Елизабет Фрейзър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елизабет Фрейзър
Elizabeth Fraser
певица, текстописка и музикантка
Родена
29 август 1963 г. (60 г.)
Грейнджмаут, Великобритания
Националност Шотландия
Музикална кариера
Стилембиънт, трип-хоп
Инструментивокал
Глассопран
Активностот 1979 г.
Лейбъл4AD
Участник в„Кокто Туинс“, Sun's Signature, „Дис Мортал Койл“
Семейство
ПартньорРобин Гътри
Джеф Бъкли
Деймън Рийс
ДецаЛюси Бел, Лили
Уебсайтelizabethfraser.com
Елизабет Фрейзър в Общомедия

Елизабет Дейвидсън Фрейзър (на английски: Elizabeth Davidson Fraser)[1] е шотландска певица, авторка на песни и музикантка.

Родом от град Гранджемут, Шотландия, тя е най-известна като вокалистка на пионерската дрийм поп група Кокто Туинс, която постигна международен успех предимно от средата на 80-те до края на 90-те г. на 20 век. Техните студийни албуми Victorialand (1986) и Heaven or Las Vegas (1990) достигат първите десет места на британските класации за албуми, а други албуми, включително Blue Bell Knoll (1988), Four-Calendar Café (1993) и Milk & Kisses (1996) влизат в класациите за албуми Билборд 200 в Съединените щати, както и в Топ 20 в Обединеното кралство. Тя също участва като част от проекта на лейбъла 4AD Дис Мортал Койл, включително с успешния сингъл от 1983 г. „Song to the Siren“, и като гост на Масив Атак в техния сингъл „Teardrop“ от 1998 г.

Албумът Heaven or Las Vegas е включен в книгата „1001 албума, които трябва да чуете, преди да умрете“[2] и е избран за номер 218 в третото издание на „Топ 1000 албума за всички времена“ на Колин Ларкин.[3] През 2020 г. сп. „Ролинг Стоун“ го включва под номер 245 в списъка си с 500-те най-велики албума на всички времена. Четири от студийните албуми на Кокто Туинс достигнат номер едно в UK Indie Chart.

Когато Кокто Туинс се разпадат, Фрейзър започва солова кариера и е гост вокалистка на други изпълнители. През 2000 г. се появява заедно с Пол Бюканън и Питър Гейбриъл в Later...with Jools Holland, изпълнявайки „Downside-Up“ – една от двете песни, които тя изпълнява с Габриел като част от шоуто Millennium Dome, което се провежда между 1 януари 2000 г. и 31 декември 2000 г.[4] Тя издава няколко солови материала, включително синглите "Underwater" (2000) и "Moses" (2009). Твърди се, че Фрейзър е записала достатъчно материал за дебютен солов студиен албум; обаче дата на пускане или допълнителна информация не са публикувани. През 2022 г. Фрейзър издава миниалбума Sun's Signature, което включва преработена версия на сингъла ѝ от 2000 г. „Underwater“.[5] През май 2022 г. тя и бившите ѝ колеги от Кокто Туинс Робин Гътри и Саймън Реймънд са отличени с наградата Visionary Award от Академията „Айвърс“.[6]

Нейният отличителен стил получава много похвали от критиката в нейната 4-десетилетна кариера.[7] Журналистът от сп. „Мелъди Мейкър“ Стив Съдърланд веднъж я описва като „гласът на Бога“. Тя е описана от критика Джейсън Анкени като „напълно уникален изпълнител, чиито завладяващи, оперни вокали разчитаха не толкова на някакъв разпознаваем език, колкото на субективните звуци и текстури на вербализирани емоции“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Фрейзър е родена и израснала в град Грейнджмут,[8] който тя описва като „мрачен и задушен индустриален град“.[9] Майка ѝ работи във фабрика.[10] Тя е най-малкото от шест деца. Като тинейджърка страда от булимия. През 1996 г. разкрива, че е била сексуално малтретирана от девера си и вероятно неин баща и че на 16 е била принудена да напусне семейния си дом заради пънкарския си вид.[11] Музиката е важна и представлява бягство; по това време Фрейзър има татуирани на ръцете си портрети на своите герои като певицата Сиукси Сиукс.[12] Тя среща партньора си Робин Гътри на 17 г.: „Това, което ни събра, бе, че аз нямах собствени идеи и мнения, а той имаше много – достатъчно и за двама ни. Бяхме привлечени един към друг поради грешни причини."[11]

