Елена Мутева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Елена Мутева
Родена 1825 г.
Починала 25 април 1854 г. (29 г.)
Националност българка
Жанр поезия

Елена Стефанова Му̀тева е първата българска поетеса[1], преводачка и фолклористка.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Калофер през 1825 г. Сестра е на просветния деец д-р Димитър Мутев. Учи в Одеса, където се установява заедно със семейството си, заради кърджалийските нашествия. Запознава се с руската литература. Член е на Одеския литературен кръжец, в който членуват и Найден Геров, Ботьо Петков, Сава Филаретов и Добри Чинтулов. През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият негласен български литературен конкурс. Участват Елена Мутева и Найден Геров. Темата е „Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия бог“. Печели го Елена Мутева с одата „Бог“, Найден Геров написва „Ода богу“.[3] Спомага за издаването на „Критически издирвания на историята българска“ от Юрий Венелин.[2] Записва народни песни и легенди. Има принос за запазването в Чехия на материали свързани с българския фолклор. Превежда басни от Крилов.[4] Превежда „Райна, българска царкиня“ от Александър Ф. Велтман през 1852 г. и сборник с източни приказки „Турски приказки“, публикуван посмъртно през 1858 г.[1]

На нея е посветена поемата на Найден Геров „Стоян и Рада“. През 1858 г., посмъртно, в списание „Български книжници“ са отпечатани от брат ѝ Димитър Мутев две нейни стихотворения „Бог“ и „Басня“.[1]

Умира от туберкулоза на 25 април 1854 г. в Одеса.[1][2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2923.
  2. а б в ((bg))  Елена Мутева. // Литературен свят. Посетен на 21 ноември 2016 г.
  3. Бояджиев, Пирин. Непознатите възрожденци. Силистра, РИТТ, 2005. ISBN 954-759-107-0. с. 65.
  4. Бояджиев, Пирин. Непознатите възрожденци. Силистра, РИТТ, 2005. ISBN 954-759-107-0. с. 66 – 67.