Елисавета Консулова-Вазова
| Елисавета Консулова-Вазова | |
| българска художничка | |
 | |
| Родена | Елисавета Консулова
4 декември 1881 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Учила в | Национална художествена академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Семейство | |
| Баща | Георги Консулов |
| Съпруг | Борис Вазов |
| Деца | Бинка Вазова |
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е една от първите български художнички. Съпруга е на Борис Вазов, най-малкия брат на писателя Иван Вазов, и майка на художничката Бинка Вазова. Професор Константин Гълъбов я нарича „майката на цветята“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Пловдив през 1881 г. През 1902 г. завършва втория випуск на Рисувалното училище в София, специалност живопис в класа на Ярослав Вешин. Между 1909 и 1910 г. специализира портретна живопис в Мюнхен, в академията на Дружеството на жените художнички.
Елисавета Вазова е родена в семейството на българския поборник от Априлското въстание Георги Консулов и Анна Консулова (Хаджиеньова). През 1891 г. семейството им се мести в София, където бащата е назначен за директор на спиртната фабрика. Първоначално рисувалния занаят Елисавета Вазова изучава в частната школа на руската емигрантка Естер Стелепян, където усвоява рисуването в натура на голи модели. Елисавета Вазова завършва рисувателно училище в София при проф. Иван Мърквичка. При Ярослав Вешин проявява нечуваното изискване също, като мъжете художници да рисува моделите в натура, а не по гипсови отливки[2]
Специализирала е в Германия в град Мюнхен, в Академията на дружеството на жените-художнички при проф. Хенрих Книр (1909 – 1910), специалност „Портретна живопис“.[3] По време на Балканската война е назначена като милосърдна сестра на фронта. Тя е една от основателите на дружество „Родно Изкуство“. Също така членува и в Съюза на българските художници. Там се проявява като портретист и художник на натюрморти с цветя. Нейни картини се намират в много музеи. Владееща езици е добра преводачка на литературни произведения. Притежава орден „За гражданска заслуга“, издава списание „Дом и свят“. През 1955 Елисавета и Борис Вазов, по-малък брат на Иван Вазов празнуват своята златна сватба. През 1956 се провежда честването на петдесет и пет години нейно творчеството.[4]
Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.
Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Позират ѝ Стоян Михайловски (1918), Борис Вазов, Христо Стамболски и Добри Христов (1919), Иван Вазов (1920), Александър Божинов (1925), Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев. Оставя много картини на цветя. Освен това е и първата[5] българска художничка, рисувала голо тяло.
Консулова-Вазова е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редакторка на сп. „Беседа“ (1934 – 40) и сп. „Дом и свят“ (1940 – 43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.
Елисавета Вазова е първата българска художничка със своя самостоятелна изложба в България, организирана през 1919 г.[2]
Елисавета Вазова е носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (1961).[4]
Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]
Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934 – 1940) и списанията „Дом и свят“ (1940 – 1943), „Художник“, „Изкуство“. Там допринася с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.[6]
Портретист[редактиране | редактиране на кода]
На Елисавета Вазова позират изявени български личности като: Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Михаил Арнаудов, Христина Морфова, Людмила Прокопова, Стоян Михайловски, Константин Гълъбов и Кирил Христов.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кръстева, Анна Капитанова. Елисавета Консулова-Вазова и пламналите и платна // archives.bnr.bg, 4 декмври 2021. Посетен на 11 януари 2024.
- ↑ а б в Кръстева, Анна Капитанова. Елисавета Консулова-Вазова и пламналите и платна // archives.bnr.bg, 4 декември 2021. Посетен на 24 февруари 2023.
- ↑ Елисавета Консулова-Вазова (1881 – 1965) // artprice.bg. Посетен на 24 февруари 2023.
- ↑ а б Елисавета Георгиева Вазова // geni.com. Посетен на 24 февруари 2023.
- ↑ Галина Минчева, Елисавета Консулова-Вазова първа у нас рисува голо тяло Архив на оригинала от 2018-12-24 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 10 ноември 2001
- ↑ Цанева, Цвети. Елисавета Георгиева Консулова-Вазова – една от първите български художнички // hera.bg. Посетен на 24 февруари 2023.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Картини на Е. Консулова-Вазова: Автопортрет (1906)[неработеща препратка], „Бяла азалия и анемония“ (1931), „Портрет на жена“ (1934)
|
