Елин Рахнев
| Елин Рахнев | |
|---|---|
| български поет, драматург и журналист | |
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Професия | писател, поет, драматург, журналист |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, драма |
| Дебютни творби | „Съществувам“ (1993) |
| Известни творби |
„Боб“, „Фенове“, „Октомври“, „Канела“ |
| Награди |
„Веселин Ханчев“ (1992) „Иван Николов“ (1999) „Икар“ за драматургия (1999, 2003) „Аскеер“ за драматургия (2011) |
Елин Рахнев е български писател, поет, драматург и журналист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършва Специална педагогика в „Св. Климент Охридски“, а по-късно следва режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.
Работи като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000 – 2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. От 2014 г. е драматург на Хасковския театър[1].
Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по БНТ, „Невалидно“ по bTV и „Арт трафик“ по PRO.BG. Автор в предаванията „Суматоха“ и „Панорама“, където има авторска рубрика[2]. Води редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“ и списанията „Тема“ и „Его“. От август 2012 г. до октомври 2019 г. води авторска рубрика в седмичния вестник „168 часа“[3].
Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“[4], „Флобер“[5], „Прозорецът на Йонеско“[6][7][8][9], „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1999 и 2002 г.[10]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Съществувам. 7+7, 1993
- Развяване на минзухара. 1995
- Октомври. 1998
- Канела. Стихотворения. София: Факел, 2008, 40 с.[11]
- Zimt. Gedichte, zweisprachig. Aus dem Bulgarischen von Henrike Schmidt. Leipziger Literaturverlag, 2012, 100 S.
- 5 пиеси. София: Фама, 2011, 222 с.
- Кукувицата. Пловдив: Жанет-45, 2012
- Зелда. София: ICU, 2017, 42 с.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“[12], а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“.
Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003)[13]. През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“[14][15].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Елин Рахнев стана драматург на Хасковския театър“, haskovo.net, 11 февруари 2014 г.
- ↑ „Думи в тълпата – интервю с Елин Рахнев“, БНТ, 20 декември 2013 г.
- ↑ Елин Рахнев във вестник „168 часа“.
- ↑ Виолета Дечева, „Боб“ като ритуал“, рец. във в. „Култура“.
- ↑ Виолета Дечева, „Думите и сцената“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.
- ↑ Аве Иванова, „Празната дреха на техния пароксизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.
- ↑ Теодора Димова, „Елин, влюбеният в другите живи“, в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.
- ↑ Катя Атанасова, „По повод текста и контекста“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
- ↑ Аве Иванова, „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
- ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
- ↑ Камелия Спасова, „Не/подправената „Канела“ на Елин Рахнев“, рец. в сп. „Алтера“, бр.8/9, София: Алтера, 2008 г.
- ↑ „Наградените автори“ – списък с публикациите за конкурса „Веселин Ханчев“ (1992 – 2005) на сайта на конкурса „Веселин Ханчев“.
- ↑ „Ицко Финци получава „Икар“ за цялостно творчество“, dnevnik.bg, 25 март 2003 г.
- ↑ „Награда „Аскеер 2011“ за „Сирано дьо Бержерак“, vesti.bg, 23 май 2011 г.
- ↑ „Коста Цонев получи специалната награда за цялостно творчество на „Аскеер“, bulphoto.com, 24 май 2011 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Елин Рахнев в Литернет
- Елин Рахнев в Public Republic Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.
- Елин Рахнев в Литературен клуб Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine.
- Стихотворения на Елин Рахнев на сайта на наградата „Веселин Ханчев“
- Елин Рахнев в theatre.art.bg
- Интервюта
- „Елин Рахнев: Вече ни се пръскат сърцата от политика“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 3 септември 2001
- „Елин Рахнев: Направихме си и Пражка пролет, и Унгарска революция“, интервю на Петя Бахарова, сп. „Тема“, бр. 32 (148), 16 – 22 август 2004
- „Елин Рахнев: Оттук нататък ЦСКА е сектор „Г“, интервю на Ники Кънчев, в. „7 дни спорт“, 16 юли 2008
- „Елин Рахнев: У нас идва времето на гаражните театри“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 2 юни 2011
- „Елин Рахнев: Един чалгаджия не може да разбере Бербатов“, интервю на Никола Михайлов, в. „Новинар“, 9 септември 2011
- „Елин Рахнев: Кредитният човек не може да се бунтува“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 12 октомври 2013
- „Елин Рахнев: Сами си сложихме ДДС на усмивката, на сълзата, на мечтите си“, интервю на Румен Леонидов, в. „Животът днес“, 10 декември 2013
- „Елин Рахнев: „Не сме марионетки, а същества – вселени“, интервю на Румен Леонидов, електронен бюлетин „Факел“, 22 декември 2013
- „Елин Рахнев: Поезията е влюбване по 4000 пъти на минута“, интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт“, 25 април 2014
- „Елин за всички“, интервю на Никола Шахпазов, сп. „Програмата“, 5 юни 2014
- „Елин Рахнев: Кланяме се пред нови икони – банкоматите“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 17 юли 2014
|