Елена Поптодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Поптодорова
български дипломат

Родена

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Университет за национално и световно стопанство
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   
Подпис BASA-117-46-1084-129-Signature of Elena Poptodorova (cropped).jpg
Елена Поптодорова в Общомедия
Поптодорова с Ричард Никсън във Варна, 1982 г.

Елена Бориславова Поптодорова-Петрова (родена на 31 август 1951 г.) е български дипломат, политик и общественик, който участва в създаването на политиката на Република България, насочена към членство в Европейския съюз. Автор на редица публикации по въпросите на външната политика и сигурност, правата на човека, малцинствени въпроси и др. Владее български, английски, италиански, руски и френски език. Омъжена, с едно дете.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Поптодорова завършва Първа английска езикова гимназия (1969 г.), а по-късно английска и италианска филология в СУ "Климент Охридски (1975 г.). Посещава и курсове в Университета в Лийдс (1974 г.), Университета в Сиена, Италия (1976, 1977 и 1978 г.) и преминава през двугодишен курс по международни отношения и дипломация в УНСС (1979 г.). Доктор хонорис кауза от Assumption College – САЩ (2006 г.).[1]

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – 1990: Работи в МВнР, започва като III секретар и стига до пълномощен министър на страната в Рим.
  • 1987 – 1990: Генерален консул на България в Сан Марино (1987 – 90).
  • 2001 – 2002: Директор на Дирекция „Международни организации и правата на човека“ в Министерство на външните работи (МВнР), говорител на МВнР.
  • 2002 – 2008: Извънреден и пълномощен посланик в САЩ.
  • 2008 – 2009: Специален посланик за черноморския регион.
  • 2009 – 2010: Директор на дирекция „Политика на сигурността“ в МВнР.
  • 2010 – 2016: Посланик в САЩ.

Поптодорова постъпва в Министерството на външните работи през 1975 г. като правителствен преводач на най-високо равнище. Превеждала е на Тодор Живков по време на срещи на високо ниво, включително и с американския президент Ричард Никсън.[2]

През двата си мандата на български посланик в САЩ, сред редица други дейности, Е. Поптодорова извършва и основното лобиране в Конгреса и администрацията на САЩ за българското членство в НАТО и ЕС, създава групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса, развива мрежите на почетни консули, както и на български училища в САЩ. Участва и в навлизането на най-големите американски инвестиции в България.[3]

През 2013 г. тя води усилията и постига пред американските власти наименуване на кръстовището до българското посолство във Вашингтон на Димитър Пешев.[4]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Политическата ѝ кариера започва през 1990 г. В периода юни 1990 – април 2001 г. е избрана за народен представител във Великото народно събрания с листата на БСП, както и в 36-ото (БСП), 37-ото (БСП) и 38-ото Народно събрание (Евролевица). В качеството си на народен представител работи в комисиите по външните работи, националната сигурност, радио и телевизия, права на човека и земеделие.

Заместник-председател е на българската делегация в Интерпарламентарния съюз, както и член на делегацията в ПАСЕ и на смесения парламентарен комитет ‘България – ЕС’.

През 2001 г. Елена Поптодорова напуска парламента за да се върне в дипломатическата служба във Външно министерство.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Основател и член на УС на Атлантическия клуб в България (от 1991 г.)
  • Член на Настоятелството на Американския университет в България (от 1995 г.)
  • Член на УС на Асоциацията за семейно планиране (от 1996 г.)
  • Член на УС на Центъра за регионални и геополитически проучвания (от 1997 г.)
  • Член на Форума на жените във Вашингтон (от 2003 г.)
  • Член на изпълнителния съвет по дипломация, Вашингтон (от 2003 г.)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 г. – Награда за изключителен принос на Американския университет в България
  • 2008 г. – Годишната награда на Общата федерация на клубовете на жените в САЩ за лидерство и изключителен принос към утвърждаване ролята на жените
  • 2008 г. – Почетен медал за заслуги на МВР за изключителен принос в утвърждаване на върховенството на закона в България, защита на националния интерес и на националната и европейската сигурност
  • 2008 г. – Отличие на директора на Сикрет сървис на САЩ за всеотдайна привързаност към идеалите и принципите на закона[5]
  • 2007 г. – Златен медал на МВнР за принос към членството на България в ЕС
  • 2003 г. – Златен медал на Атлантическия клуб за принос към българското членство в НАТО
  • 2003 г. – Златен медал по повод 100 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ
  • 2002 г. – Почетен пожизнен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за службата ѝ в името на европейската кауза

Кариера след дипломатическата служба[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2016 г. Поптодорова е назначена за ръководител на Централноевропейския офис на Американския еврейски комитет. На 1-ви март следващата година подава оставка „по лични причини“.[6]

Поптодорова е вице-президент на Асоциацията на Атлантическия договор (Брюксел)[7] и директор по евро-атлантическите въпроси в Атлантическия клуб в България.[8]

Случаят в Полша[редактиране | редактиране на кода]

На 28 февруари 2017 г. Елена Поптодорова е задържана на летището във Варшава с обвинение за кражба на козметика от безмитен магазин. Случката е популяризирана с помощта на 90 руски медии, в които Поптодорова е описана като виден дипломат, подпомогнал членството на България в НАТО и ЕС.[9] Част от тези публикации са цитирани и в българските средства за масова информация.[10] По случая е образувано дело, което се разглежда през октомври 2018 г. в съда във Варшава и приключва с условно прекратяване при едногодишен изпитателен срок, което означава, че съдът прекратява съдебните действия без тя да се води осъдено лице.[11][12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Assumption honors grads статия (на англ. език)
  2. Елена Поптодорова пред бТВ интервю от 30 ноември 2019 г.
  3. Посланикът си отива Статия в BGvoice.
  4. Street renamed for Bulgarian who saved Jews статия на англ. език.
  5. Елена Поптодорова статия във в. „24 часа“
  6. Елена Поптодорова подаде оставка от Американския еврейски комитет Статия в Mediapool.
  7. Сайт на Асоциацията на Атлантическия договор – страница „За нас“ (на англ. език)
  8. Официален сайта на Атлантическия клуб страница „Екипът на АКБ“
  9. Калфин: Подтекстът на Русия е „Вижте кои стават натовци и крадат парфюми по летищата“ статия в КлубZ
  10. Замесиха Е.Поптодорова в инцидент с крадена козметика във Варшава статия във в. „Сега“
  11. "To był wynik chwilowej słabości". Była ambasador nie poniesie kary статия в полския сайт tvn24 със заглавие „Това беше момент на човешка слабост. Бившият посланик няма да бъде наказан.“
  12. Полският съд прекрати условно делото срещу Елена Поптодорова