Елин Рахнев
| Елин Рахнев | |
|---|---|
| Роден | 3 юли 1968 г. |
| Професия | писател, поет, драматург, журналист |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, драма |
| Дебютни работи | „Съществувам“ (1993) |
| Известни творби | „Боб“, „Фенове“, „Октомври“, „Канела“ |
| Награди | „Веселин Ханчев“ (1992) „Иван Николов“ (1999) „Икар“ за драматургия (1999, 2003) „Аскеер“ за драматургия (2011) |
Елин Рахнев е български писател, поет, драматург и журналист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в „Св. Климент Охридски“, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.
Работил е като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000 – 2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по БНТ, „Невалидно“ по bTV, „Арт трафик“ по PRO.BG. Автор в „Суматоха“ и „Панорама“, където авторската му рубрика върви и в момента. Водил е редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“, списание „Тема“, списание „Его“. От 2012 г. всяка седмица води авторска рубрика във в. „168 часа“.
Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“[1], „Флобер“[2], „Прозорецът на Йонеско“[3] [4] [5] [6], „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1999 и 2002 г.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Съществувам. 7+7, 1993
- Развяване на минзухара. 1995
- Октомври. 1998
- Канела. Стихотворения. София: Факел, 2008, 40 с.[8]
- Zimt. Gedichte, zweisprachig. Aus dem Bulgarischen von Henrike Schmidt. Leipziger Literaturverlag, 2012, 100 S.
- 5 пиеси. София: Фама, 2011, 222 с.
- Кукувицата. Пловдив: Жанет-45, 2012
Награди[редактиране | редактиране на кода]
През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“, а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“.
Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003). През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Виолета Дечева, „Боб“ като ритуал“, рец. във в. „Култура“.
- ↑ Виолета Дечева, „Думите и сцената“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.
- ↑ Аве Иванова, „Празната дреха на техния пароксизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.
- ↑ Теодора Димова, „Елин, влюбеният в другите живи“, в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.
- ↑ Катя Атанасова, „По повод текста и контекста“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
- ↑ Аве Иванова, „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
- ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
- ↑ Камелия Спасова, „Не/подправената „Канела“ на Елин Рахнев“, рец. в сп. „Алтера“, бр.8/9, София: Алтера, 2008 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Елин Рахнев в Литернет
- Елин Рахнев в Public Republic
- Елин Рахнев в Литературен клуб
- Стихотворения на Елин Рахнев на сайта на наградата „Веселин Ханчев“
- Елин Рахнев в theatre.art.bg
- Интервюта
- „Елин Рахнев: Вече ни се пръскат сърцата от политика“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 3 септември 2001
- „Елин Рахнев: Направихме си и Пражка пролет, и Унгарска революция“, интервю на Петя Бахарова, сп. „Тема“, бр. 32 (148), 16 – 22 август 2004
- „Елин Рахнев: Оттук нататък ЦСКА е сектор „Г“, интервю на Ники Кънчев, в. „7 дни спорт“, 16 юли 2008
- „Елин Рахнев: У нас идва времето на гаражните театри“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 2 юни 2011
- „Елин Рахнев: Един чалгаджия не може да разбере Бербатов“, интервю на Никола Михайлов, в. „Новинар“, 9 септември 2011
- „Елин Рахнев: Кредитният човек не може да се бунтува“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 12 октомври 2013
- „Елин Рахнев: Сами си сложихме ДДС на усмивката, на сълзата, на мечтите си“, интервю на Румен Леонидов, в. „Животът днес“, 10 декември 2013
- „Елин Рахнев: „Не сме марионетки, а същества – вселени“, интервю на Румен Леонидов, електронен бюлетин „Факел“, 22 декември 2013
- „Елин Рахнев: Поезията е влюбване по 4000 пъти на минута“, интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт“, 25 април 2014
- „Елин за всички“, интервю на Никола Шахпазов, сп. „Програмата“, 5 юни 2014
- „Елин Рахнев: Кланяме се пред нови икони – банкоматите“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 17 юли 2014
|
