Елино-българско училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Елино-българското или Славяно-елинското училище е светско училище от епохата на Възраждането. В него преподаването се извършва комбинирано на гръцки и на български език.

Този вид учебни заведения са преходна форма от килийното към модерното новобългарско образование.

Опити за откриване на подобни училища са предприети още през 1810-1812 година в Сливен и Котел. Първото обаче елино-българско училище от завършен вид е основано през 1815 година от Емануил Васкидович в Свищов. По-късно подобни училища се създават в Котел (1819), Сливен (1825), Карлово (1826), Смирна (1828) и в други градове.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]