Елеонор Аквитанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елеонор Аквитанска
Aliénor d'Aquitaine
кралица на Франция и Англия
Queen Eleanor (Frederick Sandys, 1858).jpg
Родена
Починала
Погребана Франция

Религия християнство
Управление
Период 1 август 1137 – 21 март 1152 (Франция);
25 октомври 11546 юли 1189 (Англия)
Предшественик Аделхайд Савойска
Наследник Констанция Кастилска
Arms of Eleanor of Aquitaine.svg
Семейство
Род Рамнулфиди
Баща Гийом X
Майка Аенор дьо Шателро
Съпруг Луи VII (25 юли 1137 – 21 март 1152)
Хенри II (18 май 1152 – 6 юли 1189)
Деца Мария Френска
Матилда Плантагенет
Ричард I
Елинор Плантагенет
Джон Безземни
Елеонор Аквитанска в Общомедия

Алиенор (Елеонор) Аквитанска (на френски: Aliénor d'Aquitaine) дъщеря на херцога на Аквитания Гийом X и Аенор дьо Шателро. Тя е съпруга на френския крал Луи VІІ и кралица на Франция, а по-късно съпруга на английския крал Хенри II и кралица на Англия.

Име[редактиране | редактиране на кода]

По твърдение на хрониста Жофроа дьо Вижоа, своето име Алиенор е получила в чест на майка си:

Херцог Гийом Аквитански, син на Гийом и дъщерята на графа на Тулуза, има от съпругата си Аенора, дъщеря, която наричат Алиенора, иначе казано другата Аенора (на латински: allia Aenor)[2].

Въпреки това в по-късни източници често я наричат Елеонор (на френски: Éléonore) и Елеанор (на английски: Eleanor).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Херцогство Аквитания като част от Анжуйската империя във Франция

Точната година на раждане на Алиенора не е отразена документално. За първи път сведение се появява на 25 юли 1137 г., когато в Бордо тя сключва брак с френския принц Луи (бъдещия крал Луи VII). Годината на раждане на Алиенор изследователите определят изхождайки от предположението, че е достигнала брачна възраст. По представите на онова време брачната възраст на момичето е обикновено 15 години. При тази възраст по каноническото право момичето можело да встъпва в брак, започвайки от 12 години. Съществува по-късен документ, датиран от XIII век, в който се съобщава, че Алиенора е на 13 години при встъпването си в брак през 1137 г. На това основание се предполага, че Алиенора е родена през 1124 г. Месторождението и не е уточнено и сред предположенията са Ньол-сюр-Отиз (Вандея), замъкът Белин (Жиронда) или дворецът Омбриер (Бордо).

Родена в семейството на Гийом X, херцог на Аквитания, тя е най-голямата от три деца. Възпитана е в един от най-културните дворове в Европа, като слабост на баща си получава най-доброто възпитание: умее е да говори и пише на латински, също така да пее и пише стихове. Обявена е от съвременниците си за много красива жена.

В началото на 1137 г. Гийом X се отправя на поклонение към Сантяго де Компостела, по време на което заболява и умира на 9 април същата година. Майката на Алиенор умира в 1129 или 1130 г. Единственият син на Гийом X умира още като дете в 1130 година и така наследница на владенията и титлите на херцога става младата Алиенора.

Преди заминаването си Гийом X съставя завещание. Макар че то не е достигнало до нас, съществува документ, който възпроизвежда текста му. Макар автентичността му да се оспорва, в него достатъчно точно се описва това, което се случва в това време. Освен това за завещанието на Гийом X съобщава и абат Сугерий. Според завещанието за настойник на Алиенора и нейната сестра е определен кралят на Франция Луи VI и той има право да избере бъдещия съпруг на Алиенора, който ще получи Аквитания и Поатие, но при условие: „ако бароните се съгласят с това“.

Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Алиенора и Луи VII. Миниатюра от „Хрониките на Сен-Дени“

След смъртта на баща си, на 15-годишна възраст Елеонор става херцогиня на Аквитания и се жени за Луи VII, крал на Франция. След раждането на втората им дъщеря Аликс (първата се казва Мари), се стига до анулиране на брака. На 11 март 1152 г. двамата се срещат в двореца Боженси и анулират брака си. Причините за това от страна на Луи са съвсем основателни. Алиенор не е вярна съпруга. По време на втория кръстоносен поход, тя придружава съпруга си по пътя към Светите земи. Но когато пристигат в Княжество Антиохия, Алиенор става почетен гост на редица пищни банкети, организирани от нейния вуйчо, княза на Антиохия, Раймон дьо Поатие. В крайна сметка, освен трапезата тя започва да споделя и леглото му. Това е причина Луи да се почувства оскърбен и унижен. Енергията и ентусиазмът му изчезват, а заедно с това и интересът за по-нататъшни действия на изток.

Кралица на Англия[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна скулптура

Скоро след това двама лордове правят опит да отвлекат Алиенор, с което по онова време може да се гарантира получаване на титла. За да избегне нежелан брак, Алиенор изпраща писмо с покана до Хенри II, граф на Анжу и херцог на Нормандия, да се ожени за нея. На 18 май 1152 г., единадесет седмици след анулирането на първия си брак, Алиенор се жени за Хенри. През следващите 13 години Алиенор дарява Хенри с пет сина и три дъщери.

Елеонор Аквитанска умира през 1204 г. Погребана е в абатство Фонтевро.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Алиенора Аквитанска с дъщеря си Джоан

В културата[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиесата „Лъвът през зимата“ на Джеймс Голдман е посветена на взаимоотношенията на Алиенор с Хенри през последните години от живота му и порасналите ѝ синове. Екранизирана е два пъти:
  • Робин Худ (филм)“ (2010 г.), режисьор Ридли Скот, в ролята на кралицата-майка Алиенор е Айлийн Аткинс
  • Артур Дюмон. „Аквитанската лъвица“. Роман за живота на Алиенор до развода ѝ с Луи VII.
  • Добиаш-Рожденственска О. А. „Кръстове и мечове. Приключенията на Ричард I Лъвското сърце“.
  • Мартянов А. Л. Историко-фантастичният цикъл „Вестители на времето“. Алиенор е представена в романите като мъдра и далновидна владетелка.
  • Лион Фойхтвангер „Испанска балада“.
  • Романът за живота на Алиенор „В очакване на кралицата“ е написан от английската писателка Нора Лофтс през 1955 г.
  • Алиенор е главната героиня на романите на Джин Плейди „Plantagenet Prelude“ (1976) и на Ан О`Брайън „Devil`s Consort“ (2011). Появява се в романите на Джин Плейди „Сърцето на лъва“ (1977) и Симон Вилар „Рицар на света“ (2011).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Флори Ж. Алиенора Аквитанска. Непокорната кралица. — ISBN 978-5-91852-018-5