Кокто Туинс (1981 – 1997)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Кокто Туинс

Фрейзър става вокалистка и текстописка на Кокто Туинс през 1981 г. (група, основана през 1979 г. от Робин Гътри и Уил Хеги): те я забелязват да танцува в клуб една вечер и я канят да се присъедини към тяхната група.[13] По това време тя е на 17 години и никога не е мислила за себе си като певица. След фаза на изключване групата записва някои парчета, които са изпратени като демо на Джон Пийл и Иво Уотс-Ръсел от 4AD, което води до подписването им с базираната в Лондон звукозаписна компания за независима музика и успешна кариера в музиката.[14] Фрейзър и Гътри имат връзка и през 1989 г. се ражда дъщеря им Люси Бел.[15] Гътри употребява изобилно алкохол и наркотици през годините, в които са заедно,[16] а Фрейзър претъпява нервен срив по време на записите на Four-Calendar Café.[11] Двойката се разделя през 1993 г., но избира да продължи музикалната си връзка най-вече поради договорни задължения до 1998 г., когато Кокто Туинс окончателно се разпадат.[17][18]

Фрейзър има връзка с певеца Джеф Бъкли[18] и записва дует с него, „All Flowers in Time Bend Towards the Sun“, написан заедно[19], но никога не пуснат в търговската мрежа. Тя говори за връзката им в документалния филм на Би Би Си Jeff Buckley: Everybody Here Wants You.[20]

Сътрудничества и гостувания[редактиране | редактиране на кода]

Докато работи като част от Кокто Туинс, Фрейзър също си сътрудничи с много изпълнители. Тя се появява в първото издание на групата на 4AD Дис Мортал Койл (заедно с нейните колеги от Кокто Туинс), където нейният принос включва кавър версия на "Song to the Siren" на Тим Бъкли. Тя предоставя еднократни вокали за изпълнения като Фелт (Primitive Painters), Dif Juz (Extractions LP), Волфганг Прес и Иън Маккълох (певец) (Candleland и Mysterio).

Фрейзър си сътрудничи спорадично с редица изпълнители, включително Фютчър Саунд ъф Ландън (Lifeforms EP), Елиът Голдентал, Крейг Армстронг (The Space Between Us) и Питър Гейбриъл (проект OVO). Освен с работата си в Кокто Туинс тя е известна със сътрудничеството си с Масив Атак, след като записва три песни за албума Mezzanine на групата през 1998 г. (включително международния хит сингъл „Teardrop“, в който тя заменя оригиналния избор на Мадона), а впоследствие е на турне с групата през 2006 г. и отново през 2018–2019 г.[21][22] Тя също участва в саундтраковете на няколко филма, включително In Dreams, Секс игри, The Winter Guest, Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена и Властелинът на пръстените: Двете кули, и понякога се появява като гост изпълнителка по проекти на други музиканти. През 2005 г. тя се появява в албума на Ян Тиерсен Les Retrouvailles, пеейки в две песни – "Kala" и "Mary".

Били Хауърдел предвижда Фрейзър като своя първа опция за водеща вокалистка на Пърфект Съркъл, но тя не е на разположение за проекта.[23] Тя също отхвърля искането за сътрудничество от Линкин Парк.[24] Фрейзър се появява като гост-изпълнителка в сингъла на фолк певеца Сам Лий „The Moon Shines Bright“, издаден през декември 2019 г., и впоследствие в албума му Old Wow, издаден през януари 2020 г. Тя пее фрагмент от текст от традиционна шотландска народна песен "Wild Mountain Thyme".[25][26][27] В рамките на проекта Sun's Signature с нейния партньор Деймън Рийс (от когото има дъщеря Лили през 1996 г.), Фрейзър трябва да издаде едноименен миниалбум на 23 април 2022 г. чрез Раф Трейд Рекърдс.[28][29] По-късно е обявено, че албумът ще бъде издаден на 18 юни чрез Партизан Рекърдс, като сингълът "Golden Air" ще излезе на 6 април.[30]

Соло кариера[редактиране | редактиране на кода]

