Елиас Канети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елиас Канети
Elias Canetti 2.jpg
Роден 25 юли 1905 г.(1905-07-25)
Починал 14 август 1994 г. (на 89 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Флаг на Великобритания Великобритания
Награди Нобелова награда
Подпис Unterschrift von Elias Canetti.jpg
Елиас Канети в Общомедия

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е немскоезичен писател (белетрист, есеист, драматург), роден в България (после с турски паспорт и британско поданство), от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 г.

Дом Канети на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядо му, описан в „Спасеният език

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Русе в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити, Елиас е най-възрастният от 3 сина. Родът му може да се проследи назад до 15 век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му се мести от Османски Одрин в Русе[1]. Бащата и дядото на Канети развиват успешен търговски бизнес в Русе[2]. Майката му е от най-старите сефарадски родове в България - Ардити, който род е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се проследи назад до 14 век, когато са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV. Преди Русе са живели в Ливорно през 17 век[3].

Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести (1911) в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му внезапно умира през 1912 г. - според Канети това става при вестта за избухването на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести първо в Цюрих (1916-1921), а след това (до 1924 г.) - във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 г.

През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон (Veza [Venetiana] Taubner-Calderon, 1897-1963), която става негова муза и литературна помощничка. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава в Париж и Лондон и се заселва в Англия. Там преживява дълготрайна романтична връзка с австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки (Marie-Louise von Motesiczky), както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок. След като умира жена му, той се жени за Хера Бушор (Hera Buschor, 1933-1988), с която има дъщеря Йохана (1972), музикантка.

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети остава във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

През 1920-те години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос: „Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“.

Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

Opus magnum[редактиране | редактиране на кода]

Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието – така в Лондон започва да работи над философския си труд „Маси и власт“, негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г.

Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

Канети в Бон, 1970 г.

Късни творби[редактиране | редактиране на кода]

Значими негови произведения от този период са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).

Гробът на Елиас Канети в Цюрих
Връх Канети в Антарктика

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". На церемонията в Стокхолм той казва: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

Творчеството на писателя е отличено също с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната германска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. на Елиас Канети е присъден Големият орден за заслуги на Федерална република Германия.

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.

По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

"Заслепението", 1931
"Спасеният език", 1977
  • Die Blendung, Roman, 1931/1935 (Заслепението)
  • Hochzeit, Drama, 1932/1964 (Сватба, бълг. постановки 1987, 1992, 2009)
  • Die Komödie der Eitelkeit, Drama, 1934/1964
  • Die Befristeten, Drama, 1953/1964
  • Die Stimmen von Marrakesch. Aufzeichnungen nach einer Reise, 1954/1968
  • Fritz Wotruba, 1955
  • Masse und Macht, 1960
  • Die Provinz des Menschen. Aufzeichnungen 1942-1972, 1973
  • Der Ohrenzeuge. Fünfzig Charaktere, 1974
  • Das Gewissen der Worte. Essays und Reden der Jahre 1936 und 1962-1976', 1975, 1976
  • Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend, Autobiografie, 1977 (Спасеният език)
  • Die Fackel im Ohr. Lebensgeschichte 1921-1931, Autobiografie, 1980
  • Das Augenspiel. Lebensgeschichte 1931-1937, Autobiografie, 1985
  • Das Geheimherz der Uhr. Aufzeichnungen 1973-1985, 1987
  • Die Fliegenpein. Aufzeichnungen, 1992
Посмъртни издания
  • Nachträge aus Hampstead. Aus den Aufzeichnungen 1954-1971, 1994
  • Aufzeichnungen 1992-1993, 1996
  • Aufzeichnungen 1973-1984, 1999
  • Party im Blitz. Die englischen Jahre, Autobiografie, 2003
  • Über den Tod, 2003
  • Aufzeichnungen für Marie-Louise, 1942/2005
  • Werke X: Aufsätze — Reden — Gespräche (Verschiedenes von 1928 an), 2005
  • Veza & Elias Canetti: Briefe an Georges (Briefe von 1933 bis 1959), 2006

Театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1987 г.: "Сватба" - на сцената на Държавния сатиричен театър, София, реж. Маргарита Младенова
  • 1992 г.: "Сватба" - на сцената на Русенския театър "Сава Огнянов", реж. Любомир Дековски (Европейски театрален знак в Русе)
  • 1994 г.: "Комедия на суетата" - на сцената на Русенския театър "Сава Огнянов", реж. Любомир Дековски (Европейски театрален знак в Русе)
  • 2003 г.: "Предопределените" - на сцената на Русенския театър "Сава Огнянов", реж. Елена Панайотова (Европейски театрален знак в Русе)
  • 2009 г.: "Сватба" - от творческия департамент на НБУ, реж. Снежина Петрова (Кафене.bg)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение
  1. Lorenz, Dagmar C. G. (17 April 2004). "Elias Canetti". Literary Encyclopedia (The Literary Dictionary Company Limited). ISSN 1747-678X. Retrieved 2009-10-13.
  2. "The Canetti House – a forum for alternative culture". Internationale Elias Canetti Gesellschaft. Retrieved 2009-10-13.
  3. Angelova, Penka (2006). "Die Geburtsstadt von Elias Canetti". Elias Canetti: Der Ohrenzeuge des Jahrhunderts (in German). Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft Rousse.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Работи на В. Константинов
Други публикации
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за