Елизабета (бронепалубен крайцер, 1888)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елизабета.

Елизабета
Romanian cruiser Elisabeth.jpg
Бронепалубен крайцер Елизабета
Флаг Румъния Румъния
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Живот
Заложен 17 май 1887 г.
Спуснат на вода 29 септември 1888 г.
Влиза в строй 5 ноември 1888 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1926 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 73 m
Ширина 10,21 m
Газене 3,66 m<
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 4 котли, 2 винта,
4 700 к.с.
Скорост 17 възела
(31,5 km/h)
Водоизместимост 1320 t (нормална)
Броня на палубата: 87 – 50 mm
Екипаж 190 души
Далечина на
плаване
запас на гориво 300 t въглища
Въоръжение
Артилерия 4x120 mm
4x76 mm
2x37 mm
(по данни към 1906 г.)
Торпеда 4x356 mm торпедни апарата
Елизабета в Общомедия

Елизабета (на румънски: Elisabeta) e малък бронепалубен крайцер на ВМС на Румъния от края на 19 век. Фактически представлява кораб между крайцер и канонерка с бронирана палуба и торпедни апарати.

Постройка[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубния крайцер „Елизабета“ е построен на стапелите на Armstrong, Mitchell & Co 1888 г. Кораба носи името си в чест на първата кралица на Румъния, Елизабета, по-известна с творческия си псевдоним Кармен Силва. Завершва ходовите изпитания на 14 септември 1888 г., в устието на река Тайн, демонстрирайки средна скорост малко над 18 възела.

Първоначално е въоръжен с четири 150 mm круповски оръдия, четири 57 mm оръдия Норденфелд, и четири 37 mm френски скорострелни оръдия Хочкис. Освен това крайцера има и четири 356 mm торпедни апарата.

След изпитанията, „Елизабета“ е комплектована с румънски екипаж под командването на полковник Йона Мургеску, преди това командир на миноносеца „Риндуника“.

Октомври 1888 г. кораба прави преход до Галац. След отказа на турските власти крайцера да премине Босфора с въоръжение, е решено да се разоръжи, а оръдията да се доставят по суша. При пристагането му в Галац, кораба отново е въоръжен.

Сформирания за крайцера екипаж се състои от девет офицера и 134 нисши чина, освен това, на кораба постояно присътстват десет граждански инструктора и морски курсанта. Към пролетта на 1889 г. кораба е напълно готов за изпълнение на бойни действия.

На борда на кораба

След това, крайцера за тридесет години (от 1888 до 1918 г.) е флагман и най-голям кораб в румънския флот. От 1889 до 1898 г. несменяем командир на кораба е капитан Василий Урсеану.

Походи в чужбина[редактиране | редактиране на кода]

На 15 май 1889 г. „Елизабета“ излиза в морето, крейсирайки по източното крайбрежие на Черно море, посещавайки Сулина, Констанца, Варна, Константинопол и Одеса. В същата година „Елизабета“ посещава Синоп и Трапезунд, Евпатория, Ялта, Теодосия, Новоросийск, Батуми. Осента кораба се връща в Галац, до пролетта на следващата година. Лятото на 1890 г., „Елизабета“ вече е флагман на румънската ескадра, в състава на която са канонерската лодка „Гривица“ (Griviţa), три миноносеца, и платнохода – учебен кораб „Мирча“.

В следващите години „Елизабета“ участва в многочислени морски походи, демонстрирайки в Средиземно море румънския флаг. 1891 г. кораба отново отплава на петимесечен поход, който започва с посещение на Константинопол. След това, вече в Мемфис и Пирея, на борда на крайцера се качва и краля на Гърция Георгиос I.

В този поход кораба посещава Франция (Вилфранш сюр Мер, Антиб, Тулон), Италия (Специя, Ливорно и Палермо) и Испания (Кадис), също и Гибралтар и Малта. Последващите години са изпълнени с подобни визити.

1892 г. „Елизабета“ представлява Румъния на тържествата, посветени на 400-годишнината от плаването на Христофор КолумбЛиворно, Барселона и Лисабон). Той взема участие в церемониите по откриването в Сулина на Международната Дунавска комисия (1894), а и на праздненствата по откриването на Канала на кайзер Вилхелм (1895). Тогава „Елизабета“ за първи път посещава Прибалтика. В Стокхолм кораба приема на своя борд краля на Швеция. След това кораба се завръща в родината.

Благодарение на своите регулярни морски походи, „Елизабета“ става един от най-разпознаваемите кораби в Средиземно море.

Последваща служба[редактиране | редактиране на кода]

В 1904 г., след почти петнайсет години непрекъснати плавания, „Елизабета“ е в Галац, за капитален ремонт, в хода на който от кораба е демонтирана една мачта.

Когато на 2 юли 1905 г. метежния руски броненосец „Потьомкин“ пристига в Констанца, „Елизабета“, фактически, е единствения кораб, който може да окаже на „Потьомкин“ някаква съпротива. До бойно стълкновение не се стига – екипажа на руския кораб моли за политическо убежище.

1906 г., крайцера посещава тържествени мероприятия във Варна. Същата година крайцера взема участие в морски учения, на които за първи път в историята на ВМС на Румъния е осъществен учебен десант на пехотен батальон.

В края на годината, „Елизабета“ е превъоръжен с четири 120 mm френски оръдия „Сен Шамон“. Германските 57 mm оръдия „Норденфелд“ са заменени с 75 mm оръдия „Сен Шамон“. Двете скорострелни оръдия Хочкис са демонтирани.

На 25 юни 1908 г. „Елизабета“ присъства на откриването на Румънското Кралск военноморско училище в Констанца.

През 1912 г., в хода на Първата Балканска война, „Елизабета“ е изпратена в Константинопол, за защита на румънската дипломатическа мисия.

В ходе на Втората Балканска война (1913) кораба няма активно участие.

Първа световна война и последваща съдба[редактиране | редактиране на кода]

След влизането на Румъния в Първата световна война (1916), окончателно остарелия кораб, по това време в Сулина, е разорежен. Корабните оръдия са използвани за защита от австро-унгарските монитори по артилерийски позиции на Дунава, а също така и в окопите до Туртукан.

След края на войната, „Елизабета“ е извадена от състава на флота. 1919 г. кораба известно време се използва като транспорт, след което, в средата на 1920-те години е на кея Сулина, където се използва като плаващ склад. 1930-те г. бившия крайцер е предаден за скрап.

Днес са съхранени само компаса и щурвала на кораба, които се намират в румънския военноморски музей в Констанца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Элизабета (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.