Елизабета Висконти
| Елизабета Висконти | |
| херцогиня на Бавария-Мюнхен | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Управление | 1397 – 1432 |
| Родена | 1374 Милано, Синьория Милано |
| Починала | 2 февруари 1432 Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен |
| Погребана в | Фрауенкирхе (Мюнхен) |
| Предшествана от | Катарина от Горица |
| Наследена от | Маргарета фон Клеве |
| Семейство | |
| Брак | Ернст фон Байерн |
| Потомци | Албрехт VII Беатрикс Елизабет Амалия |
| Династия | Висконти по рождение Вителсбахи по брак |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Герб | [[File:.svg) .svg) |128px|]] |
| Елизабета Висконти в Общомедия | |
Елизабета Висконти (на италиански: Elisabetta Visconti; * 1374, Милано, Синьория Милано; † 2 февруари 1432, Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен) от рода Висконти, е чрез женитба херцогиня на Бавария-Мюнхен (1397 – 1432).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.
Има пет братя и девет сестри:
- Тадеа (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III и майка на кралицата на Франция Изабела Баварска
- Верде (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III
- Марко (* 1355 † 1382), господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико (* 1355 † 1404), управител и господар на Лоди (1379 – 1385), и управител и господар на Парма (1385 – 1404), съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим като съпруга на Петър II
- Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк
- Антония (* 1364 † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
- Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395 и първа херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Аниезе (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гондзага
- Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих Мъдри
- Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала
- Лучия (* 1372 † 1424), маркграфиня на Майсен като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Англезия (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян
Има и има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Брачни преговори и брак[редактиране | редактиране на кода]
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[3]
През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацо – първороден син и наследник на братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти и на първата му съпруга Изабела Валоа, но младежът умира през 1380 г.
През 1393 г. Йохан II Баварски започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му Ернст. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска[4] от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове.
Сватбата между Елизабета и херцог Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от род Вителсбахи се състои през декември 1393 г. в Павия в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара[5] или на 26 януари 1395 г. в Пфафенхофен на Илм.[6] Елизабета заминава за Бавария през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в Мюнхен и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във Волфратсхаузен.
Херцогиня на Бавария-Мюнхен[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на тъста си през 1397 г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в Оделцаузен и предпочита да остане там през последните години от живота си.
Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „Фрауенкирхе“.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ декември 1393 в Павия за Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от рода Вителсбахи, херцог на Бавария-Мюнхен от 1397 до 1438 г., от когото има един син и три дъщери:
- Албрехт III фон Байерн (* 23 март 1401, Волфратсхаузен[5] или Мюнхен[6]; † 27 или 29 февруари 1460, Мюнхен, погребан в Андекс), херцог на Бавария-Мюнхен, ∞ 1. (?) за Агнес Бернауер (* 1410, † 1435), бездетен 2. 1437 за Анна фон Брауншвайг-Грубенхаген (* 1420, † 1474), дъщеря на херцог Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхауген, от която има седем сина и три дъщери.
- Беатрикс Баварска (* 1403; † 12 март 1447, Ноймаркт, погребана в Гнаденберг), чрез брак графиня на Цили и пфалцграфиня на Пфалц-Ноймаркт; ∞ 1. 31 май 1424 в Ортенбург за Херман III фон Цили (* 1380, † 30 юли 1426), граф на Цили, бездетна 2. 7 септември 1428 в Риденбург за Йохан (* ок. 1383, † 13 март 1443), пфалцграф на Пфалц-Ноймаркт
- Елизабет Баварска (* 1406; † 5 март 1468, Хайделберг, погребана в манастир Хьонинген), чрез брак графиня на Юлих-Берг и графиня на Лайнинген; ∞ 1. 14 февруари 1430 в Майнц за Адолф II (* 1370, † 14 юли 1437), граф на Юлих-Берг, от когото няма деца 2. 4 октомври 1440 във Вормс за Хесо фон Лайнинген-Дагсбург († 8 март 1467), граф на Лайнинген, от когото няма деца.
- Амалия фон Байерн (* 1408, † 1432), монахиня в Мюнхен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Storia di Milano: Visconti: Elisabetta
- Cawley, Charles, Elisabetta Visconti, Medieval Lands, Foundation for Medieval Genealogy], fmg.ac
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126.
- ((de)) Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
- ((de)) Daniela Crescenzio: Italienische Spaziergänge in München, Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4.
- ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
- ↑ Вж. за причината за размера на зестрата ѝ Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126 и Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
- ↑ а б I Visconti // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
- ↑ а б Ernst von Byern // MedLands. Посетен на 11 март 2021.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elisabetta Visconti“ и страницата „Elisabetta Visconti“ в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