Соловата кариера на Фрейзър е с прекъсвания, включваща гостувания с други изпълнители и редки соло издания и участия на живо. През 2000 г. записът плочата "Underwater" е издаден в ограничен тираж от 200 копия. Тя участва с кавър версия на "At Last I Am Free" (първоначално от групата Шик от 70-те години, кавър от Робърт Уайът) в албума от 2003 г. Stop Me If You Think You've Heard This One Before, честване на 25 години на Раф Трейд Рекърдс. През 2004 г. тя е поканена да участва в аудио изложба, Shhh..., в лондонския музей „Виктория и Албърт“, за която пише творба, наречена "Expectant Mood", което не е пусната в търговската мрежа.[31] [32][33][34][35]

Съобщава се, че тя е подписала с Бланко и Негро Рекърдс.[36] През декември 2006 г. британски уебсайт NME съобщава, че соловият ѝ албум би трябвало да излезе в началото на 2007 г. Албумът би трябвало да съдържа осем песни, една от които – кавър версия. Не са обявени заглавия и албумът не е издаден през 2007 г., както е предложено. През юни 2012 г. откъси от все още неиздадения албум са пуснати по Би Би Си Радио 4.[37]

През ноември 2009 г. Фрейзър издава соловия сингъл „Moses“, достъпен на 12" и за изтегляне от Раф Трейд. Сингълът е записан с Деймън Рийс и Джейк Дрейк-Брокман и е възпоменание за Брокман (бристълски музикант).[38][39]

През август 2012 г. Фрейзър изпълнява в роял Фестивал Хол за две вечери като част от фестивала Мелтдаун в Саутбанк Сентър в Лондон. Преди концертите тя потвърждава, че е събрала материал на стойност за албум и ще ги представи на събитието в допълнение към изпълнението на реинтерпретации на някои песни на Кокто Туинс. Тя също така се позовава на физическото натоварване, свързано с нейното пеене срещу стената на звука в много от песните на Кокто Туинс, за което каза, че е „като тест за издръжливост. Нямам намерение да го правя отново. Използвах гласа си по-нежно.“[40] Преди появата си на фестивала тя изнася подгряващ концерт в Бат Павилиън на 4 август.[41]

В драматичният сериал на Скай Артс от 2016 г. The Nightmare Worlds of H. G. Wells има музика, съставена от Фрейзър и Рийс.[42] Също така през 2016 г. тя си сътрудничи с Стартълт Инсектс в саундтрака към телевизионния сериал на Би Би Си The Living and The Dead. Пее и „She Moves Through the Fair “ в епизод 1 и „The Lover's Ghost“ над последните заглавия в епизод 4.[43][44] Саундтракът е наличен като цифрово изтегляне. [45]

Фрейзър прави рядка поява в Роял Албърт Хол на 23 юли 2017 г. в разговор с музиканта Джон Грант. Те обсъждат албума на Кокто Туинс от 1988 г. Blue Bell Knoll, като всички приходи от шоуто отиват в благотворителната организация за гей права Стоунуол.[46][47] По време на разговора Фрейзър отговаря на въпрос от публиката за възможно сътрудничество с Джон Грант, като казва: „Той няма нужда да ме убеждава!“[48] Говорейки за нейната несигурност по отношение на записите и изпълнението, Фрейзър казва: „Получавам го в студиото, това е ужас, но това е част от пътуването... Не мисля, че бях уверена, особено когато спрях да пея. Тогава се включва гласът, който наистина ви дразни, казва ви какъв ужасен човек сте и „какво си мислите, че правите“. Но след това пеете и то кара да замлъкне този глас, а другият глас е по-силен..." [48]

На 3 септември 2018 г. Фрейзър прави интимно изпълнение само по покана на изложението "Society of the Golden Slippers" в Сохо, където към нея се присъединява Джон Грант на хармонии за "Oh Shenandoah".[49][50]

Sun's Signature (2022 – настояще)[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2022 г. Фрейзър, като част от Сънс Сингачър с партньора си Деймън Рийс, издава миниалбума Sun's Signature чрез Партизан Рекърдс. Дуото пее и в саундтрака за телевизионния минисериал на Греъм Дъф The Nightmare World of HG Wells.[51] Издаването на миниалбума бележи първото издание на Fraser от тринадесет години според сп. „Ролинг Стоун“.

