Ели Алексиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ели Алексиу
Родена 22 май 1894 г. (стар стил)
Починала 28 септември 1988 г. (94 г.)
Атина, Гърция
Професия писател, драматург, преводач, журналист
Националност Флаг на Гърция Гърция
Активен период 1923 -1988
Жанр драма, биография, исторически роман, мемоари, детска литература, документалистика

Съпруг Василис Даскалакис (1920 – 1938)
Уебсайт

Ели Алексиу (на гръцки: Έλλη Αλεξίου) е гръцка журналистка, драматург, преводачка и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман, детска литература, биография и мемоари.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ели Алексиу е родена на 22 май 1894 г. в Ираклио, Крит, Гърция. Баща ѝ, Стилиану Алексиу, е собственик на книжарница и издател на вестници. Книжарницата на баща ѝ става сборно место на гръцките интелетуалци. Има сестра и двама братя. Майка ѝ Ирене Захариадес умира от инсулт през 1907 г. и тя е отгледана от по-голямата си сестра. След завършване на средното си образование през 1910 г., учи в колеж за учители, след което в продължение на шест години работи като учител в Третото християнско девическото училище в Ираклио и в „Дом на малките братя“ в условията на подтисничество от страна на османското владичество. Отива в Атина и през 1919 г. завършва Висшия институт по френски изследвания, и с държавна стипендия специализира френски език в Париж.

Връщайки се в Крит преподава гръцки и френски език. През 1920 г. се омъжва за Василис Даскалаки, с когото през 1938 г. се развежда, и се установява в Атина. Назначена е за учител в средното образование и преподава в продължение на 19 години. В Атина през 1925 г. завършва немското училище. Педагогическата ѝ работа сред бедните слоеве от населението допринася за формирането на левите ѝ политически възгледи. През 1928 г. се присъединява към Комунистическата партия на Гърция, а по-късно участва в нейните ръководни органи. По време на нацистката окупация 1942 – 1943 г участва в Националната съпротива чрез литературата на EAM.

През 1945 г. заминава да учи в Сорбоната, където получава диплома по фонетика и френски език, и едновременно преподава в училищата на гръцката общност от емигранти вследствие на гражданската война в Гърция. Лишена е от гръцкото си гражданство през и 1949 г. не е в състояние да се върне в Гърция.

В периода 1949 – 1962 г. е емигрант и работи като образователен съветник в гръцките училища на социалистическите страни, предимно в Румъния. Участва в 1-вия и 2-рия Конгрес на мира, Париж (1947) и Варшава (1950), както и в конференциите: Интелектуалците във Вроцлав, Полша (1948), за детето във Виена (1952), за жената в Копенхаген (1953) и др. както и за новогръцката литература в Берлин (1957). Била е член на Асоциацията на жените учени, на Дружеството на гръцките писатели, Панеленото движение за рецесия и мир и др.

През 1962 г. ѝ е разрешено да се върне в Гърция, за да присъства на погребението на сестра си, поетесата Галатея Казандзакис. Въпреки това по-късно е арестувана и до 1965 г. остава в затвора. През 1965 г. е освободена и до 1966 г. остава в Румъния. Завръща се през 1966 г. и отново е арестувана по обвинения от 1956 г., но след съдебно дело е оправдана. Оттогава се посвещава изцяло на литературата. В Атина живее с поета и литературен критик Маркос Авгерис.

Първият ѝ разказ „Φραντζέσκος“ е публикуван през 1923 г. във вестника „Филики Етерия“. Започва да пише активно през 1931 г. През 1934 г. е съоснователка на Дружеството на гръцките писатели.

Основната тема, която развива е за социалната несправедливост. Борбата на гърците срещу нацистката окупация е отразена в романите ѝ „Притоци“ (1955), „Και ούτω καθεξής“ (1964) и „Δεσπόζουσα“.

Особено място в творчеството ѝ заема мемоарно-биографичния роман за Никос Казандзакис „Για να γίνει μεγάλος“ (Как да станеш велик).

Произведенията ѝ се отличават с поетичния си реализъм и със социално-политическото си отражение.

Тя е известен литературен критик. Най-фундаменталният ѝ труд в литературните изследвания е книгата „Ξένοι Λογοτέχνες“ (Чужда литература) от 1984 г. Прави много преводи от френски, немски и руски. Пише и книги по педагогика.

Ели Алексиу умира на 28 септември 1988 г. в Атина.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне
  • Σκληροί αγώνες για μικρή ζωή (1931)
  • Άνθρωποι (1938)
  • Γ΄ Χριστιανικόν Παρθεναγωγείον (1938)
  • Ο Χοντρούλης και η Πηδηχτή (1939)
  • Λούμπεν (1943)
  • Παραπόταμοι (1955)
    Притоци, изд.: „Народна култура“, София (1956), прев. Ст. Стоянов
  • Ήθελε να την λένε κυρία (1956)
  • Με τη λύρα (1958)
  • Αναχωρήσεις και μεταλλαγές – 3 тома (1962)
  • Και ούτω καθεξής (1964)
  • Για να γίνει μεγάλος (1966) – биография на Никос Казандзакис
  • Υπέρ των ζώντων (1972) – разкази
  • Σπουδή (1972) – разкази
  • Μυστήρια
  • Προσοχή! Συνάνθρωποι (1978)

Издадени на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Неполучено писмо: Разкази, изд.: Профиздат, София (1966), прев. Савас Ахилеа

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 Lumpen – ТВ сериал, по „Λούμπεν“
  • 1983 G' Hristianiko Parthenagogeio – ТВ сериал, по „Γ΄ Χριστιανικόν Παρθεναγωγείον“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Гърция“         Портал „Гърция