Елза Гоева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елза Гоева
Родена
27 юли 1928 г. (1928-07-27) (91 г.)

Елза Борисова Гоева е български художник, живописец. Създава фигурални композиции, портрети и пейзажи. Нейни творби се намират в НХГ, окръжни галерии и частни колекции.[1] Неин съпруг е художникът Владимир Гоев.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елза Гоева е родена на 27 юли 1928 година в село Болярово (днес град), Ямболско. През 1953 завършва специалност „Живопис“ във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес НХА), София, при проф. Панайот Панайотов. Участва в ОХИ, окръжни изложби и изложби в други държави - Москва, Букурещ, Прага, Анкара, Истанбул. Прави десетки самостоятелни изложби.[1]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

По-известни нейни творби са:[1]

  • Учителка в помашко село (1953)
  • Свиждане (1957)
  • портрети – Ген. Владимир Заимов (1967)
  • Никола Вапцаров (1969)
  • Иван Загубански (1970)
  • Лeнин (1970)
  • Георги Димитров (1972)
  • пейзажи – Църква в Райково (1968)
  • Созопол – музеят (1970)
  • Турция – декември (1972)
  • Истанбул (1971)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През октомври 2006 година получава наградата „Икар“ на едноименната галерия за самостоятелната ѝ изложба живопис „Храмът“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]