Артистичност[редактиране | редактиране на кода]

Текстовете на Феейзър с много от песните на Кокто Туинс варират от обикновен английски до полуразбираеми изречения и абстрактна шотландска музика с уста (Puirt à beul). За някои записи тя е казвала, че е използвала чужди думи, без да знае какво означават – думите са придобили значение за нея само когато ги е изпяла. Има сопранов вокален диапазон.[52]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Фрейзър живее с партньора си, музиканта Деймън Рийс (от групатa Лупайн Хол), в град Бристъл. Тя има две дъщери, първата от бившия ѝ партньор Робин Гътри, а втората от Рийс.[53]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

С Кокто Туинс[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Дискография на Кокто Туинс

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • The Pink Opaque (1985)
  • The Box Set (1991)
  • BBC Sessions (1999)
  • Stars and Topsoil (2000)
  • Lullabies to Violaine: Singles and Extended Plays 1982–1996 (2005)
  • Lullabies to Violaine, Volume 1: Singles and Extended Plays 1982–1990 (2006)
  • Lullabies to Violaine, Volume 2: Singles and Extended Plays 1993–1996 (2006)
  • Treasure Hiding: The Fontana Years (2018)

Миниалбуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Lullabies (1982)
  • Peppermint Pig (1983)
  • Sunburst and Snowblind (1983)
  • The Spangle Maker (1984)
  • Aikea-Guinea (1985)
  • Tiny Dynamine (1985)
  • Echoes in a Shallow Bay (1985)
  • Love's Easy Tears (1986)
  • Snow (1993)
  • Twinlights (1995)
  • Otherness (1995)

Сътрудничества[редактиране | редактиране на кода]

Соло изпълнителка[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

Със Сънс Сигначър[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 2022: "Golden Air" (Partisan Records)

Миниалбуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Sun's Signature (Partisan Records)

Гост изпълнителка[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Албум Парчета Дата Лейбъл
Oneohtrix Point Never Magic Oneohtrix Point Never (Blu-ray издание) "Tales from the Trash Stratum" 2021 Warp
Jónsi Shiver "Cannibal" 2020 Krunk
Сам Лий Old Wow "The Moon Shines Bright" 2020 Cooking Vinyl Ltd
Инсектс The Living and the Dead Soundtrack "She Moves Through the Fair" 2016 Self Released
Масив Атак Collected "Silent Spring" 2006 Virgin Records
Хауърд Шор The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring: The Complete Recordings "Caras Galadhon / Lament for Gandalf", "Lothlórien" 2005 Warner Brothers
Ян Тиерсен Les Retrouvailles "Kala", "Mary" 2005 EMI
различни изпълнители (компилация) Stop Me If You Think You've Heard This One Before... "At Last I Am Free" (originally by Chic) 2003 Rough Trade
Хауърд Шор The Lord of the Rings: The Two Towers "Isengard Unleashed" 2002 Warner Brothers
Питър Гейбриъл OVO "Downside Up", "Make Tomorrow" 2000 EMI
Елиът Голдентал; Елизабет Фрейзър In Dreams "Dream Baby" 1999 EMI
Масив Атак Mezzanine "Teardrop", "Black Milk" and "Group Four" 1998 Virgin Records
Майкъл Кеймън The Winter Guest "Take Me With You" 1998 Universal
Крейг Армстронг The Space Between Us "This Love" 1998 Melankolic
Саймън Реймънд Blame Someone Else "Worship Me" 1997 Bella Union
Батърс Sunpowder "Danger in Love", "The Dutch Venus", "Angel on Ruskin", "The Night is Young" 1995 Marina
Мууз Live a Little, Love a Lot "Play God" 1995 Play It Again Sam Records
The Future Sound of London Lifeforms [Remixes] EP "Lifeforms 1–5 and 7" 1994 Astralwerks
Медсин Sounds of Medicine "Time Baby 3" 1994 Beggars Banquet
Иън Маккълох Mysterio "Heaven's Gate" 1992 Sire Records
Иън Маккълох Candleland "Candleland" 1989 Sire Records
Фелт Ignite the Seven Cannons "Primitive Painters" 1985 Cherry Red
Dif Juz Extractions "Love Insane" 1985 4AD
Дис Мортал Койл It'll End in Tears "Song to the Siren", "Another Day" 1984 4AD
Волфганг Прес Scarecrow "Respect" 1984 4AD
Дис Мортал Койл Sixteen Days / Gathering Dust "Song to the Siren", "Sixteen Days / Gathering Dust" 1983 4AD

