Елизабетинска епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Elizabeth I (Armada Portrait).jpg

Елизабетинска епоха или Ерата на Елизабет се нарича период от историята на Англия, свързан с управлението на кралица Елизабет I (1558–1603) и често се смята за златен век в английската история. Това е бил върхът на английския ренесанс и на английската поезия и литература. Това е времето, в което разцъфтява Елизабетинският театър и в което творят Уилям Шекспир и много други писатели, разчупили оковите на предишния стил на пиесите и театъра в Англия.

Англия е била много по-добре в сравнение с други нации в Европа. Италианският ренесанс бил прекратен под натиска на чуждото надмощие на полуострова. Франция била ангажирана в собствените си религиозни битки. И отчасти заради това, но също и защото англичаните били изгонени от последния си аванпост на континента, продължилият векове конфликт между Франция и Англия през по-голяма част от управлението на Елизабет I бил преустановен.

По време на този период Англия имала централизирано, добре организирано и ефективно управление, до голяма степен в резултат на реформите на Хенри VII и Хенри VIII. Икономически страната започнала да печели от новата ера на трансатлантическа търговия.

Романтизъм и реалност[редактиране | редактиране на кода]

Историците от Викторианската ера и ранния 20 век идеализират Елизабетинската епоха. Енциклопедия Британика все още твърди, че "Дългото управление на Елизабет I, 1533 – 1603, бе Златният век на Англия...”[1]

Всъщност при Елизабет Англия не е толкова успешна във военно отношение. Сред простолюдието, което представлявало 90% от населението, цари бедност. Въпреки достигнатите културни висоти по време на тази ера, по-малко от 40 години след смъртта на Елизабет в страната избухва гражданска война, в чиято основа лежи пуританството.

Като цяло Елизабет осигурява един дълъг мирен период и увеличава просперитета. Макар че наследява една банкрутирала страна, чрез икономическата си политика тя успява да погаси дълга на страната до 1574 г. и по-късно страната има излишък от £300,000. През 1565 г. се създава първата стокова борса „Кралската борса“ в Англия и една от най-ранните в Европа. Тя се оказва от първостепенно значение за икономическото развитие на Англия и за света. С по-ниски данъци в сравнение с другите европейски страни по това време, английската икономика бележи ръст.

Наука, техника и пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

Елизабетинската ера е белязана със сравнителен научен прогрес. Съществен напредък е постигнат в сферата на астрономията, математиката, картографията и топографията. Голяма част от този научен и технически прогрес е бил свързан с корабоплаването. Сър Франсис Дрейк обиколил земното кълбо между 1577 и 1581, а Мартин Фробишър е изследвал Арктика.

Портрет на сър Франсис Дрейк от Николас Хилиард

Изящни изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Често се казва, че Ренесансът е навлязъл късно в Англия, за разлика от Италия и други страни в континентална Европа; развитието на изящните изкуства в Англия по време на Тюдорите и Стюартите било под чуждо влияние и зависело от внос на таланти като например художника Антонис ван Дайк по времето на Чарлз I. Въпреки тази тенденция се създава и развива английска художествена школа. По време на управлението на Елизабет, вероятно най-познатото име сред художниците е Николас Хилиард, но Джордж Гоуър получава по-голямо признание.

Спорт и развлечения[редактиране | редактиране на кода]

По време на Елизабетинската епоха съществуват различни видове игри и развлечения:

Празненства
В по-голямата си част отбелязващи религиозните празници
Банкети
Панаири
Ежегоден летен панаир
Пиеси
Фестивали
Отбелязващи църковни празници
Двубои / Турнири
Серии от състезания между рицари
Игри и спорт
Включващи стрелба с лък, карти, боулинг, хвърляне на чук и др.
Лов
Лов със соколи
и др.

Фестивали, празници и тържества[редактиране | редактиране на кода]

Сватбено тържество, около 1569.

По време на Елизабетинската епоха хората очаквали празниците, защото възможностите за развлечение не били много, тъй като свободното време било ограничено до времето след църква в неделя. Най-често развлеченията и фестивалите се провеждали по време на църковни празници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]