Елица Тодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за музикантката. За художничката вижте Елица Тодорова (художничка).

Елица Тодорова
българска музикантка
Elitsa Todorova.jpg
Родена

Учила в Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил поп музика, българска народна музика
Инструменти комплект барабани, вокал, Тарамбука, Маракаси
Активност от 1990 г.

Уебсайт www.elitsatodorova.com
Елица Тодорова в Общомедия

Елица Тодорова е българска народна певица, перкусионистка, музикална продуцентка и изобретателка.

През 2007 година, заедно с партньора си Стоян Янкулов, печелят националната селекция на песенния конкурс „Евровизия“ с етнодръм[1] изпълнението „Вода“ и представят България на провеждащите се в Хелзинки финали, където се класират на пето място.[2] Шест години по-късно двамата се завръщат на „Евровизия“ – на 58-ото издание (Евровизия 2013), провело се в Малмьо, Швеция с песента „Само шампиони“. Барабаните „Космическо дърво“, „Олимпийският барабан на България“, „Барабан-Пирамида“ са сред инструментите изобретения, с които изпълнителката е оставила индивидуален почерк в световната етномузика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е във Варна.[3] Като дете прекарва 7 години с родителите си в Африка.[4] Майка и Павлинка Тодорова е вокален педагог и преподавател в музикалното училище във Варна с над 100 млади ученици, носители на най-престижните фолклорни награди. Баща ѝ Тодор Тодоров е главен готвач. Завършва Музикално училище „Добри Христов“, Варна,[3] със специалност „Ударни инструменти“ в класа на Роза Сивриян, а след това и Музикално училище „Филип Кутев“ – Котел, със специалност народно пеене.[5] Завършва Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“, София, със специалност ударни инструменти.[6] Солистка е на „Ансамбъл Варна“ и хор „Космически гласове от България“.[6] През 2003 година заедно с партньора си Стоян Янкулов, считан за един от най-иновативните български перкусионисти[6], стартират проекта „Дръмбой“.

Сред инструментите, на които тя свири, са тарамбука, комплект барабани, маракаси, клавеси, пендари, пастирски звънци, прапорци, ластра, гуиро.[5] Иначе традиционни перкусионни инструменти Тодорова използва по нетрадиционен начин, като с много импровизация смесва автентичен фолклор с джаз, дръм енд бейс, класическа и етно музика.[4]

През 2005 г. получава наградата „Златен феномен“ за изключителни постижения в областта на певческото и инструментално изкуство и представянето на българската култура по света.[7]

През февруари 2007 Елица Тодорова и Стоян Янкулов печелят правото да представят България на Евровизия 2007 с песента си „Вода“.[8] На 10 май те се класират за финала на състезанието, а на 12 май заемат пето място в крайното класиране. [9]

През 2008 г. екипът на БНТ и Лили Иванова канят Елица и Стоян да направят песента ѝ „Панаири“ в нов вариант с фолклорния глас на Елица, гайда и ударни инструменти в зала 1 на НДК за финала на Евровизия 2008.

Елица Тодорова и Стоян Янкулов

През 2009 създава комикса „Стихия“ (Element) заедно с художника Даниел Атанасов, посветен на елементите вода, земя, огън, вятър. Премиерното му представяне е с концерти в Токио, Япония, съпътстван с екологична кампания „Keep the Earth clean“!

Заедно с 2000 българи в народни носии тя представя българската култура на Световния културен музикален фестивал, на Олимпийския стадион в Берлин през 2011 г. В изпълнението си премиерно представя и уникалния барабан патентован на нейно име – „Космическо дърво от България“.

През 2012 г. Елица Тодорова създава инструмент с името „Олимпийският барабан на България“.

40 са държавите, в които тя концертира с екипа си и представя българският фолклор и култура. Заедно със Стоян Янкулов са изпълнявали шоу програми пред Принцеса Виктория, Краля и Кралицата на Швеция, Папа Йоан Павел 2, Принц Албер II, Президентите на всички балкански държави, Дмитрий Медведев, Тодор Живков.

На 24 май 2011 г. в централата на ООН, певицата се включва в общ концерт със солисти от всички славянски държави.[10][11]

От 2013 до 2017 година участва в трио в състав: Елица Тодорова (глас и ударни инструменти), Мартин и Кристиян Пищолски (тъпани и глас) на турнета в България и Европа.

През 2017 г. Елица пее и свири със 101 каба гайди на първия международен фестивал Девин и на монумента „Камбаните“.

Работи дълги години с дъщерята на световноизвестния диригент Херберт фон Караян.

През 2021 г. издава своята илюстрирана биография Книга "С ритъм и любов ".

2022 година и предстои издаването на Музикалната плоча " ВЕЛИКО "

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Елица Тодорова има над 19 награди и високи отличия.[5]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 Drumboy / Дръмбой – с участието на Теодосий Спасов, Иво Папазов, Петър Ралчев.
  • 2010 Water/Voda Вода
  • 2014 Bulgarian Champions / Българи шампиони – 2 с участието на: Петъо Костадинов, Скилър, Джами, Мартин и Кристиян Пищолски, Мирослав Иванов, Арабел фон Караян, DJ Климент, Ангел Демирев, Владислава и Александра Димитрови
  • 2020 Велико / Veliko
  • 2022 Вода Ремикси / Water 2022

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България