Елио Петри
| Елио Петри Elio Petri | |
| италиански режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1982 г.
Рим, Италия |
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Националност |  Италия |
| Режисура | |
| Активност | 1953–1982 |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.eliopetri.net |
| Елио Петри в Общомедия | |
Елио Петри (на италиански: Elio Petri) е италиански филмов режисьор. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
От 1951 година работи като асистент-режисьор на Джузепе Де Сантис. Дебютира като режисьор с филма „Убийцата“ (1961). Първите му филми са на социални теми. Филмът „Всеки му своето“ (1967) за сицилианската мафия е началото на нов етап в кариерата му. Той започва да прави филми по политически теми: „Следствие по делото на гражданина извън всякакво подозрение“ (1969), „Работната класа отива в рая“ (1971), „Имотът вече не е кражба“ (1973), „С всички средства“ (1976).
До 1957 година е бил член в Комунистическата партия на Италия.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Режисьор[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1961 | Убийцата | L’assassino | |
| 1963 | Учителят от Вигевано | Il maestro di Vigevano | |
| 1963 | Дните бяха преброени | I giorni contati | |
| 1964 | Висока изневяра | Alta infedeltà | |
| 1965 | Десетата жертва | La decima vittima | |
| 1967 | Всеки му своето | A ciascuno il suo | |
| 1969 | Тихо място в провинцията | Un tranquillo posto di campagna | |
| 1970 | Следствие по делото на гражданина извън всякакво подозрение | Indagine su un cittadino al di sopra di ogni sospetto | |
| 1971 | Работната класа отива в рая | La classe operaia va in paradiso | |
| 1973 | Имотът вече не е кражба | La proprietà non è più un furto | |
| 1976 | С всички средства | Todo modo | |
| 1978 | Мръсно ръце | Le mani sporche | |
| 1979 | Добра новина | Вuone notizie |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
