Елизабет фон Саксония-Майнинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елизабет фон Саксония-Майнинген
принцеса от Саксония-Майнинген
Elisabeth Ernestine Antonie.jpg
Елизабет Ернестина Антония фон Саксония-Майнинген, абатиса на Гандерсхайм, ок. 1734, портрет в кайзер-залата на манастир Гандерсхайм
Лични данни
Други титли абатиса на светския имперски манастир в Гандерсхайм
Родена
Починала
Погребана в мрарморен саркофаг в манастирската църква в Гандерсхайм
Семейство
Династия Ернестински Ветини
Баща Бернхард I фон Саксония-Майнинген
Майка Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет фон Саксония-Майнинген в Общомедия

Елизабет Ернестина Антония фон Саксония-Майнинген (на немски: Elisabeth Ernestine Antonie von Sachsen-Meiningen; * 3 декември 1681 в Майнинген; † 24 декември 1766 в Гандерсхайм) от рода на Ернестински Ветини е принцеса от Саксония-Майнинген и абатиса на светския имперски манастир в Гандерсхайм (1713 – 1766).[1]

Тя е дъщеря на херцог Бернхард I фон Саксония-Майнинген (1649 – 1706) и втората му съпруга Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел (1658 – 1729), дъщеря на херцог Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (1633 – 1714) и Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург (1634 – 1704). Сестра е на Елеонора Фридерика (1683 – 1739), канониса в Гандерсхайм, Вилхелмина Луиза (1686 – 1753), омъжена на 20 декември 1703 г. в Майнинген за херцог Карл фон Вюртемберг-Бернщат (1682 – 1745), и на херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (1687 – 1763).[2]

Елизабет се интересува от рано за литература и музика. Тя пее и играе театър. През 1713 г. тя става абатиса на евангелийския манастир Гандерсхайм. Тя създава библиотека и събира произведения на изкуството.

Елизабет основава с манастирския капител на 26 април 1721 г. днешната манастирска библиотека. През 1713 – 1726 г. тя строи летен дворец с колекции и стаи за учене в Брунсхаузен (част от Гандерсхайм), барок-градина и от 1726 – 1736 г. тя създава бароково крило на манастира с „кайзерска зала“.

С брат си херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген тя се разбира много добре цял живот и му помага при конфликтите му с неговите братя и също финансово. Антон Улрих наследява голяма част от нейните колекции, които след нейната смърт са премесени в Майнинген.

Елизабет Ернестина фон Саксония-Майнинген умира след 53 годишна служба на Бъдни Вечер 24 декември 1766 в. в Гандерсхайм и е погребана в мрарморен саркофаг в манастирската църква.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin Hoernes, Hedwig Röckelein: Gandersheim und Essen. Vergleichende Untersuchungen zu sächsischen Frauenstiften, (Essener Forschungen zum Frauenstift, Band 4), Essen (2006)
  • Hannelore Schneider: Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen, Südthüringer Forschungen, Heft 27. 300 Jahre Schloß Elisabethenburg. Meiningen 1994.
  • Kurt Kronenberg: Äbtissinnen des Reichsstiftes Gandersheim (1981).
  • Hans Goetting: Das Bistum Hildesheim 1: Das reichsunmittelbare Kanonissenstift Gandersheim (= Germania Sacra N. F. 7). Berlin/New York 1973, ISBN 978-3-11-004219-1. Digitalisat
  • Hannelore Schneider: Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen. In: 300 Jahre Schloss Elisabethenburg. Südthüringer Forschungen, Heft 27, Meiningen 1994.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. 430
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 50

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herzogin Elisabeth Ernestine von Sachsen-Meiningen Herzogin von Sachsen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  2. Wettin 6, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]