Елена Николай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елена Николай
българска певица и актриса
Родена
Стоянка Николова
Починала
Музикална кариера
Глас Мецосопрано
Направление Опера
Активни години 1934 – 1963 г.
Актьорска кариера
Активен период 1963 – 1968 г.

Уебсайт Страница в IMDb

Елена Николай е българска оперна певица, мецосопрано, работила главно в Италия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Николай е родена като Стоянка Савова Николова на 24 януари 1905 година в село Церово, Панагюрско. През 1908 година баща ѝ умира, майка ѝ заминава да учи за медицинска сестра в Съединените щати, а тя и брат ѝ Никола са отгледани от баба си и дядо си в Панагюрище.[1] Завършва Американския колеж в Самоков.[1] По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс – пеене, тя се представя блестящо, но на втория – солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.

Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. През 1929 година постъпва в Миланската консерватория „Джузепе Верди“, където учи пеене при Винченцо Пинторино.[1] По време на обучението си тя страда от сериозни материални трудности, професор Пинторино я взема да живее в дома му, а през 1937 година тя се жени за неговия внук Андрея Маджо.[1] Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие.

През 1934 година започва да използва псевдонима Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в оперния театър на Сало. Само за няколко сезона става една от най-търсените мецосопранови певици, в продължение на две десетилетия от 1938 година е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. През 1943 година, след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“.[1]

През 1963 г. по свое желание напуска „Ла Скала“ и се премества в Рим,[1] но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма [2], като първият филм, в който участва, е „Il boom“ („Бум“)[3] с участието на Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано,[1] построен от легендарния композитор за последно убежище на възрастните музиканти.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини – и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона – града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери.

Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „Ла Скала“.

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nicolai, Elena. La mia vita fra i grandi del melodramma. Parma, Azzali, 1993. с. 200 p..
  • Карапетров, Константин. Елена Николай. София, Наука и изкуство, 1969. с. 109.
  • Елена Николай. // Срещи и интервюта с три поколения оперни певци на Вера Грозева. София, "Музика", 1981, [1981]. с. 147 – 153.
  • Елена Николай. // Петко Тихолов.Към върховете на изкуството. София, "Музика", 1979, [1979]. с. 478 – 489.
  • Иван Бенчев, Елена Николай – горчивата чаша на успеха. С., 2006.
  • Александър Абаджиев. Елена Николай. Най-великото мецосопрано на ХХ век. С., Изток-Запад, 2011.

Конкурс „Елена Николай“[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда първия в България конкурс на името на оперната певица – Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“. Участват 41 млади оперни таланти на възраст до 33 години, като голямата награда печели Беса Лугичи от Косово.

Журито на първия Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ е в състав: Христина Ангелакова, Дарина Такова, Калуди Калудов, Григор Паликаров и Бруна Балиони – почетен член на журито.

През 2014 г. ще се проведе отново Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 45 – 55.
  2. Сайт за кино IMDb
  3. Филмът Бум в сайта IMDb