Елисавета Вълчинова-Чендова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елисавета Вълчинова-Чендова
български музиколог
Родена
4 февруари 1954 г. (65 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Институт за музика при БАН
Работила в Институт за изкуствознание на БАН
Нов български университет

Елисавета Вълчинова-Чендова е български музиколог, професор в Нов български университет и в Института за изкуствознание на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. защитава докторска дисертация на тема „Военните духови оркестри в България и техният репертоар – 1879–1944 година“ като редовен докторант в тогавашния Институт за музика при БАН (днес сектор „Музика“ в Института за изследване на изкуствата), в който работи от 1 февруари 1982 г. до днес. През 2005 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на изкуствознанието“ на тема „Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации“. Автор е на студии и статии, посветени на българското композиторско творчество и изпълнителско изкуство в български и чуждестранни печатни научни тематични сборници, енциклопедични издания и други, както и в интернет издания.

Професор е в департамент „Музика“ на Нов български университет (от март 2010) и професор (старши научен сътрудник I степен, 2008) в сектор „Музика“ на Института за изкуствознание (днес Института за изследване на изкуствата) на БАН.

Главен редактор от 2006 г. на списание „Българско музикознание“, издание на Института за изкуствознание – БАН. Председател на секция „Музиколози“ и член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (1999–2002; 2002–2005; 2008–2011, от 2017). От юли 2011 до октомври 2014 г. е член на ръководството на секцията.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата за критика и публицистика „Владимир Башев“ (1989), „Кристална лира 2004“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, награди на Министерство на културата и „Класик ФМ“ радио, награди на СБК за музиколожко творчество „Книга на годината“ (2000, 2003, 2004, 2010), „Златното петолиние 2005“ и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България – средата на XIX – края на ХХ век“ (С., 2000)
  • „Енциклопедия български композитори“ (СБК, 2003), публикувана на български и на английски език
  • „Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации“ (С., ИИзк, 2004)
  • „Светът на моята музика. Композиторът Владимир Панчев“, съавт. с А. Найденова (2008)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]