Елизабет Шарлота фон Пфалц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Елизабет Шарлота фон Пфалц
Подпис
Елизабет Шарлота фон Пфалц, 1673
Елизабет Шарлота фон Пфалц, ок. 1719

Елизабет Шарлота фон Пфалц (на немски: Elisabeth Charlotte von der Pfalz, Liselotte von der Pfalz, * 27 май 1652 в Хайделберг, † 8 декември 1722 в Сен-Клу при Париж) от род Вителсбахи е принцеса от Пфалц и чрез женитба херцогиня на Орлеан и снаха на крал Луи XIV ot Франция. Тя има литературно и историческо значение чрез кореспонденцията си, в която описва живота във френския двор.

Тя е дъщеря на курфюрст Карл I Лудвиг фон Пфалц (1617 – 1680), син на „Зимния крал“) и Шарлота фон Хесен-Касел (1627 – 1686), дъщеря на ландграф Вилхелм V фон Хесен-Касел. Баща ѝ се развежда от майка ѝ през 1658 г. и изпраща седемгодишната Елизабет Шарлота в Хановер при сестра си София съпругата на херцог Ернст Август. През 1663 г. баща ѝ я взема обратно в Хайделберг.

Елизабет Шарлота се омъжва по политически причини през 1671 г. за Филип I Орлеански (1640 – 1701), по-малък брат на крал Луи XIV. Тя е втората му съпруга. Съпругът ѝ е хомосексуален и умира през 1701 г. След смъртта на Луи XIV нейният син Филип II Орлеански става регент на непълнолетния крал Луи XV. Така тя става отново първата дама в страната.

Елизабет Шарлота пише около 60 000 писма, от които 2/3 са на немски и 1/3 на френски език. Запазени са около 5000 писма.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Annedore Haberl: Liselotte von der Pfalz. Briefe. Hanser, München 1996.
  • Hannelore Helfer: Liselotte von der Pfalz in ihren Harling-Briefen. Verlag Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2007.
  • Heinz Herz: Briefe der Herzogin Elisabeth Charlotte von Orléans an ihre Geschwister. Leipzig 1972.
  • Helmuth Kiesel: Briefe der Liselotte von der Pfalz. Insel, Frankfurt am Main 1995, ISBN 3-458-32128-4.
  • Carl Künzel: Die Briefe der Liselotte von der Pfalz, Herzogin von Orleans. Verlag Langewiesche-Brandt, Ebenhausen bei München 1912.
  • Hans Pleschinski: Liselotte von der Pfalz. Ihre Briefe. Gelesen von Christa Berndt. Kunstmann, München 2004, ISBN 3-88897-371-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Helmuth Kiesel: Briefe der Liselotte von der Pfalz, S. 10.
  • Dirk Van der Cruysse: Madame sein ist ein ellendes Handwerck. Liselotte von der Pfalz – Eine deutsche Prinzessin am Hof des Sonnenkönigs. Aus dem Französischen von Inge Leipold. 7. Auflage. Piper, München 2001, ISBN 3-492-22141-6.
  • Peter Fuchs: Elisabeth Charlotte. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 448 – 451 (Digitalisat).* Arlette Lebigre: Liselotte von der Pfalz. Eine Wittelsbacherin am Hofe Ludwigs XIV. Claassen, Düsseldorf 1988, ISBN 3-453-04623-4 (Nachdruck Heyne, München 1991).
  • Sigrun Paas: Liselotte von der Pfalz. Madame am Hofe des Sonnenkönigs. HVA, Heidelberg 1996, ISBN 3-8253-7100-X (Katalog zur Ausstellung im Heidelberger Schloss).
  • Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 108 – 121.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за