Елизабета Висконти
| Елизабета Висконти | |
|---|---|
| херцогиня на Бавария-Мюнхен | |
| Родена |
1374 г.
|
| Починала | 2 февруари 1432 г.
|
| Погребана | Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1397 – 1432 |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Братя/сестри | Тадеа Висконти Верде Висконти Антония Висконти Мадалена Висконти Англезия Висконти Валентина Висконти Катерина Висконти Аниезе Висконти Лучия Висконти Карло Висконти Лудовико Висконти Есторе Висконти Джианмастино Висконти Родолфо Висконти Марко Висконти |
| Съпруг | Ернст (Бавария) (26 януари 1395) |
| Деца | Албрехт III (Бавария) Елизабет Баварска Беатрикс Баварска |
| Елизабета Висконти в Общомедия | |
Елизабета Висконти (на италиански: Elisabetta Visconti; * 1374, Милано, Синьория Милано; † 2 февруари 1432, Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен) от рода Висконти, е чрез женитба херцогиня на Бавария-Мюнхен (1397 – 1432).
Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384).[1] Нейни баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти,господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара. Има петима братя и девет сестри. Освен това има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени.
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[3]
През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацоне – първороден син и наследник на братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти и на първата му съпруга Изабела Валоа, но младежът умира през 1380 г.
През 1393 г. Йохан II Баварски започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му Ернст. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска[4] от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове.
Сватбата между Елизабета и херцог Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от род Вителсбахи се състои през декември 1393 г. в Павия в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара[5] или на 26 януари 1395 г. в Пфафенхофен на Илм.[6] Елизабета заминава за Бавария през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в Мюнхен и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във Волфратсхаузен.
Херцогиня на Бавария-Мюнхен[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на тъста си през 1397 г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в Оделцаузен и предпочита да остане там през последните години от живота си.
Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „Фрауенкирхе“.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Елизабета Висконти и херцог Ернст фон Байерн имат един син и три дъщери:
- Албрехт III фон Байерн (* 23 март 1401, Волфратсхаузен[5] или Мюнхен[6]; † 27 или 29 февруари 1460, Мюнхен, погребан в Андекс), херцог на Бавария-Мюнхен, ∞ 1. (?) за Агнес Бернауер (* 1410, † 1435), бездетен 2. 1437 за Анна фон Брауншвайг-Грубенхаген (* 1420, † 1474), дъщеря на херцог Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхауген, от която има 7 сина и 3 дъщери.
- Беатрикс Баварска (* 1403; † 12 март 1447, Ноймаркт, погребана в Гнаденберг), ∞ 1. 31 май 1424 в Ортенбург за Херман III фон Цили (* 1380, † 30 юли 1426), граф на Цили, бездетна 2. 7 септември 1428 в Риденбург за Йохан (* ок. 1383, † 13 март 1443), пфалцграф на Пфалц-Ноймаркт
- Елизабет Баварска (* 1406; † 5 март 1468, Хайделберг, погребана в манастир Хьонинген), ∞ 1. 14 февруари 1430 в Майнц за Адолф II (* 1370, † 14 юли 1437), граф на Юлих-Берг, бездетна 2. 4 октомври 1440 във Вормс за Хесо фон Лайнинген-Дагсбург († 8 март 1467), граф на Лайнинген, бездетна.
- Амалия фон Байерн (* 1408, † 1432), монахиня в Мюнхен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Storia di Milano: Visconti: Elisabetta
- Cawley, Charles, Elisabetta Visconti, Medieval Lands, Foundation for Medieval Genealogy], fmg.ac
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126.
- ((de)) Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
- ((de)) Daniela Crescenzio: Italienische Spaziergänge in München, Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4.
- ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
- ↑ Вж. за причината за размера на зестрата ѝ Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126 и Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
- ↑ а б I Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
- ↑ а б Ernst von Byern. // MedLands. Посетен на 11 март 2021.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elisabetta Visconti“ и страницата „Elisabetta Visconti“ в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Портал „
Портал „
Портал „
|
