Елисавета Карамихайлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елисавета Карамихайлова
българска физичка

Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Виенски университет
7 СУ „Свети Седмочисленици“
Научна дейност
Област Физика
Образование Виенски университет
Работила в Софийски университет
Българска академия на науките
Семейство
Баща Иван Карамихайлов

Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от основателите на катедрата по атомна физика в него.[1] Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и е първата жена професор по физика в България.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елисавета Карамихайлова е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд.[3] Нейна леля е художничката Елена Карамихайлова.[4] През 1907 г. семейството се премества в София, където баща ѝ става един от известните хирурзи.[5]

През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във Виенския университет.[6] Още през 1921 г. тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания.[7] През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет.

През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.[8] В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.[9] След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.[10]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим.[11] На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна.[12] През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет.[4] В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките.[13][14]

Паметна плоча на Елисавета Карамихайлова, ул. „Кракра“ 11, София

Елисавета Карамихайлова умира от рак през 1968 година.[15] Тя завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН. [16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. А. Минкова, „60 години катедра атомна физика“, Годишник на СУ, ФзФ, 100, 32-52 (2007).
  2. Х. Протохристов, „Професор д-р Елисавета Карамихайлова в световната физика“, Искри, 10(6) 7-19; (7) 11-21 (2005).
  3. Ц. Софрониева, „За личността на професор Елисавета Карамихайлова“, Бюлетин на ДФБ (3) 12-16 (1990
  4. а б Пенка Лазарова, Никола Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик, София, 2013.
  5. Б. Амов, „Професор Елисавета Карамихайлова“, Доклади на Българското ядрено дружество, 3(1) 107-110 (1998).
  6. Ц. Софрониева, „Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г.“, Бюлетин на ДФБ (4) 4-9 (1990).
  7. Г. Камишева, „Приноси на българската физичка проф. д-р Елисавета Карамихайлова“, Списание на Българската академия на науките (1) 48-57 (2018).
  8. П. Лазарова, „Животоописание на проф. д-р Ел. Карамихайлова“, Бюлетин ДФБ (4) 45-47 (1987).
  9. П. Лазарова, „Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова“, Наука, 5(2) 10-12 (1995).
  10. Nikolina Sretenova, Elizaveta Karamihailova (1897-1968), 26 април 2009.
  11. П. Мангачев, Проф. Елисавета Карамихайлова – живот и дело (1897 – 1968), София (2012).
  12. К. Дойчинова, „Спомени за човека и учения Елисавета Карамихайлова“, Светът на физиката (1) 61-63 (1998).
  13. Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, 100 години БАН 1869 – 1969, т. 3 (1969) 295-296
  14. Хр. Я. Христов, „Елисавета Иванова Карамихайлова“, Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) 103-112.
  15. Хр. Я. Христов, „Проф. Д-р Елисавета Карамихайлова“ (некролог), ФМС, 11(3) 216-218 (1968)
  16. Илиана Манева, „На „Кракра“ 11 - дом с над стогодишна история, в. Новинар, 26 април 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]