Направо към съдържанието

Елизабет Барийе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елизабет Барийе
Élisabeth Barillé
Елизабет Барийе, 2011 г.
Елизабет Барийе, 2011 г.
Родена3 октомври 1960 г. (63 г.)
Професияписател, журналист
Националност Франция
Активен период1986 –
Жанрдрама, пътепис, автобиография, документалистика
Уебсайт
Елизабет Барийе в Общомедия

Елизабет Барийе (на френски: Élisabeth Barillé) е френска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, пътепис, биография и документалистика.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Барийе е родена на 3 октомври 1960 г. в Париж, Франция. Баща ѝ е анжуйец, а майка ѝ е рускиня. Дядо ѝ по майчина линия е емигрант от Русия след революцията през 1917 г.[2][3]

Първият ѝ роман „Тяло на момиче“ е издаден през 1986 г. Той е история за млада студентка на 23 години, току-що пристигнала в Париж от провинцията, която от плячка се превръща в ловджийка в отношенията ѝ с известен писател, и с жестока, неприкрита ирония говори за себе си, тялото си, връзките си. Книгата получава наградата „Контрапункт“ за млади писатели.[1][2][3]

През 1996 г. се установява за 15 години в Амстердам. Градът е описан в книгата ѝ „Амстердам, по моя начин“ от 2002 г., който е номиниран за наградата „Дьо Маго“.[2]

Тя пътува като репортер за няколко туристически списания. От пътуванията си в Индия е вдъхновена за 2 свои книги. Романът „Маймуни“ (2004) е история на фона на Ришикеш, в подножието на веригата на Хималаите, за отклоненията на западняците, тръгнали в търсене на благополучие. Романът ѝ „В нейните крака“ (2006) е автобиографичен разказ за жената и писателката.[1][2]

През 2010 г. пътува из западната част на Русия за 8 седмици, което описва в книгата си „Руска легенда“ от 2012 г., свързана с писателката Лу Андреас-Саломе.[1][3]

През 2014 г. е издадена книгата ѝ „Любов призори : Анна АхматоваАмедео Модиляни“. В романа, след проучване на редица писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки, проследява връзката на двамата творци. Книгата получава литературните награди „Симон Вей“ и „Левия бряг на Париж“.[1][2][3]

Авторка е на текстове за песни на Бертран Бюргала.

Елизабет Барийе живее в Париж.

  • Corps de jeune fille (1986)[1][2]
  • L'Envie de Marie (1989)
  • Anaïs Nin : masquée, si nue (1991)
  • Le livre du parfum (1995) – с Катрин Лароз
  • Coty : parfumeur et visionnaire (1995)
  • Laure : la sainte de l'abîme (1997) – с Катрин Лароз
  • Lanvin (1997)
  • Exaucez-nous (1999)
  • Guerlain (1999)
  • Un couple modèle (2001)
  • Amsterdam, à ma guise (2002)
  • Le Goût d'Amsterdam (2003)
  • Singes (2004)
  • Le Roi des blini (2005)
  • À ses pieds (2006) – награда „Франсоа-Виктор-Нури“
  • Extases de femmes : nouvelles (2007) – с Корин Алуш, Мерседес Беланж, Валери Боагел
  • Paris portraits (2007) – с Клод Арно, Жерар дьо Кортанзе, Даниел Максимен
  • Les Douze Coups de minuit : contes sensuels de Noël (2007)
  • Heureux parmi les morts (2009)
  • L'École de la vie / Lou Andreas-Salomé (2010)
  • Une légende russe (2012)
  • Un amour à l’aube (2014)[3]
    Любов призори : Анна Ахматова – Амедео Модиляни, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2014), прев. Георги Цанков
  • Le Goût de la Russie (2015)
  • L'Oreille d'or (2016)
  • Sur les pas de Shiva (2021)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Élisabeth Barillé в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​