Елин Рахнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елин Рахнев
Роден 3 юли 1968 г. (51 г.)
Професия писател, поет, драматург, журналист
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Дебютни творби „Съществувам“ (1993)
Известни творби „Боб“, „Фенове“,
„Октомври“, „Канела“
Награди „Веселин Ханчев“ (1992)
„Иван Николов“ (1999)
„Икар“ за драматургия (1999, 2003)
„Аскеер“ за драматургия (2011)

Елин Рахнев е български писател, поет, драматург и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в „Св. Климент Охридски“, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работил е като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000 – 2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по БНТ, „Невалидно“ по bTV, „Арт трафик“ по PRO.BG. Автор в „Суматоха“ и „Панорама“, където авторската му рубрика върви и в момента. Водил е редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“, списание „Тема“, списание „Его“. От 2012 г. всяка седмица води авторска рубрика във в. „168 часа“.

Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“[1], „Флобер“[2], „Прозорецът на Йонеско“[3] [4] [5] [6], „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1999 и 2002 г.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Съществувам. 7+7, 1993
  • Развяване на минзухара. 1995
  • Октомври. 1998
  • Канела. Стихотворения. София: Факел, 2008, 40 с.[8]
    • Zimt. Gedichte, zweisprachig. Aus dem Bulgarischen von Henrike Schmidt. Leipziger Literaturverlag, 2012, 100 S.
  • 5 пиеси. София: Фама, 2011, 222 с.
  • Кукувицата. Пловдив: Жанет-45, 2012
  • Зелда. София: ICU, 2017, 42 с.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“, а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“.

Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003). През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Виолета Дечева, „Боб“ като ритуал“, рец. във в. „Култура“.
  2. ↑ Виолета Дечева, „Думите и сцената“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.
  3. ↑ Аве Иванова, „Празната дреха на техния пароксизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.
  4. ↑ Теодора Димова, „Елин, влюбеният в другите живи“, в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.
  5. ↑ Катя Атанасова, „По повод текста и контекста“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
  6. ↑ Аве Иванова, „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
  7. ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
  8. ↑ Камелия Спасова, „Не/подправената „Канела“ на Елин Рахнев“, рец. в сп. „Алтера“, бр.8/9, София: Алтера, 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елин_Рахнев&oldid=9403465“.