Елешница (приток на Камчия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

Елешница
42.8378° с. ш. 27.4714° и. д.
43.0356° с. ш. 27.4964° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Бургас
Община Руен
Област Варна
Община Дългопол
Дължина43 km
Водосб. басейн184 km²
Начало
Мястона 3,5 km източно
от село Рудина,
Община Руен
Еминска планина
Координати42°50′16.08″ с. ш. 27°28′17.04″ и. д. / 42.8378° с. ш. 27.4714° и. д.
Надм. височина494 m
Устие
Мястодесен приток на река КамчияЧерно море
Координати43°02′08.16″ с. ш. 27°29′47.04″ и. д. / 43.0356° с. ш. 27.4964° и. д.
Надм. височина22 m

Елешница е река в Стара планина, област Бургас — община Руен и Област Варна — община Дългопол, десен приток на река Камчия. Дължината ѝ е 43 km.

Река Елешница води началото си под името Коджадере на 494 м н.в. от Еминска планина, на 3,5 км източно от с. Рудина, община Руен. В най-горното си течение (около 4 км) протича на запад, след което завива на север и чрез дълбок пролом пресича западната част на Камчийска планина. След изтичането си от язовир "Елешница" навлиза в долината на Камчия и се влива отдясно в нея на 22 м н.в., между селата Цонево и Гроздьово.

Площта на водосборния басейн на реката е 184 км2, което представлява 3,4% от водосборния басейн на река Камчия.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Бююкдередере
  • ← Кърченска река
  • → Юртдере
  • → Върбов дол
  • ← Речката
  • ← Плоска река
  • ← Селибогданско дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване с максимален отток през месеците март-април, а минимален – септември-октомври.

Река Елешница е една от малкото български реки над 20 км, по които няма населени места.

За напояването на големите обощни масиви в долината на река Камчия при изхода на реката от пролома си в Камчийска планина е изграден язовир "Елешница", който предоставя и добри условия за отмора и риболов.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 198.