Елизабет София фон Бранденбург (1674 – 1748)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елизабет София фон Бранденбург (пр. 1697), портрет от Гедеон Романдон
Елизабет София фон Бранденбург (ок. 1710), мецотинто от Кристоф Вайгел

Елизабет София фон Бранденбург (на немски: Elisabeth Sophie von Brandenburg; * 5 април 1674 в Кьолн (Берлин);, † 22 ноември 1748 в Рьомхилд) от династията Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Курландия (1691 – 1698), маркграфиня на Бранденбург-Байройт (1703 – 1712), и херцогиня на Саксония-Майнинген (1714 – 1724).[1]

Тя е дъщеря на великия курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620 – 1688) и втората му съпруга херцогиня Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1636 – 1689).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет София се омъжва на 29 април 1691 г. за братовчед си Фридрих II Казимир Кетлер (1650 – 1698), херцог на Курландия. Тя е втората му съпруга. След смъртта на нейния съпруг († 22 януари 1698) тя бяга през 1700 г., заради Голямата Северна война (1700 – 1721), с наследствения принц от Курландия в двора на нейния полубрат Фридрих в Прусия.[2]

Втори път тя се омъжва на 30 март 1703 г. в Потсдам за Христиан Ернст (1644 – 1712), маркграф на Бранденбург-Байройт. Тя е третата му съпруга. Христиан Ернст купува за съпругата си маркграфския дворец в Ерланген, подарява ѝ го през 1704 г. и в нейна чест го нарича Елизабетенбург.[3] Бракът е бездетен.

Елизабет София се омъжва трети път на 3 юни 1714 г. в дворец Еренбург в Кобург за Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген (1672 – 1724). Тя е втората му съпруга. Те нямат деца.

Елизабет София умира 24 години след последния си съпруг на 74 години във вдовишкия си дворец Глюксбург в Рьомхилд и е погребана в Майнинген.[4]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет София има от първия си брак с херцога на Курландия децата:[5]

∞ 1710 царица Анна Ивановна от Русия (1693 – 1740)
  • Леополд Карл (1693 – 1697)

Нейните следващи два брака са бездетни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elisabeth Sophie von Brandenburg, genealogy.euweb.cz
  2. Samuel Sugenheim: Russlands Einfluss auf, und Beziehungen zu Deutschland vom Beginne der Alleinregierung Peters I. bis zum Tode Nikolaus I. (1689 – 1855): hebst einem einleitenden Rückblicke auf die frühere Zeit, H. Keller, 1856, S. 205
  3. Martin Schieber: Erlangen: eine illustrierte Geschichte der Stadt, C. H. Beck, 2002, S. 49
  4. Royaltyguide
  5. Kettler, genealogy.euweb.cz

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Brunier: Kurland: Schilderungen von Land und Leuten, H. Matthes, 1868, S. 251 ff.
  • Julius Mebes: Beiträge zur Geschichte des Brandenburgisch-Preussischen Staates und Heeres, Band 2, Lüderitz, 1867, S. 146
  • Andrea Schödl: Frauen und dynastische Politik (1703 – 1723) – Die Markgräfinnen Elisabeth Sophie von Brandenburg und Christiane Charlotte von Ansbach. Kulmbach 2007, ISBN 978-3-925162-24-4
  • Ingeborg Weber-Kellermann: Eine preußische Königstochter. Glanz und Elend am Hofe des Soldatenkönigs in den Memoiren der Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Aus dem Französischen von Annette Kolb 1910. Frankfurt (Main) 1981, S. 246.