Направо към съдържанието

Елин Рахнев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елин Рахнев
български поет, драматург и журналист
Роден
3 юли 1968 г. (56 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, поет, драматург, журналист
Литература
Жанровестихотворение, драма
Дебютни творби„Съществувам“ (1993)
Известни творби„Боб“, „Фенове“,
„Октомври“, „Канела“
Награди„Веселин Ханчев“ (1992)
„Иван Николов“ (1999)
„Икар“ за драматургия (1999, 2003)
„Аскеер“ за драматургия (2011)

Елин Христов Рахнев е български писател, поет, драматург и журналист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършва Специална педагогика в „Св. Климент Охридски“, а по-късно следва режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работи като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000 – 2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, но напуска заради несъгласия с тогавашния директор Атанас Атанасов.[1] От 2014 г. е драматург на Хасковския театър[2].

Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по БНТ, „Невалидно“ по bTV и „Арт трафик“ по PRO.BG. Автор в предаванията „Суматоха“ и „Панорама“, където има авторска рубрика[3]. Води редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“ и списанията „Тема“ и „Его“. От август 2012 г. до октомври 2019 г. води авторска рубрика в седмичния вестник „168 часа“[4].

Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“[5], „Флобер“[6], „Прозорецът на Йонеско“[7][8][9][10], „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1999 и 2002 г.[11]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Съществувам. 7+7, 1993
  • Развяване на минзухара. 1995
  • Октомври. 1998
  • Канела. Стихотворения. София: Факел, 2008, 40 с.[12]
    • Zimt. Gedichte, zweisprachig. Aus dem Bulgarischen von Henrike Schmidt. Leipziger Literaturverlag, 2012, 100 S.
  • 5 пиеси. София: Фама, 2011, 222 с.
  • Кукувицата. Пловдив: Жанет-45, 2012
  • Зелда. София: ICU, 2017, 42 с.
  • Не зная как да се държа, когато ме обичат. София: ICU, 2023, 146 с.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“[13], а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“.

Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003)[14]. През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“[15][16].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Димитър Стайков, Половин Атанасов не стига за цяла Сатира, 24chasa.bg, 21 октомври 2009 г.
  2. ↑ „Елин Рахнев стана драматург на Хасковския театър“, haskovo.net, 11 февруари 2014 г.
  3. ↑ „Думи в тълпата – интервю с Елин Рахнев“, БНТ, 20 декември 2013 г.
  4. ↑ Елин Рахнев във вестник „168 часа“.
  5. ↑ Виолета Дечева, „Боб“ като ритуал“, рец. във в. „Култура“.
  6. ↑ Виолета Дечева, „Думите и сцената“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.
  7. ↑ Аве Иванова, „Празната дреха на техния пароксизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.
  8. ↑ Теодора Димова, „Елин, влюбеният в другите живи“, в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.
  9. ↑ Катя Атанасова, „По повод текста и контекста“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
  10. ↑ Аве Иванова, „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
  11. ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
  12. ↑ Камелия Спасова, „Не/подправената „Канела“ на Елин Рахнев“, рец. в сп. „Алтера“, бр.8/9, София: Алтера, 2008 г.
  13. ↑ „Наградените автори“ – списък с публикациите за конкурса „Веселин Ханчев“ (1992 – 2005) на сайта на конкурса „Веселин Ханчев“.
  14. ↑ „Ицко Финци получава „Икар“ за цялостно творчество“, dnevnik.bg, 25 март 2003 г.
  15. ↑ „Награда „Аскеер 2011“ за „Сирано дьо Бержерак“, vesti.bg, 23 май 2011 г.
  16. ↑ „Коста Цонев получи специалната награда за цялостно творчество на „Аскеер“, bulphoto.com, 24 май 2011 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елин_Рахнев&oldid=12179655“.