Елжбета Завацка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елжбета Завацка
Naramiennik Generał brygady land.png бригаден генерал
Информация
Прякор Зо
Служил на Flaga PPP.svg Полска Съпротива
Род войски разузнаване
Войсково поделение SOEinsignia.jpg SOE
Войни Втора световна война
Отличия Virtuti Militari)Орден на Белия орел (1995)Polonia RestitutaPolskich Sił Zbrojnych na ZachodzieKrzyż Zasługi z MieczamiMedal WojskaKrzyż Armii KrajowejMedal Pro Memoria
Za Zaslugi

Родена
19 март 1909 г.(1909-03-19)
Починала
10 януари 2009 г. (на 99 г.)
Портал  Портална икона   Биографии
Елжбета Завацка в Общомедия

Елжбѐта Зава̀цка (на полски: Elżbieta Zawacka), известна също с военния псевдоним Зо, е полски университетски преподавател, инструктор, агент на SOE и борец за ​​свобода по време на Втората световна война. Тя е бригаден генерал[1] от полската армия (Втората и последна жена в историята на полската армия, достигнала този ранг), а . Единствената жена сред Тихите невидими, тя отначало служи като куриер в Армия Крайова, пренасяйки писма и други документи от окупираната от нацистите Полша към Полското правителство в изгнание и обратно. Редовният ѝ маршрут преминава от Варшава през Берлин и Швеция до Лондон, Тя също така е отговорна за организирането на маршрути за други куриери на съпротивителната полска армия[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завацка е родена в Торун, част от Пруска Полша и завършва университета на Познан със специалност математика. В края на 1930 тя работи като преподавател в няколко гимназии и като инструктор за полувоенната организация за женско военно обучение. По време на Полската кампания през септември, тя е командир на жените в област Силезия и взема участие в защитата на Лвов.

През октомври 1939 тя се присъединява към Силезския клон на Съюза за въоръжена борба под боен псевдоним „Зелма“, който по-късно е променен на „Zo“. В края на 1940 тя е преместена в Варшава и започва куриерски пътувания. Тя е и заместник в Загрода – Тайното Министерство на външните съобщения на Армия Крайова. През февруари 1943 Зо пътува из Германия, Франция и Испания до Гибралтар, където е транспортирана със самолет до Лондон. Във Великобритания тя преминава парашутистко обучение и на 10 септември 1943 г. е пусната над Полша, като единствената жена в историята на специалния отряд на Тихите невидими.

През 1944 Завацка участва във Варшавското въстание и след неговия крах се премества в Краков, където продължава подривната си дейност. През 1945 г. Зо се присъединява към анти-комунистическа организация Свобода и независимост (WiN), но напуска скоро след това и работи като преподавател.

През 1951 г. тя е била арестуван и измъчван от Службата за сигурност на Министерството на вътрешните работи. Тя бе осъден на 10 години затвор за измяна и шпионаж, но присъдата ѝ бе съкратен и тя е била освободена през 1955. След освобождаването си от затвора, тя получава докторска степен от Гданския университет и е на безсрочен трудов договор като професор в Института по педагогика в Университет „Николай Коперник“ в Торун. Тя се оттегля от преподаването през 1978 г., след като служба за сигурност затвори отдела. Тя сътрудничи с политическата организация „Солидарност“ през 1980 г.[3]

Елжбета Завацка умира на 100-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. с указ на президента Лех Качински от 3 май 2006 година
  2. Salmonowicz S., Elżbieta Zawacka, [w:] Elżbieta Zawacka „Zo“, Toruń 1999, s. 6.
  3. Dziennik Urzędowy MON z 12 czerwca 2013 r., poz. 150.
     Портал „Полша“         Портал „Полша    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elżbieta Zawacka“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.