Елизабет Саксонска (1552 – 1590)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Елизабет Саксонска.

Елизабет Саксонска
пфалцграфиня на Пфалц-Зимерн
Lucas Cranach the Younger - Portrait of Princess Elisabeth of Saxony - Google Art Project.jpg
Принцеса Елизабет Саксонска
Лични данни
Други титли принцеса от Саксония
Родена
дворец Волкенщайн във Волкенщайн
Починала
Погребан в църквата Свети Дух в Хайделберг
Семейство
Династия Албертинските Ветини
Баща Август от Саксония
Майка Анна Датска
Брак Йохан Казимир фон Пфалц-Зимерн
Потомци Доротея

Елизабет Саксонска (на немски: Elisabeth von Sachsen, * 18 октомври 1552 в дворец Волкенщайн във Волкенщайн, † 2 април 1590 в Хайделберг) от рода на Албертинските Ветини е принцеса от Саксония и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Зимерн.

Тя е дъщеря на курфюрст Август от Саксония (1526 – 1586) и първата му съпруга принцеса Анна Датска (1532 – 1585), дъщеря на крал Кристиан III от Дания (1503 – 1559) и Доротея от Саксония-Лауенбург-Ратцебург (1511 – 1571). Нейният по-голям брат Кристиан I (1560 – 1591) е курфюрст на Саксония. Нейната сестра Доротея (1563 – 1587) се омъжва 1585 г. за херцог Хайнрих Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел

Елизабет Саксонска (лутеранка) се омъжва на 4 юни 1570 г. в Хайделберг за калвениста пфалцграф Йохан Казимир фон Пфалц-Зимерн (1543 – 1592) от фамилията Вителсбахи. Тя става също калвенистка.

През 1589 г. Йохан Казимир арестува Елизабет с обвинението за изневяра и планове за неговото убийство. Тя е затворена от него и умира малко след това. Погребана в църквата Свети Дух в Хайделберг.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Саксонска и Йохан Казимир имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • August von Kluckhohn: Elisabeth (Pfalzgräfin bei Rhein). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 7 f.
  • Friedrich von Bezold: Johann Casimir, Pfalzgraf bei Rhein. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 307 – 314.
  • Sahrer von Sahr: Urtheil eines Zeitgenossen über Kurfürst August. Karl von Weber (Hrsg.): Archiv für die sächsische Geschichte, 6. Bd. 1868, S. 213 – 217, hier S. 215 (Digitalisat)
  • Friedrich von Bezold: Die letzten Jahre der Pfalzgräfin Elisabeth, Abhandlungen der Historischen Klasse der königlich bayerischen Akademie der Wissenschaften. Bd. 14 (1879), 3. Abteilung, S. 1 – 26 (Digitalisat)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]