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Neyland, Nick. The Cocteau Twins' Liz Fraser Gives Rare Interview | Prefix // Prefixmag.com. Посетен на 17 April 2014.
  2. ↑ Morton, Rob. 1001 Albums You Must Hear Before You Die. New York, Universe, 2006. ISBN 0789320746. с. 634.
  3. ↑ All Time Top 1000 Albums. 3rd. Virgin Books, 2000. ISBN 0-7535-0493-6. с. 105.
  4. ↑ Peter Gabriel, Liz Fraser & Paul Buchanan - Downside up (Later with Jools Holland, May 2000) // YouTube.
  5. ↑ Cocteau Twins Members: Elizabeth Fraser
  6. ↑ The Ivors | the Ivors Academy | Champions of Music Creators
  7. ↑ Simpson, Dave. Elizabeth Fraser talks about why she finds it too difficult to even think about her old Cocteau Twins bandmates | Music // The Guardian. London, 26 November 2009. Посетен на 3 April 2012.
  8. ↑ Cocteau Twins' website // Cocteautwins.com. Посетен на 24 June 2012.
  9. ↑ Phoenix, Val. Embracing Otherness // Alternative Press (January 1997).
  10. ↑ King, Richard. How Soon is Now?: The Madmen and Mavericks who made Independent Music 1975–2005. Faber & Faber, 2012. ISBN 978-0571243907. Colin Wallace, their friend, confident and roadie has come from the same background as Fraser, Heggie and Guthrie. 'Liz's mum and my mum used to work in the same factory', he says, 'and God, it was awful, and I became their roadie through default. The first Cocteaus album, Garlands, was written off in the UK as another Siouxsie copy band, and Elisabeth was a huge Siouxsie fan – she had Siouxsie tattoos which she's had lasered off since'.
  11. ↑ а б в Phoenix, Val. Embracing Otherness // Alternative Press (January 1997).
  12. ↑ Chapman, Rob. Dark Side of the Spliff: Massive Attack // Mojo. Архивиран от оригинала на 2016-08-31. Посетен на 3 юни 2020.
  13. ↑ Elizabeth Fraser's website // Elizabethfraser.com. Архивиран от оригинала на 2023-03-29. Посетен на 24 June 2012.
  14. ↑ history|chapter 1: 1982 // cocteau twins. Посетен на 24 June 2012.
  15. ↑ Simpson, Dave. "Elizabeth Fraser: the Cocteau Twins and me". The Guardian, 26 November 2009. Посетен на 31 март 2022
  16. ↑ History | chapter 16: 1993 // cocteau twins. Посетен на 17 April 2014.
  17. ↑ History // CocteauTwins.com. Посетен на 12 June 2013.
  18. ↑ а б Simpson, Dave. Elizabeth Fraser talks about why she finds it too difficult to even think about her old Cocteau Twins bandmates | Music // The Guardian. London, 26 November 2009. Посетен на 3 април 2012.
  19. ↑ Lory, Dave, Irvin, Jim. Jeff Buckley: From Hallelujah to the Last Goodbye. Post Hill Press, 2018. ISBN 9781682615751. с. 312.
  20. ↑ Jeff Buckley: Everybody Here Wants You // Посетен на 7 април 2015. – BBC 4 feature.
  21. ↑ Snapes, Laura. Massive Attack to embark on Mezzanine tour with Cocteau Twins' Liz Fraser // the Guardian. Посетен на 2022-09-21. (на английски)
  22. ↑ post-punk.com. Cocteau Twins' Liz Fraser to Tour With Massive Attack in Celebration of 1998's "Mezzanine" // Post-Punk.com. Посетен на 2022-09-21. (на американски английски)
  23. ↑ Hartmann, Graham. A Perfect Circle – 'Wikipedia: Fact or Fiction?' // Loudwire. Посетен на 4 юли 2020. (на английски)
  24. ↑ Simpson, Dave. Elizabeth Fraser talks about why she finds it too difficult to even think about her old Cocteau Twins bandmates // The Guardian. 26 November 2009. Посетен на 4 юли 2020.
  25. ↑ Watch Elizabeth Fraser Perform Duet "The Moon Shines Bright" with British Folk Singer Sam Lee. post-punk.com. 11 December 2019.
