Елена Стателова
| Елена Стателова | |
| българска учителка | |
 Елена Стателова в 1887 година. Фото: Пол Зепджи, Солун | |
| Родена |
1862 г.
|
|---|---|
| Починала | 1925 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Константин Стателов |
| Деца | Борис Стателов |
| Подпис | .svg) |
| Елена Стателова в Общомедия | |
Елена Стаматова Стателова е българска просветна деятелка.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1862 година[2] като Елена Стаматова Думанова в село Себища, Дебърско.[1][3][4] Баща ѝ е строителен работник, който загива на строеж при нещастен случай, преди раждането ѝ.[1] Майка ѝ Румяна я дава на две години като осиновено дете на руския офицер Пьотър Щипщанов.[1]
Завършва Московската женска учителска семинария в 1882 година.[2][1] В Москва се запознава с Константин Стателов от Лясковец и двамата сключват брак. След завършване на института учителства със съпруга си в различни градове, като Силистра, Шумен, Солун, Садово, Русе. След създаването на Солунската българска девическа гимназия са назначени заедно с Царевна Миладинова като първи учителки.[5] Създава и ръководи певческия хор.[6] Преподава в девическата гимназия до 1888 година.[7] През 1895 година Стателови се установяват във Варна. От брака си има четири деца: Александър – лекар, Олга – учителка, Борис – военен, и Евгения, учителка.[1]
Умира във Варна през 1925 година.[1]
-
Елена Сателова (третата на втория ред от дясно наляво) с учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. -
Константин и Елена Стателови, синове им Александър и Борис и дъщерите Олга и Евгения
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Константин Стателов (1864 – 1923) | Елена Стаматова (1862 – 1925) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Стателов (1883 – ?) | Олга Абаджиева | Борис Стателов (1886 – 1959) | Евгения Генова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Стателов | Тони Стателов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Розмари Стателова (р. 1941) | Борис Стателов (р. 1942) | Тони Стателов (р. 1950) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тони Стателов (р. 1976) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Личности. Стателова, Елена Стаматова // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 271.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, Том първи, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 111.
- ↑ Епоха, земя и хора, Из българското минало – по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева (Изд. на Отечествения фронт, София, 1985).
- ↑ Райнов, Божил. Преди половин век. Обществена и просветна дейност на солунските българи през 1881-1883 г. София, Държавна печатница, 1934. с. 81-82.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
