Елена Николай
| Елена Николай | |
| българска оперна певица | |
| Родена | Стоянка Савова Николова
|
|---|---|
| Починала | 23 октомври 1993 г.
|
| Учила в | Американски колеж в София Миланска консерватория |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Елена Николай |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Направление | Опера |
| Активност | 1934 – 1963 |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1963 – 1968 |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Елена Николай е българска оперна певица, мецосопран, работила главно в Италия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елена Николай е родена като Стоянка Савова Николова на 24 януари 1905 година в село Церово, Пазарджишко. През 1908 година баща ѝ умира, майка ѝ заминава да учи за медицинска сестра в Съединените щати, а тя и брат ѝ Никола са отгледани от баба си и дядо си в Панагюрище.[1] Завършва Американския колеж в Самоков.[1] По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс – пеене, тя се представя блестящо, но на втория – солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.
Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. През 1929 година постъпва в Миланската консерватория „Джузепе Верди“, където учи пеене при Винченцо Пинторино.[1] По време на обучението си тя страда от сериозни материални трудности, професор Пинторино я взема да живее в дома му, а през 1937 година тя се жени за неговия внук Андрея Маджо.[1] Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие.
През 1934 година започва да използва псевдонима Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в оперния театър на Сало. Само за няколко сезона става една от най-търсените мецосопранови певици, в продължение на две десетилетия от 1938 година е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. През 1943 година, след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“.[1]
През 1963 г. по свое желание напуска „Ла Скала“ и се премества в Рим,[1] но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма [2], като първият филм, в който участва, е „Il boom“ („Бум“)[3] с участието на Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика.
И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.
Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано,[1] построен от легендарния композитор за последно убежище на възрастните музиканти.
Репертоар[редактиране | редактиране на кода]
През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини – и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона – града на знаменитите майстори на цигулки Страдивариус, Амати, Гуарнери.
Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „Ла Скала“.
Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“ (с Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Nicolai, Elena. La mia vita fra i grandi del melodramma. Parma, Azzali, 1993. с. 200 p.
- Карапетров, Константин. Елена Николай. София, Наука и изкуство, 1969. с. 109.
- Грозева, Вера. Елена Николай // Срещи и интервюта с три поколения оперни певци на Вера Грозева. София, „Музика“, 1981, [1981]. с. 147 – 153.
- Тихолов, Петко. Елена Николай // Петко Тихолов. Към върховете на изкуството. София, „Музика“, 1979, [1979]. с. 478 – 489.
- Иван Бенчев, Елена Николай – горчивата чаша на успеха. С., 2006.
- Александър Абаджиев. Елена Николай. Най-великото мецосопрано на ХХ век. С., Изток-Запад, 2011.
Конкурс „Елена Николай“[редактиране | редактиране на кода]
През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда първия в България конкурс на името на оперната певица – Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“.[4] Участват 41 млади оперни таланти на възраст до 33 години, като голямата награда печели Беса Лугичи от Косово.
Журито на първия Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ е в състав: Христина Ангелакова, Дарина Такова, Калуди Калудов, Григор Паликаров и Бруна Балиони – почетен член на журито.
През 2014 г. се проведе отново Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище.[5]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Записи на Елена Николай на сайта Opera from Bulgaria [1] Архив на оригинала от 2021-01-21 в Wayback Machine.
- Елена Николай в сайта YouTube
- Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ Архив на оригинала от 2017-09-23 в Wayback Machine.
- Партньорство на Елена Николай с Аурелиано Пертиле Архив на оригинала от 2015-02-05 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 45 – 55.
- ↑ Сайт за кино IMDb
- ↑ Филмът Бум в сайта IMDb
- ↑ Първи международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ започва в Панагюрище // БТА, 28.10.2013. Посетен на 24.01.2022.
- ↑ Започва вторият международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай” // БНР, 29.10.2014. Посетен на 24.01.2022.
|
