Тереза Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хелена Баварска, наследствена принцеса фон Турн и Таксис
Хелена Баварска, 1859
Елена и Елизабет Баварски. „Нене“ в ляво (19 г.) и „Сиси“ (15 г.) в дясно (1853)
Герб на Турн и Таксис
Входът на бившия палат на наследствения принц на Бисмаркплац в Регенсбург

Елена Каролина Тереза Баварска, наричана Нене (на немски: Helene Karoline Theresia Herzogin in Bayern; (Nené); * 4 април 1834 в Мюнхен; † 16 май 1890 в Регенсбург) от род Вителсбахи е херцогиня от Бавария и чрез женитба наследствена принцеса на Турн и Таксис.

Тя е голямата дъщеря, второто дете, на херцог Максимилиан Йозеф (1808 – 1888) и съпругата му принцеса Лудовика Баварска (1808 – 1892), дъщеря на крал Максимилиан I Йозеф Баварски ( 1756 – 1825) и принцеса Каролина Баденска (1776 – 1846).[1]

Елена Каролина Тереза е сестра на императрица Елизабет (Сиси) от Австрия (1837 – 1898), омъжена през 1854 г. за австрийския император Франц Йосиф I. Другата и по-малка сестра Мария София Амалия (1841 —1925) е кралица на Двете Сицилии, омъжена през 1859 г. за Франческо II, крал на Двете Сицилии.

През 1853 г. Елена пътува за рождения ден на мператор Франц Йосиф I с майка си и сестра си Елизабет до Ишъл, където трябва да стане негова годеница и така императрица на Австрия. Но Франц Йозеф се решава за нейната по-малка сестра Елизабет. Елена е смятана за особено набожна и също неточна, тя често изпуска влакове. След това депресията ѝ се увеличава, и херцогиня Лудовика започва да ѝ търси годеник, понеже красивата ѝ дъщеря може би ще влезе в манастир. Еелена вече почти се е примирила, че ще остане мома. На 22 години тогава е смятана за „стара мома“, но с помощта на майка ѝ тя се запознава с богатия наследствен принц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис. Баща ѝ херцог Макс Баварски, поканва фамилията Турн и Таксис в Посенхофен на лов. Наследственият принц Максимилиан веднага е впечатлен от Елена, родителите му също са съгласни.

Елена Баварска се омъжва на 24 август 1858 г. в дворец Посенхофен за наследствения принц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис (* 28 септември 1831 в Регенсбург; † 26 юни 1867 в Регенсбург), големият син на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис (1802 – 1870) и първата му съпруга имперската фрайин Вилхелмина фон Дьорнберг, наричана Мими (1803 – 1835). Те живеят в палата на наследствения принц в Регенсбург.

Нейният съпруг Максимилиан Антон фон Турн и Таксис умира на 35 години на 26 юни 1867 г. в Регенсбург от одем на белите дробове. Елена Баварска поема до 1883 г. опекунството над четирите си деца. Тя остава да живее в палата на наследствения принц. Свекърът ѝ я включва в управлението. След смъртта на нейния свекър Максимилиан Карл (1802 – 1870) там се нанася и неговата вдовица, втората му съпруга Матилда София фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1816 – 1886).

Деветгодишният им син Максимилиан Мария (1862 – 1885) става 1871 г. наследник на дядо му княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис († 10 ноември 1870) като княз, като се пропуска една генерация.

Елена е опекун, с разрешението на император Франц Йосиф I, до 24 юни 1883 г. до пълнолетието на нейния син княз Максимилиан Мария, и след неговата ранна смърт на 2 юни 1885 г., на втория си син княз Алберт (1867 – 1952) до пълнолетието му на 8 май 1888 г. След това тя се оттегля.

През 1890 г. Елена се разболява тежко. Син ѝ Алберт веднага информира нейната сестра Елизабет, която скоро отива при нея и е последната, която говори с нея.[2]

Елена Баварска умира на 56 години на 16 май 1890 г. в Регенсбург. Стаята, в която тя умира, е направена от син ѝ Алберт на капела, където той се жени на 15 юли 1890 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елена Баварска и принц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис имат четири деца:[3][4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Erika Bestenreiner: Sisi und ihre Geschwister, München 2004. ISBN 3-492-24006-2
  • Egon Caesar Conte Corti: Elisabeth. Die seltsame Frau, 1934. ISBN 3-222-10897-8
  • Bernhard Graf: Sisis Geschwister. Allitera, München 2017, ISBN 978-3869069777.
  • Sigrid-Maria Größing: Zwei Bräute für einen Kaiser. Sisi und ihre Schwester Nené, Regensburg 1999. ISBN 3-93190461-X
  • dies.: Sisi und ihre Familie, Wien 2005. ISBN 3-8000-3857-9
  • Brigitte Hamann: Kaiserin wider Willen, 1981. ISBN 3-492-22990-5
  • Martin Dallmeier, Martha Schad: Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis, 300 Jahre Geschichte in Bildern. Verlag Friedrich Pustet, Regensburg 1996. ISBN 3-7917-1492-9.
  • ~Almanach de Gotha. 1885
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]