Елеонор Аквитанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елеонор Аквитанска (на френски език Aliénor d'Aquitaine ) е съпруга на английския крал Хенри II и една от най-властните жени в Европа за своето време. Била е едновременно кралица на Франция, а по-късно и кралица на Англия.

Биография[редактиране | edit source]

Херцогство Аквитания като част от Анджевинската империя във Франция

Родена в семейството на Гийом X, херцог на Аквитания, тя е най-голямата от три деца. Възпитана е в един от най-културните дворове в Европа, като слабост на баща си получава най-доброто възпитание: умее е да говори и пише на латински, също така да пее и пише поезия. Обявена е от съвременниците си за много красива жена. След смъртта на баща си, на 15-годишна възраст Елеонор става херцогиня на Аквитания и се жени за Луи VII, крал на Франция. След раждането на втората им дъщеря Аликс (първата се казва Мари), се стига до разваляне на брака. На 11 март 1152 г. двамата се срещат в двореца Боженси и анулират брака си. Причините за това от страна на Луи са съвсем основателни. Елеонор не е вярна съпруга. По време на втория кръстоносен поход, тя придружава съпруга си по пътя към светите земи. Но когато пристигат в Антиохия, Елеонор става почетен гост на редица пищни банкети, организирани от княза на Антиохия Раймон дьо Поатие. В крайна сметка, освен трапезата тя започва да споделя и леглото му. Това е причина Луи да се почувстава оскърбен и унижен. Енергията и ентусиазмът му изчезват, а заедно с това и интересът за по нататъшни действия на изток.

Скоро след това двама лордове правят опит да отвлекат Елеонор, с което по онова време е можело да се гарантира получаване на титла. За да избегне нежелан брак, Еленор изпраща писмо с покана до Хенри II, граф на Анжу и херцог на Нормандия, да се ожени за нея. На 18 май 1152 г., единадесет седмици след анулирането на първия си брак, Еленор се жени за Хенри. През следващите 13 години Еленор дарява Хенри с пет сина и три дъщери: Уилям, Хенри, Ричард, Джефри, Джон, Матилда, Елеонор и Джоан.

В културата[редактиране | edit source]

  • Пиесата „Лъвът през зимата“ на Джеймс Голдман е посветена на взаимоотношенията на Елеонор с Хенри през последните години от живота му и порасналите ѝ синове. Екранизирана е два пъти:
  • Робин Худ (филм)“ (2010 г.), режисьор Ридли Скот, в ролята на кралицата-майка Елеонор е Айлийн Аткинс
  • Артур Дюмон. „Аквитанската лъвица“. Роман за живота на Елеонор до развода ѝ с Луи VII.
  • Добиаш-Рожденственска О. А. „Кръстове и мечове. Приключенията на Ричард I Лъвското сърце“.
  • Мартянов А. Л. Историко-фантастичният цикъл „Вестници на времето“. Елеонор е представена в романите като мъдра и далновидна владетелка.
  • Лион Фойхтвангер. „Испанска балада“.
  • Романът за живота на Елеонор „В очакване на кралицата“ е написан от английската писателка Нора Лофтс през 1955 г.
  • Елеонор е главната героиня на романите на Джин Плейди "Plantagenet Prelude" (1976) и на Ан О`Брайън "Devil`s Consort" (2011). Появява се в романите на Джин Плейди „Сърцето на лъва“ (1977) и Симон Вилар „Рицар на света“ (2011).