Елиас Канети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елиас Канети
Elias Canetti 2.jpg
Роден 25 юли 1905
Русе, България
Починал 14 август 1994
(на 89 години)
Цюрих, Швейцария
Подпис Unterschrift von Elias Canetti.jpg
Елиас Канети в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски (сефардски) произход, роден в Русе (някога Русчук). Получава Нобелова награда за литература през 1981 година.

Живот[редактиране | edit source]

Родът на Елиас Канети може да се проследи назад във времето до 15 век, когато предшествениците му са прогонени от Испания. Майчиният език на Канети е ладинският.

Гробът на Елиас Канети в Цюрих

През 1911 г. семейството на Канети се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Както казва в спомените си писателят, това става при вестта за избухването на Балканската война. През 1913 г. майката на Елиас го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.

През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.


Възгледи[редактиране | edit source]

Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос: „Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“.

Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

Opus magnum[редактиране | edit source]

Връх "Канети" в Антарктика

През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза Калдерон. След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието - така в Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт", негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г.

Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта. Масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

Елиас Канети в Бон, 1970 г.

През 1963 г. умира жена му Веза Калдерон. От 70-те години на XX век до края на живота си Канети живее в Швейцария.

Късни творби[редактиране | edit source]

Значими негови произведения от този период са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).

Влияние[редактиране | edit source]

Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. на Елиас Канети е присъден Големият орден за заслуги на Федерална република Германия. На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

„Дом Канети“ на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядо му, описан в книгата „Спасеният език

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени "Спасеният език". Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".

Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от дружество "Канети" под името „Дом Канети“.

Библиография[редактиране | edit source]

"Заслепението" (1931)
"Спасеният език"
(1977)
  • Die Blendung, Roman, 1931/1935 (Заслепението)
  • Hochzeit, Drama, 1932/1964 (Сватба, бълг. постановки 1987, 1992, 2009)
  • Die Komödie der Eitelkeit, Drama, 1934/1964
  • Die Befristeten, Drama, 1953/1964
  • Die Stimmen von Marrakesch. Aufzeichnungen nach einer Reise, 1954/1968
  • Fritz Wotruba, 1955
  • Masse und Macht, 1960
  • Die Provinz des Menschen. Aufzeichnungen 1942-1972, 1973
  • Der Ohrenzeuge. Fünfzig Charaktere, 1974
  • Das Gewissen der Worte. Essays und Reden der Jahre 1936 und 1962-1976', 1975, 1976
  • Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend, Autobiografie, 1977 (Спасеният език)
  • Die Fackel im Ohr. Lebensgeschichte 1921-1931, Autobiografie, 1980
  • Das Augenspiel. Lebensgeschichte 1931-1937, Autobiografie, 1985
  • Das Geheimherz der Uhr. Aufzeichnungen 1973-1985, 1987
  • Die Fliegenpein. Aufzeichnungen, 1992
Посмъртни издания
  • Nachträge aus Hampstead. Aus den Aufzeichnungen 1954-1971, 1994
  • Aufzeichnungen 1992-1993, 1996
  • Aufzeichnungen 1973-1984, 1999
  • Party im Blitz. Die englischen Jahre, Autobiografie, 2003
  • Über den Tod, 2003
  • Aufzeichnungen für Marie-Louise, 1942/2005
  • Werke X: Aufsätze - Reden - Gespräche (Verschiedenes von 1928 an), 2005
  • Veza & Elias Canetti: Briefe an Georges (Briefe von 1933 bis 1959), 2006

Театрални постановки в България[редактиране | edit source]

  • 1987 г. "Сватба" - на сцената на Държавен сатиричен театър, София, реж.Маргарита Младенова
  • 1992 г. "Сватба" - на сцената на Русенския театър "Сава Огнянов", реж.Любомир Дековски - Европейски театрален знак в Русе
  • 1994 г. "Комедия на суетата" - на сцената на Русенския театър "Сава Огнянов", реж.Любомир Дековски - Европейски театрален знак в Русе
  • 2003 г. "Предопределените" - на сцената на Русенския театър "Сава Огнянов", реж.Елена Панайотова - Европейски театрален знак в Русе
  • 2009 г. "Сватба" - от творческия департамент на НБУ, реж. Снежина Петрова - Кафене.bg

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Статии по темата от Венцеслав Константинов:
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за