  26. ↑ The Moon Shines Bright – Out Now | Sam Lee // Samleesong.co.uk. Посетен на 9 април 2020.
  27. ↑ Sam Lee Duets With // Elizabethfraser.com. Архивиран от оригинала на 2023-04-08. Посетен на 9 април 2020.
  28. ↑ Minsker, Evan. Cocteau Twins' Elizabeth Fraser Releasing New EP on Record Store Day 2022 // Pitchfork. Посетен на 28 April 2022.
  29. ↑ Daly, Rhian. Cocteau Twins' Elizabeth Fraser announces first release in 13 years // NME. Посетен на 28 април 2022.
  30. ↑ Minsker, Evan. Cocteau Twin's Elizabeth Fraser Shares New Sun's Signature Song "Golden Air": Listen // Pitchfork. Посетен на 28 април 2022.
  31. ↑ Past Exhibitions and Displays 2004 – Victoria and Albert Museum // Vam.ac.uk. Посетен на 9 April 2020.
  32. ↑ Ssh... Sounds in Space, V&A, London | Art and design // The Guardian. Посетен на 9 април 2020.
  33. ↑ Sculpting in sound // The Times. 15 May 2004. Посетен на 9 април 2020.
  34. ↑ Young, Rob. Shhh ... // Frieze (85). 10 September 2004.
  35. ↑ Hushed tones as V&A goes audio. DesignWeek.co.uk. 20 May 2004.
  36. ↑ Solo album by Cocteau Twins frontwoman Elizabeth Fraser out this spring // Side-line.com. Посетен на 24 June 2012.
  37. ↑ Today – Elizabeth Fraser's 'melody and poetry' // BBC News. 16 June 2012. Посетен на 24 June 2012.
  38. ↑ Elizabeth Fraser releases new single, 'Moses' + starts work on first solo album // Side-line.com. Посетен на 24 юни 2012.
  39. ↑ Simpson, Dave. Elizabeth Fraser: the Cocteau Twins and me // The Guardian. London, 26 November 2009. Посетен на 24 юни 2012.
  40. ↑ Simpson, Dave. Cocteau Twins' Elizabeth Fraser to perform at Meltdown festival | Music // The Guardian. London, 1 May 2012. Посетен на 24 юни 2012.
  41. ↑ Cocteau Twins' Elizabeth Fraser to play first show in 14 years | News // NME. Посетен на 24 юни 2012.
  42. ↑ Earls, John. Exclusive Listen: Elizabeth Fraser's comeback music // Loaded.co.uk. Посетен на 29 август 2016.
  43. ↑ Film Soundtrack & Audio Production, Bristol, United Kingdom // The Insects. Посетен на 29 August 2016.
  44. ↑ Bowe, Miles. Cocteau Twins' Elizabeth Fraser contributes song to BBC series // Factmag.com. Посетен на 29 август 2016.
  45. ↑ Interview – The Insects, soundtrack composers on The Living and The Dead // Spiral Earth. Посетен на 29 August 2016.
  46. ↑ Spend an evening with Elizabeth Fraser and John Grant // Royal Albert Hall. Посетен на 24 October 2021.
  47. ↑ Clarke, Patrick. John Grant and Elizabeth Fraser In Conversation // The Quietus. Посетен на 24 октомври 2021.
  48. ↑ а б Clarke, Patrick. The Quietus – News – Elizabeth Fraser And John Grant Talk 'Blue Bell Knoll' // The Quietus. Посетен на 3 юни 2020.
  49. ↑ Cocteau Twins' Elizabeth Fraser resurfaces for rare live performance in London // slicingupeyeballs.com.
  50. ↑ Cocteau Twins' Elizabeth Fraser Makes a Rare Live Performance in London // post-punk.com.
  51. ↑ Sun's Signature - Sun's Signature - 12"
  52. ↑ Mugan, Chris. Elizabeth Fraser, Royal Festival Hall, London // The Independent. 7 August 2012.
  53. ↑ Adams, Tim. Elizabeth Fraser: 'I'm so excited to have made this decision to perform' // The Guardian. 24 June 2012. Посетен на 28 April 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elizabeth Fraser в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Шотландия“         Портал „Шотландия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елизабет_Фрейзър&oldid=12197528“.