Елисавета Карамихайлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елисавета Карамихайлова
българска физичка

Родена
Починала
24 април 1968 г. (70 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Физика
Образование Виенски университет
Работила в Софийски университет
Българска академия на науките

Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от основателите на катедрата по атомна физика в него.[1] Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и е първата жена професор по физика в България.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елисавета Карамихайлова е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд.[3] Нейна леля е художничката Елена Карамихайлова.[4] През 1907 г. семейството се премества в София, където баща ѝ става един от известните хирурзи.[5]

През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във Виенския университет.[6] Още през 1921 г. тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания.[7] През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет.

През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.[8] В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.[9] След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.[10]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим.[11] На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна.[12] През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет.[4] В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките.[13][14]

Паметна плоча на Елисавета Карамихайлова, ул. „Кракра“ 11, София

Елисавета Карамихайлова умира от рак през 1968 година.[15] Тя завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН. [16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. А. Минкова, „60 години катедра атомна физика“, Годишник на СУ, ФзФ, 100, 32-52 (2007).
  2. Х. Протохристов, „Професор д-р Елисавета Карамихайлова в световната физика“, Искри, 10(6) 7-19; (7) 11-21 (2005).
  3. Ц. Софрониева, „За личността на професор Елисавета Карамихайлова“, Бюлетин на ДФБ (3) 12-16 (1990
  4. а б Пенка Лазарова, Никола Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик, София, 2013.
  5. Б. Амов, „Професор Елисавета Карамихайлова“, Доклади на Българското ядрено дружество, 3(1) 107-110 (1998).
  6. Ц. Софрониева, „Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г.“, Бюлетин на ДФБ (4) 4-9 (1990).
  7. Г. Камишева, „Приноси на българската физичка проф. д-р Елисавета Карамихайлова“, Списание на Българската академия на науките (1) 48-57 (2018).
  8. П. Лазарова, „Животоописание на проф. д-р Ел. Карамихайлова“, Бюлетин ДФБ (4) 45-47 (1987).
  9. П. Лазарова, „Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова“, Наука, 5(2) 10-12 (1995).
  10. Nikolina Sretenova, Elizaveta Karamihailova (1897-1968), 26 април 2009.
  11. П. Мангачев, Проф. Елисавета Карамихайлова – живот и дело (1897 – 1968), София (2012).
  12. К. Дойчинова, „Спомени за човека и учения Елисавета Карамихайлова“, Светът на физиката (1) 61-63 (1998).
  13. Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, 100 години БАН 1869 – 1969, т. 3 (1969) 295-296
  14. Хр. Я. Христов, „Елисавета Иванова Карамихайлова“, Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) 103-112.
  15. Хр. Я. Христов, „Проф. Д-р Елисавета Карамихайлова“ (некролог), ФМС, 11(3) 216-218 (1968)
  16. Илиана Манева, „На „Кракра“ 11 - дом с над стогодишна история, в. Новинар, 26 април 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]