Елена Поптодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Поптодорова
български дипломат

Родена

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Университет за национално и световно стопанство
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   
Подпис BASA-117-46-1084-129-Signature of Elena Poptodorova (cropped).jpg
Елена Поптодорова в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Поптодорова с Ричард Никсън във Варна, 1982 г.

Елена Бориславова Поптодорова-Петрова е български дипломат, политик и общественик, допринесъл за създаването на политиките на Република България, насочени към членство в Европейския съюз. Автор на редица публикации по въпросите на външната политика и сигурност, правата на човека и малцинствените въпроси.

Образование и придобита квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София. Завършва Първа английска езикова гимназия (1969), а след това Английска и Италианска филология в СУ „Климент Охридски“ (1975). Посещава и курсове в Университета в Лийдс (1974), Университета в Сиена (1976 – 1978) и преминава през двугодишен курс по Международни отношения и дипломация в УНСС (1979). Доктор хонорис кауза от Асъмпшън Колидж – САЩ (2006).[1][мъртъв линк]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преводач[редактиране | редактиране на кода]

Поптодорова започва работа в Комитета за културни връзки с чужбина[2]. Постъпва в Министерството на външните работи през 1975 г. като правителствен преводач на най-високо равнище. Преводач е на Петър Младенов по време на съвещанието в Хелзинки[2] Превеждала е на Тодор Живков по време на срещи на високо ниво, включително и с американския президент Ричард Никсън.[3]

Дипломат[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – 1990: Работи в МВнР, започва като III секретар и стига до пълномощен министър на страната в Рим.
  • 1987 – 1990: Генерален консул на България в Сан Марино (1987 – 90).
  • 2001 – 2002: Директор на Дирекция „Международни организации и правата на човека“ в Министерство на външните работи (МВнР), говорител на МВнР.
  • 2002 – 2008: Извънреден и пълномощен посланик в САЩ.
  • 2008 – 2009: Специален посланик за черноморския регион.
  • 2009 – 2010: Директор на дирекция „Политика на сигурността“ в МВнР.
  • 2010 – 2016: Посланик в САЩ.

През двата си мандата на български посланик в САЩ, сред редица други дейности, Е. Поптодорова извършва и основното лобиране в Конгреса и администрацията на САЩ за българското членство в НАТО и ЕС, създава групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса, развива мрежите на почетни консули, както и на български училища в САЩ. Допринася и за навлизането на най-големите американски инвестиции в България.[4]

През 2013 г. тя настоява и постига пред американските власти преименуване на кръстовището до българското посолство във Вашингтон на Димитър Пешев.[5]

Политик[редактиране | редактиране на кода]

Политическата ѝ кариера започва през 1990 г. В периода юни 1990 – април 2001 г. е избрана за народен представител във Великото народно събрания с листата на БСП, както и в 36-ото (БСП), 37-ото (БСП) и 38-ото Народно събрание (Евролевица). В качеството си на народен представител работи в комисиите по външните работи, национална сигурност, радио и телевизия, права на човека и земеделие.

Заместник-председател е на българската делегация в Интерпарламентарния съюз, както и член на делегацията в ПАСЕ и на смесения парламентарен комитет „България – ЕС“.

През 2001 г. Елена Поптодорова напуска парламента, за да се върне в дипломатическата служба във Външно министерство.

Кариера след дипломатическата служба[редактиране | редактиране на кода]

На 7 септември 2016 г. Поптодорова става първия директор на новосъздадения офис на Американския еврейски комитет за Централна Европа.[6] На 1-ви март 2017 г. подава оставка по лични причини.[7]

Поптодорова е един от бившите вице-президенти на Асоциацията на Атлантическия договор.[8] и е директор в Атлантическия клуб в България по евро-атлантическите въпроси и проект мениджър на националната програма „На три морета“.[9]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Основател и член на УС на Атлантическия клуб в България (от 1991 г.)[10]
  • Член на Настоятелството на Американския университет в България (от 1995 г.)
  • Член на УС на Асоциацията за семейно планиране (от 1996 г.)
  • Член на УС на Центъра за регионални и геополитически проучвания (от 1997 г.)
  • Член на Форума на жените във Вашингтон (от 2003 г.)
  • Член на изпълнителния съвет по дипломация, Вашингтон (от 2003 г.)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 г. – Награда за изключителен принос на Американския университет в България
  • 2008 г. – Годишната награда на Общата федерация на клубовете на жените в САЩ за лидерство и изключителен принос към утвърждаване ролята на жените
  • 2008 г. – Почетен медал за заслуги на МВР за изключителен принос в утвърждаване на върховенството на закона в България, защита на националния интерес и на националната и европейската сигурност
  • 2008 г. – Отличие на директора на Сикрет сървис на САЩ за всеотдайна привързаност към идеалите и принципите на закона[2]
  • 2007 г. – Златен медал на МВнР за принос към членството на България в ЕС
  • 2003 г. – Златен медал на Атлантическия клуб за принос към българското членство в НАТО
  • 2003 г. – Златен медал по повод 100 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ
  • 2002 г. – Почетен пожизнен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за службата ѝ в името на европейската кауза

Арест в Полша[редактиране | редактиране на кода]

На 27 февруари 2017 г. Елена Поптодорова е задържана на летището във Варшава с обвинение за кражба на козметика от безмитен магазин. Случката е популяризирана с помощта на 90 руски медии, в които Поптодорова е описана като виден дипломат, подпомогнал членството на България в НАТО и ЕС.[11] Част от тези публикации са цитирани и в българските средства за масова информация.[12] По случая е образувано дело, което се разглежда през октомври 2018 г. в съда във Варшава и приключва с условно прекратяване при едногодишен изпитателен срок, което означава, че съдът прекратява съдебните действия без тя да се води осъдено лице.[13][14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Assumption honors grads статия (на англ. език)
  2. а б в Елена Поптодорова статия във в. „24 часа“
  3. Елена Поптодорова пред бТВ интервю от 30 ноември 2019 г.
  4. Посланикът си отива Статия в BGvoice.
  5. Street renamed for Bulgarian who saved Jews статия на англ. език.
  6. ((en)) Американският еврейски комитет обявява първия директор на новосъздадения си Централноевропейския офис – prnewswire.com
  7. Елена Поптодорова подаде оставка от Американския еврейски комитет – mediapool.bg
  8. ((en)) Сайт на Асоциацията на Атлантическия договор – За нас – atahq.org
  9. Профил на Елена Поптодорова на Официалния сайт на Атлантическия клуб в България – atlantic-club.org
  10. https://www.atlantic-club.org/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0/
  11. Калфин: Подтекстът на Русия е „Вижте кои стават натовци и крадат парфюми по летищата“ статия в КлубZ
  12. Замесиха Е.Поптодорова в инцидент с крадена козметика във Варшава статия във в. „Сега“
  13. "To był wynik chwilowej słabości". Była ambasador nie poniesie kary статия в полския сайт tvn24 със заглавие „Това беше момент на човешка слабост. Бившият посланик няма да бъде наказан.“
  14. Полският съд прекрати условно делото срещу Елена Поптодорова