Елипса на деформациите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Индикатриси на Тисо върху карта в Ламбертова еквивалентна азимутна проекция
Кръгове върху сфера, производни на които са индикатрисите на Тисо

В картографията, елипсата на деформациите или индикатриса на Тисо е графично представяне на локалните деформации, свойствени на картографските проекции. Въведена е за пръв път от френския учен Никола Тисо през 1881 г. в труда му Mémoire sur la représentation des surfaces et les projections des cartes géographiques.[1]

Представлява елипса в двумерна декартова координатна система, получена след проектиране на кръг с минимален радиус в сферична координатна система. Разликата на двете полуоси на елипсата спрямо радиуса на минималната окръжност дават оценка на степента на деформация на използваната картографска проекция:

  • Ъгълът на ориентация на индикатрисата и нейния ексцентрицитет отразяват ъгловите деформации на проекцията.
  • Разликата в площите на индикатрисата и първичната минимална окръжност отразяват степента на деформация на площите.

При оценка на деформациите в дадена проекция обикновено се използват множество индикатриси, разположени в пресечените точки на меридианите и паралелите на дребномащабно картно изображение.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tissot, Nicolas. Mémoire sur la représentation des surfaces et les projections des cartes géographiques. Paris, Imprimerie de Gauthier-Villars, 1881. с. 1 – 337.
  2. Snyder, John. Map Projections:A Working Manual (USGS Professional Paper: 1395). // 1987. с. 20 – 21.