Елисавета Консулова-Вазова
| Елисавета Консулова-Вазова | |
|---|---|
| Рождено име | Ели Консулова |
| Родена | |
| Починала |
София, България |
| Националност |
 България |
| Академия | Рисувално училище в София |
| Учители | Ярослав Вешин |
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е една от първите български художнички. Съпруга е на Борис Вазов, най-малкия брат на писателя Иван Вазов, и майка на художничката Бинка Вазова.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив през 1881 г. През 1902 г. завършва втория випуск на Рисувалното училище в София, специалност живопис в класа на Ярослав Вешин. Между 1909 и 1910 г. специализира портретна живопис в Мюнхен, в академията на Дружеството на жените художнички.
Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.
Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Позират ѝ Стоян Михайловски (1918), Борис Вазов, Христо Стамболски и Добри Христов (1919), Иван Вазов (1920), Александър Божинов (1925), Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев. Оставя много картини на цветя. Освен това е и първата[1] българска художничка, рисувала голо тяло.
Консулова-Вазова е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-40) и сп. „Дом и свят“ (1940-43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.
През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – I степен.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Галина Минчева, Елисавета Консулова-Вазова първа у нас рисува голо тяло, в-к „Сега“, 10 ноември 2001
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Картини на Е. Консулова-Вазова: Автопортрет (1906)[неработеща препратка], „Бяла азалия и анемония“ (1931), „Портрет на жена“ (1934)
