Елизе Рихтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елизе Рихтер
Elise Richter
австрийска филоложка
Елизе Рихтер през 1907 г. [1]
Елизе Рихтер през 1907 г. [1]

Родена
Починала
21 юни 1943 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Виенски университет
Работила в Виенски университет
Инсбрукски университет
Литература
Жанрове автобиография
Елизе Рихтер в Общомедия

Елизе Рихтер (на немски: Elise Richter) е австрийска специалистка по романистика и университетска професорка. През 1905 г. става първата жена, хабилитирала се във Виенския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елизе Рихтер е родена е на 2 март 1865 г. във Виена, в семейството на главния лекар Максимилиан Рихтер (роден през 1824 г. в Тренчин, Унгария, умрял през 1890 във Виена) и съпругата му Емили (Еми) Лакенбахер (родена през 1832 г. в Есег, умряла през 1889 във Виена). Израства в богатите условия на асимилирано еврейско семейство. Има една по-възрастна сестра, Хелене, която става известна като англицистика. Когато е 20-годишна Елизе Рихтер се разболява от ревматизъм и остава болна до края на живота си. От 1891 г. получава правото да посещава единични лекции във Виенския университет като гост-слушателка. Когато на жените е позволено да се явяват на зрелостни изпити през 1896 г. 31-годишната Рихтер става първата жена, която издържа матура като частна ученичка към Академичната гимназия във Виена. Една година по-късно жените са допуснати и до следване във философския факултет към Виенския университет. Рихтер се записва в специалността „романистика“ като редовна студентка, завършва следването си през 1901 г. и се хабилитира като първа жена във Виенския университет през 1905 г. През 1921 г. става първата жена, която е избрана за извънредна професура. По-късно тя ръководи Фонетичния институт и изследва физиологичните и психологичните основи на езика. Когато през 1929 г. се освобождава професорско място в катедрата за романистична литература към Инсбрукския университет, в цяла Австрия няма хабилитирани романисти освен вече 61-годишната Елизе Рихтер, чиято кандидатура не е обсъждана поради възрастта ѝ. [2]

Рихтер е политически активна, основава „Сдружение на академичките“ и е съоснователка на женска партия. Въпреки това тя не вижда себе си като борец за правата на жените.[3]

През 1943 г. Рихтер е депортирана в гетото „Терезиенщат“. Няколко месеца след депортацията тя умира в гетото на 21 юни 1943 г.[4]

Библиотека на Рихтер[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. книгите от библиотеката на сестри Рихтер, съдържаща около 3000 тома, е отнета в полза на Кьолнския университет под политическия натиск на нацистите. След като е открита кореспонденция относно книгите в архива, тази библиотека бива реконструирана от 2005 г. и, ако е възможно, ще бъде реституирана на наследниците. [5]

Награда „Елизе Рихтер“[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. Германското сдружение на романистите връчва награда от 1500 евро за отлични хабилитации и дисертации в областта на романистиката, която е наречена на Елизе Рихтер.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Zur Entwicklung der romanischen Wortstellung aus der lateinischen. Max Niemeyer Verlag, Halle (Saale) 1903
  • Fremdwortkunde. Teubner, Leipzig 1919.
    • „За чуждиците“
  • Lautbildungskunde. Einführung in die Phonetik. Teubner, Leipzig/ Berlin 1922.
  • Wie wir sprechen. Sechs volkstümliche Vorträge. 2., vollst. umgearb. Aufl. Teubner, Leipzig 1925.
    • „Как говорим? Шест народни речи“
  • Die Entwicklung des neuesten Französischen. Velhagen & Klasing, Bielefeld/ Leipzig 1933.
  • Beiträge zur Geschichte der Romanismen I. Chronologische Phonetik des Französischen bis zum Ende des 8. Jahrhunderts. Niemeyer, Halle, Saale 1934.
    • „Приноси относно историята на романизмите I. Хронологична фонетика на френския език до края на 8 век“
  • Kleinere Schriften zur allgemeinen und romanischen Sprachwissenschaft. Institut für Sprachwissenschaft der Universität Innsbruck, Innsbruck 1977.
    • „По-малки текстове относно обща и романска филология“
  • Summe des Lebens. WUV-Universitätsverlag, Wien 1997 (Autobiographie, Typoskript 1940).
    • „Сума на живота“ (автобиография)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nationalbibliothek, Österreichische. ANNO-Wiener_Bilder-19070918-5. // anno.onb.ac.at. Посетен на 5 април 2016. (на немски)
  2. Paul Videsott. Institutsgeschichte – Universität Innsbruck. // uibk.ac.at. Посетен на 5 април 2016. (на немски)
  3. m.b.H., STANDARD Verlagsgesellschaft. Elise Richter: „Mein zweites Leben soll nicht gemordet werden“. // derStandard.at. 12 юни 2015. Посетен на 5 април 2016. (на немски)
  4. Elise Richter, Todesfallanzeige bei holocaust.cz
  5. Christine Haffmans: Wiedergutmachung durch Erinnerung, Opfer und Nutznießer: Die Rekonstruktion der Richter-Bibliothek in der Universitäts- und Stadtbibliothek Köln. In: Mit Uns. (Mitarbeiterzeitschrift Uni-Köln), Juni 09, S. 20f + September 09 Teil II: Notverkauf nach Köln. (PDF; 11,3 MB), S. 22f.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elise Richter“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.